Защо Германия отказва танкове на Украйна

Защо Германия отказва танкове на Украйна
Вероятно най-горещата международна новина за Украйна от последната седмица е отказът на Германия - засега - да предостави свои танкове или разреши на други държави да ги предоставят на Украйна. Засега - защото вече в няколко ситуации канцлерът Олаф Шолц отказва да направи нещо, но под напор - отвътре и отвън - го прави.
Защо Германия отказва своите танкове?
За да имаме донякъде по-ясна картина, трябва да познаваме не само историческия, а също политическия, геополитическия, икономическия и личностния аспект на такова решение в епохата на Zeitenwende - тектонични промени - както ги нарича самият Шолц.
Ето няколко от най-важните причини:
1. История
Германия едва от миналата година се върна на военната сцена като фактор. Тя промени Конституцията си, за да дава оръжия на Украйна и започна масирано превъоръжаване на армията си. 
От една страна е нормално да се приеме, че тъй като Германия носи тежка историческа вина за агресията си срещу СССР и десетките милиони жертви, тя не би искала да предоставя тежки оръжия като танкове, които биха били решителни в украинска офанзива и така да стане номер 1 фактор в победа на Украйна над Русия. Същевременно, еднакво вярно е и че историята става много удобен параван за германския канцлер да не предприеме такова решение.
2. Политика 
Исторически, (западно)германските леви винаги са изпитвали симпатия към СССР и Русия и неприязън до съпротива срещу САЩ и ролята на НАТО. Самият канцлер в миналото си е участвал в такива антизападни митинги. Нормално е неговата солидарност в рамките на НАТО сега да има ясни граници и помощта да не стига чак дотам да става номер 1 фактор във войната. Затова и последното оправдание на Шолц е, че Германия ще прати танкове, само и ако САЩ го направи, въпреки ясните обяснения на САЩ за непригодността на техните танкове като цена, логистика и чисто практическа пригодност за войната в Украйна.
3. Геополитика
Германия винаги се е възприемала като самостоятелна велика сила и никога не се е чувствала удобно в ролята на втора цигулка в съюзи като НАТО, където САЩ и Великобритания доминират. Исторически, тя е търсела разширение на своето влияние на Изток.
Затова е много предпазлива да не би чрез своята помощ да размести важни баланси, които да застрашат нейното влияние не само на Изток, а и в самия ЕС. От една страна, тя вече подкрепи инициатива в началото на войната да осигури свои танкове на държави като Полша, които пък да дадат своите танкове от съветската ера на Украйна. Иронично, сега именно Полша предлага най-рязката критика на нерешителността на Германия, като заплашва, че ще даде своите германски танкове без изискваното съгласие на Германия. 
Твърде е възможно германският елит да си дава сметка за последиците от намеренията за военен съюз между Полша и победна Украйна и влиянието на този съюз с население, по-голямо от нейното в Европа. И как това би се отразило на бъдещите й отношения с Източна Европа, вече разделена от Русия географски от този антируски съюз.
4. Икономика 
При всички положения - въпреки скъсването на зависимостта от руския газ - Германия си представя сценарий след войната,  в която тя пак ще разчита на евтините руски ресурси за своята икономика. И затова не желае да къса своите политически отношения с ефект върху икономическите отношения с Русия.
Германия, заедно с Франция са в лагера на Запад, който най-бързо би приветствал всеки мир, независимо на каква цена, дори да е за сметка на Украйна. Русия също е и голям пазар за германски стоки и инвестиции и най-краткия въздушен път до един от двата най-големи нейни пазари - Китай. 
Самата перспектива да изгуби и Китай, който да бъде въвлечен в блоково противопоставяне ужасява Германия. Канцлерът написа подробна статия за Foreign Affairs по този повод след негово посещение в Китай - в опит да се противопостави на доминиращите вече нагласи за втора световна студена война, този път между САЩ и Китай.
5. Личностни особености 
Профилът на германския канцлер е на ляв политик, известен с антизападна реторика и никога с антируска. През 80-те години Източната Германска комунистическа партия го е идентифицирала като “важен съюзник срещу САЩ и НАТО”, а той е посещавал Източна Германия над 8 пъти със специално разрешение на ГКП. Описват го като марксист. На практика, той не е много по-различен от президента Румен Радев като вътрешни убеждения, не като риторика.
Сега си представете как се чувства като съюзник с тези, които е ненавиждал и срещу бившите си съюзници. Този контекст даде храна в крайна сметка дори да се появи шеговитият термин "scholzing" - да говориш постоянно как нещо трябва да се направи, но да не го правиш.
Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 4 до 10 август
Задавайте си тези въпроси всеки ден, за да бъдете по-успешни
Разкрития: Финансистът Епстийн е продавал тайните на принц Андрю на Мосад и други шпионски централи
Германия изпрати пет изтребителя Eurofighter за дежурства в небето на Полша
Индия разкритикува ЕС и САЩ за търговията им с Русия, след като Тръмп заплаши Ню Делхи с по-високи мита
Новата икономика: „Зелените“ енергии също имат отрицателно въздействие върху околната среда
Уолстрийт предупреждава инвеститорите да се подготвят за спад на акциите
Главният прокурор на САЩ разследва екипа на бившия президент Обама за фалшиви данни за руска връзка в изборите