Андреас Майерхофер: Най-важното е мениджърът да има силата на лидер, да увлича хората

Ако трябва да обясните на начинаещи мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

Винаги казвам на начинаещите си мениджъри, когато встъпват във властова позиция: „Изисквайте от хората си само онова, което самите вие сте в състояние да вършите, онова, което изисквате от самите себе си. Никога не изисквайте неща, които вие самите не бихте свършили”. Наред с това мениджърите трябва да бъдат пример за подражание и да се отнасят човешки с хората. Най-важното е да приемат препоръки, мнения и съвети, преди да вземат решения. Не на последно място – важна е и дисциплината. Като пример за подражание те трябва да се научат да бъдат много дисциплинирани. Това е изключително важно за всеки успешен човек, независимо дали в спорта, в бизнеса или в политиката. Трябва да си дисциплиниран и да имаш много ясна представа каква е целта ти.

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

Най-голямото предизвикателство за един мениджър са хората. Мениджърът трябва да е посветен изцяло на своите хора, но и да ги води, да е пример за подражание. Без съмнение трябва да притежаваш умението да влезеш в „чужди обувки”, да проявяваш разбиране, да ги познаваш. Необходим е индивидуален поход. Друг урок, който съм научил от практиката, е да внимавам, когато се налага делегирането на повече права и отговорности на начинаещ мениджър, защото най-трудното за един млад мениджър е да се справи с властта. Затова всеки опитен мениджър трябва да помага на своите по-млади колеги, да ги насочва, особено в началото. Най-големи затруднения като мениджър съм изпитвал с хора, които са повишени, преди да са готови за това. Да, управленската позиция изисква задълбочени познания и затова на мениджърски позиции се назначават доказали се специалисти, но за един мениджър не по-малко важно е да притежава и управленски качества и умения. А най-важно е да има силата на лидер, да може да води и да увлича хората след себе си.

Има ли граница в бизнеса, която никога не престъпвате?

Разбира се, че има граница, която никога не бих пресякъл. Това е границата на личните емоции. Всеки опитен мениджър трябва да действа изключително професионално и да взема решения обективно, без да влага емоции и лично отношение, като същевременно уважава всяко човешко същество. Опитвам се да уважавам всеки, дори и при известни трудности в работата с някои от хората, да имам човешки подход. Освен това, разбира се, никога не бих пресякъл границите на закона. Определено като най-високопоставения представител, като модел за подражание, трябва да действам в съответствие със закона и с правилата – това е много важно за мен като лидер на компанията. Трябва да се спазва бизнес етиката, да се уважават хората и да се действа професионално. И не бива никога да се престъпва законът.

Как мотивирате хората, с които работите?

Хората трябва да се мотивират така, че да останат отговорни и отдадени на компанията. Моят подход е откровеността и диалогът. Опитвам се да общувам възможно най-често и с всички служители в компанията. Пътувам много, срещам се с хора извън офиса и извън София, защото вярвам, че служителите на една компания трябва да се чувстват информирани за нейните бизнес цели и стратегии, за нейното позицииониране на пазара и бъдещите й намерения. Обичам срещите със служителите, разговорите с тях, да споделям и да давам ясна представа къде се намираме и накъде вървим. Определено съм мениджър, който не обича да стои в офиса и да управлява компанията на базата на статистически данни. Обратната връзка търся от хората. Управлявам директно и открито, като говоря с тях. Обичам да им давам усещането, че са защитени и управлявани добре.

Откъде се учите на мениджмънт?

Най-добрият учител е практиката. Не съм бил винаги главен изпълнителен директор, но съм се учил да управлявам хора от самото начало на кариерата си. Работил съм в много сфери, с най-различни хора, в различни държави. И смятам, че именно този опит е незаменим. Разбира се, всеки опитен мениджър трябва да притежава естествено заложени управленски умения, но най-добрият начин е „да се научиш в действие”. Мениджърът никога не спира да се учи – всеки ден в компанията, докато работи с хора, докато взема решения. Вземането на решения означава да учиш много, дори и да си взел грешните решения.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Да, мениджмънтът в България има национални особености, точно както във всяка една страна. Една от тези особености е поддържането на близък контакт с клиентите, особено с корпоративните. Опитвам се всяка седмица да се срещам с най-големите корпоративни клиенти, с най-важните партньори. Стремя се да присъствам активно в обществения живот на страната – това подкрепя компанията имиджово, подчертава публичните й ангажименти и откроява нейните ценности. В България също така е важно, преди да се захванеш с голям проект, преди да го изпълниш или финализираш, просто да се срещнеш с хората, които вземат решенията, да ги чуеш. Правя това непрекъснато.

Как ще изглежда мениджърът през 2020 година?

Със сигурност и тогава най-ценният капитал ще се хората. Въпреки всички грешки, които човекът би направил за разлика от машината, лидерското място винаги ще е отредено за човека. Мениджърът след 10 години няма да изглежда много по-различно от този през 2010 година. Разбира се, процедурите по вземане на решения ще бъдат още по-бързи, повлияни от модернизацията на телеком индустрията, в сферата на която работя :). „М-Тел” има голям принос в тази сфера за България. Надявам се, че мениджърите на бъдещето все още ще вземат решения, основани на реалния живот, а не само такива, базирани на отчети, контрол и статистика. Надявам се те да останат много човечни.

Какво научихте от кризата?

Научих се да не следвам масовия подход. След спада в приходите, основан на изцяло различната макроикономическа ситуация, компаниите започнаха да намаляват разходите значително и някои от тях забравиха, че имат и социална отговорност. Въпреки факта, че ние също имахме трудности и все още ги имаме, „Мобилтел” запази ангажимента си към обществото и не промени корпоративно- социалната си политика. Разбира се, ние също сме оптимизирали разходите, но за марка като „М-Тел” беше от първостепенна важност, особено в ситуацията на криза, да използваме възможността и да засилим позициите си на пазара, да затвърдим начина, по който ни възприемат останалите на пазара.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

Убеден съм, че след кризата все още ще имаме огромен потенциал за по-нататъшно разрастване. За съжаление, кризата тук започна малко по-късно, съответно и свършва малко по-късно, но аз очаквам възстановяването на икономиката да започне в началото на 2011 година. Колкото до „М-Тел”, мога да кажа, че ще бъдем дори още по-силни като позиция на пазара. За цялостната икономика ще е необходимо време, за да се възстанови до стойностите на растеж отпреди кризата. Много компании действително оптимизираха разходите и адаптираха подхода си така, че след кризата, когато растежът на приходи се възстанови, те да имат големи печалби и ползи. Важно е компаниите да започнат да инвестират в пазара отново, особено като се има предвид, че България цели все повече директни инвестиции, от които спешно се нуждаем.

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

България има голям потенциал, много високообразовани хора и много добри условия за по-нататъшни инвестиции, но за съжаление е нужно още за привличането на инвестиции в страната. Плоският данък от 10% е част от тези условия, но не е достатъчен. Един от проблемите на българския бизнес се състои в това, че в някои индустрии не са осигурени най-добрите условия за инвестиране. Определено трябва да се ускорят легализирането и много от административните процедури, защото в България всичко отнема твърде много време. Трябва да се ускори възможността тук да се основават компании, които да инвестират. Все още са проблем много бавните процедури за получаване на разрешения – в нашата област понякога трябва да чакаме с месеци, за да получим разрешение дори за строежа на една базова станция. Разбира се, и корупцията все още е проблем. Мисля, че е много важно правителството и властите да се погрижат да променят системата. Докато социалните и държавните служители получават толкова ниски заплати, които са толкова далеч от пазарните цени, винаги ще има условия за корупция. Затова цялата система трябва да се промени – това е най-голямото предизвикателство за българския бизнес, пред което сме изправени ежедневно. Със сигурност не можем да очакваме България да разреши тези проблеми бързо, просто защото е нужно време, а понякога дори и години. Но ние определено имаме надежда и затова инвестираме в България всяка година.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

Голям оптимист съм за това, че и след кризата България все още ще бъде страна, в която си струва да се инвестират огромни суми, точно както през 2005 година, когато Telecom Austria купи „М-Тел”. Ние все още инвестираме повече от 100 милиона евро всяка година в българската икономика. Нямаше да съм тук, ако не бях оптимист.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

В момента има някои много богати хора в България, но мнозинството все още са много бедни и живеят под санитарния минимум. Позитивното е, че преди кризата имаше средна класа и тази средна класа беше повече или по-малко отговорна за растежа в България. Хората имаха пари да ходят на почивка, да си купуват апартаменти и коли, да харчат за забавление. Заради кризата парите, с които разполагат, станаха по-малко, следователно това повлия на потреблението във всички сфери, както и в телекомуникационната индустрия. Мисля, че когато мнозинството от хората имат възможност да покриват ежедневните си разходи безпроблемно, когато имат достатъчно пари да се справят с ежедневието си, без да се чудят как да платят сметката за тока или парното, те определено ще станат и по-толерантни към успелите и богати хора. Но докато има такава огромна разлика между бедни и богати, винаги ще има напрежение в обществото.

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Моят екип ми препоръча да участвам, защото участието в подобна престижна надпревара още повече откроява компанията ни. Аз съм лицето на компанията и бих направил всичко по силите ми за нейния позитивен имидж. В случай, че спечеля, победата ще е посветена изцяло на служителите на „М-Тел”.

Защо трябва вие да спечелите?

Смятам, че съм добър кандидат поради няколко причини. Първо, „М-Тел” не е просто най-голямата и печеливша компания. „М-Тел” е по-скоро институция със силата на своята марка и с корпоративната си социална отговорност в страната. Въпреки всички трудности, които имаме, ние просто спазваме обещанията си и запазваме позицията си на пазара. Няма много компании с такава позиция, а което по-важно – с такъв подход: да връща успеха и печалбата си на българите. Убеден съм, че ръководя тази компания с нейните почти 3000 служители по съвременен и гъвкав начин. Естествено, концентриран съм върху растежа, но също така за мен е много важно да ръководя компанията с човешки подход. Убеден съм, че доказвам моята отговорност и отдаденост към най-ценния ресурс на компанията – нейните служители – всеки ден.

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлив?

Извън професионалния си живот за мен е много важно да знам, че моето семейство е зад мен и ме подкрепя във всеки един момент. Щастлив съм, когато се прибера у дома, да видя най-малкия ми син да ми се усмихва.

Андреас Майерхофер е роден през 1967 г. Започва кариерата си през 1994 г. в „Телеком Аустриа груп”, докато учи право във Виена. Завършил е и училището по мениджмънт „Св. Гален”. Заемал е различни ръководни постове в „Мобилком Аустрия” и в хърватския оператор „Випнет”. Бил е главен изпълнителен директор в словенската компания Si.Mobil, два пъти е обявяван за мениджър на годината от словенското Министерство на икономиката и от Slovenia Times Magazine. От май 2007 г. той е главен маркетинг директор на „Мобилтел” в България, от юли 2009 г. е главен изпълнителен директор на компанията.

„Мобилтел” е първият български мобилен оператор, създаден през 1995 г. Сега има 5,2 млн. клиента и 50% пазарен дял. Предлага мобилна и стационарна телефония, интернет и дигитална телевизия. Собственост е на австрийската Telekom Austria и има партньорство с британската Vodafone. Компанията дава пример за корпоративната социална отговорност, като подпомага културата, изкуството и спорта, финансира социални проекти и проекти на неправителствени организации.

Интервюто взе Димитрана Александрова, снимка Юлиян Донов