Благодарим за танковете, но изпратете и Abrams и Leopard!

Откакто руският президент Владимир Путин нареди атаката срещу Украйна миналата година, Западът се сблъска с една сериозна главоблъсканица: Как да подкрепите Украйна в нейната героична самоотбрана, без да се спънете в „червените линии“ на Путин и да попаднете в ситуация, при която Русия и НАТО директно стрелят една по друга? Казано по друг начин: Как помагате на Украйна да спечели, без да започнете Трета световна война? Тази седмица САЩ, Германия и Франция направиха голяма крачка напред в извеждането на този въпрос на преден план, пише Андреас Клут за Блумбърг.

Трите страни обявиха, че ще дадат на украинците нови видове танкове. Американците ще изпратят бойни бронирани машини, наречени Bradleys. Германците ще доставят своя еквивалент, наречен Marders. Французите ще доставят подобни превозни средства, наречени AMX-10s.

Да наречеш тези машини танкове обаче не е особено коректно от техническа гледна точка. Bradleys и Marders имат оръжия и вериги, но основната им цел е да превозват пехотни войници навсякъде, където са необходими. AMX-10 имат колела вместо вериги и основно се използват за разузнаване.

Украйна има остра нужда от тези превозни средства. Но на Киев са необходими и така наречените „основни бойни танкове“ като американския M1 Abrams, немския Leopard 2 или френския Leclerc. Това са тежките огнедишащи чудовища, които могат да пробият руските линии и да върнат обратно окупираната украинска територия.

Въпреки това Bradleys, Marders и AMX-10 вече представляват добре дошла промяна. В по-голяма степен от оръжия, които Западът е изпратил в Украйна, тези машини са на ръба на размитата линия между отбранителни и нападателни бойни средства - разграничение, което често няма смисъл на бойното поле.

Разбира се, има голяма разлика в стратегията и държавното управление. Западни лидери като германския канцлер Олаф Шолц досега подхождат по-предпазливо към конфликта, ограничавайки се до снабдяване на Украйна само с отбранителни оръжия. Те включват германските танкове Gepard, които са специализирани в свалянето на вражески самолети, ракети или дронове, и IRIS-T, която представлява система за противовъздушна отбрана. Американците пращат своите зенитно-ракетни комплекси Patriot, а германците ще добавят втора батарея Patriot от своите запаси.

Моралната и стратегическа логика е, че дори Путин и руската общественост не биха могли да представят доставката на отбранителни оръжия като пресичане на червена линия. IRIS-T стреля по руски обекти само ако руснаците първо атакуват украински градове, така че ако не им харесва на руснаците, те могат просто да спрат да тероризират украинците.

Но за да може Украйна да защити себе си и своя народ, тя също трябва да изрита руснаците от украинските региони, за които Путин абсурдно заяви миналата есен, че е „анексирал“ – Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк. На тактическо ниво разликата между защита и нападение следователно се разпада. Украйна не може да спечели и Русия не може да загуби, ако украинците не могат да се бият с руснаците.

Ето защо САЩ, Германия и други съюзници трябва да отидат по-далеч и да доставят основните бойни танкове и други оръжия, които Киев изисква. Но в този случаи има една важна уговорка. Украинците не трябва да използват никакви западни оръжия, за да започнат контраатака в същинска руска територия и вероятно трябва да се въздържат от удари по страната. Ако Кремъл, с или без Путин, има червена линия, такова нахлуване би било нейното пресичане - както предполага ядрената доктрина на Русия.

Извън това обаче вероятно няма смисъл да се тревожим толкова много за червените линии на Путин. Ако изобщо има такива, е по-вероятно да приличат на нещо средно между пурпурни драсканици и розови нюанси. Със своя тренинг от КГБ той може просто да блъфира, когато дрънка с ядрената си сабя и отправя други заплахи. Като всички хулигани, той иска да внуши страх, но се страхува от силата. Вместо това нека той се тревожи за червените линии на Запада.

Когато Путин нахлу в Украйна, той предположи, че може да я победи, като същевременно разделя, изнудва и плаши Запада да приеме резултата – това е урокът, който си взе от анексирането на Крим през 2014 г. Както сега трябва да осъзнава, той греши във всяко отношение. Но той трябва да продължи да греши. Най-добрата политика за украинците е да се бият с него с всичко, което имат, а за Запада - да им даде всичко необходимо, за да спечелят.