8 урока за парите, които научих досега

Миналия месец навърших 36 години. Не мога да кажа дали са много или малко. Знам, че ме очакват нови възможности, успехи, спадове, трудни и щастливи моменти, но аз искам да се обърна назад и да направя равносметка за изминалите години. Вярвам, че най-добрите уроци идват от грешките, които сме допуснали.

Досега съм работил на 6 места, сменил 3 професии, направил съм много успешни и още повече неуспешни инвестиции, като започнах да се занимава с финанси още на 15 години. През това време научих много уроци за парите, които ще ви ги дам наготово. Знам, че много от вас искат да ги научат сами по трудния начин, но нищо не пречи да си спестите доста главоболия и хиляди левове, ако ги прочетете.

Урок № 1 Поискай и ще ти се даде

Това е един от най-трудните уроци, които научих. В детството ми, когато формирах моите ценности, на мода беше скромността. Не беше особено възпитано ти да искаш нещо. Просто трябва да работиш усилено и да си мълчиш. Тогава някой ще забележи колко много се трудиш и ще ти даде заслуженото. Но това беше в миналото. Сега тези ценности не се котират много добре. Всичко

зависи от теб. Ти градиш своето бъдеще и никой не е длъжен да се грижи за теб. А когато искаш нещо от някой друг, най-лесното е просто да попиташ. Какво е най-лошото нещо, което може да се случи? Да ти откажат, нали? Но, може и да се съгласят или да ти дадат друг вариант. Затова чукайте на различни врати и не се притеснявайте, ако ви откажат. Има още много врати, които ще се отворят пред вас.

Урок № 2 Спомените са по-ценни от вещите

Кое ще ни донесе повече удоволствие – нов 50-инчов телевизор или обиколка на България с най-близките ни приятели? Въпросът, май е риторичен? Не ни остава много време от работа и затова предпочитаме да даваме парите си за вещи, които дори не използваме. Като всеки млад човек, и аз исках да имам модерен телефон, да карам хубава кола и да си купувам разни джаджи, но най-ценното нещо, което ми остана са спомените. Все едно беше вчера, когато обиколихме цяла Европа с бъдещата ми жена. Цялото пътешествие струваше колкото кола от нисък клас, но си заслужаваше.

Урок № 3 Рано пиле, рано пее

Ако сте около моята възраст или по-малки, най-вероятно не мислите за времето, когато няма да искате (или няма да можете) да работите. Никой не иска да е в положението на нашите баби и дядовци, които получават мизерни пенсии. Ако е така, трябва да спрем да се заблуждаваме, че социалните осигуровки, които внасяме всеки месец ще ни донесат достойна пенсия. За да съм честен, това дори статистически, не е възможно със сегашния темп на застаряване на населението и по-малката раждаемост. Нека вместо това използваме най-големия си актив – времето. Колкото по-рано започнем да спестяваме част от нашия доход, толкова по-голям е шансът да сме като западните пенсионери, а не като родните.

Урок № 4 Плановете работят, само ако ги изпълняваме

Да знаем къде отиват нашите пари е първата стъпка в управлението на личните ни финанси. Втората е да планираме къде ще отиват (бюджет) и третата е да следваме плана. Толкова е просто, нали? За мен, това е нещо естествено. Правя го още от малък. Записвам си за какво съм похарчил парите, които имам, независимо дали са 2 лева за сладолед или  2000 лева за покупка на акции. За повечето ми приятели, обаче, на които съм споделил този принцип, им е трудно да го следват. Записват си разходите 1-2 месеца, правят бюджет за един, и после им омръзва. Няма нищо вълнуващо в това. Няма екшън. Така е, управлението на личните финанси е малко скучна работа. Ако искаме адреналин, по-добре да скачаме с парашут или с бънджи, вместо да рискуваме

парите си.

Урок № 5 Лошите неща се случват и на добрите хора

„Това на мен не може да се случи” – си мисли всеки от нас, когато гледа поредната трагедия по новините, но лошите неща се случват. И ние трябва да сме подготвени за това. Тъй като, повечето от тези беди са свързани с големи допълнителни разходи, ни трябва Авариен фонд (не обичам израза „Бели пари за черни дни”, защото е много песимистичен и живеем с очакването за „черни“ дни). Когато сме млади не мислим много за такива неща и си казваме, че все ще измислим нещо. Когато обаче загубим работата си, някоя кифла с джип ни отнесе половината предница на колата или се наложи да си направим скъпи медицински изследвания, и нямаме и един спестен лев, ще оценим този съвет.

Този урок е и за застраховането. Както видяхме, лоши неща се случват и на добрите хора и трябва да сме подготвени за това. На първо място е хубаво да защитим себе си и нашето здраве. Срещу малка застрахователна премия ще сме по-спокойни, ако претърпим някакъв инцидент. На второ място е добре да защитим нашите активи. Ако имаме кола или жилище, нека им направим застраховка, която да покрие евентуални щети.

Урок № 6 Кариерата е актив

Един от най-големите ни инвестиции, когато сме млади (освен времето) е и способността да изкарваме пари. Затова нека не скатаваме на работа, да не се пазим от трудните задачи и да даваме всичко от себе си. Въпреки че според статистиката най-високата заплата ще получаваме някъде в границата между 45 и 55 години това, което правим в началото на кариерата ни, ще се отрази в голяма степен след това.

Знам, че звучи невероятно да планираме своята кариера като сме на 25 години, но може поне да помислим къде се виждаме след 10 или 15 години. На същото място? Със същата професия? Работата на Иван от пиара не е ли по-забавна?

Урок № 7 Бракът променя нашите финанси

Дали към добро или лошо зависи само от нас. Комуникацията е ключът към съвместното управление на семейните финанси. От личен опит знам, че в началото е трудно. Всеки от партньорите има различно отношение към парите и тяхното управление. Постепенно, с бавни (еволюционни, не революционни) стъпки ще постигнем относителна хармония във финансовия ни живот. Също така, да не забравяме, че парите са най-честата причина за развод. Не искаме да се разделим с жената (или мъжа) на живота ни поради такава причина.

Урок № 8 Кредитна свобода

Знам, че американския начин на живот е съблазнителен и се разпространява по целия свят (включително и у нас), но това да живееш непрекъснато на кредит не е най-доброто решение. Освен, че

част от нашия доход ще отива само за лихви, такси и комисионни (а банките в България са специалисти по взимането на пари за „допълнителни услуги”), това ще ограничава възможностите ни за инвестиции и постигането на целите ни в бъдеще. Непрекъснатото взимане на нови заеми, за да се покриват старите, ще ни вкара в една кредитна спирала, от която няма излизане и накрая може да провалим целия си живот.