Боно написа: Чуйте отново My Way

Блъскам се в навалицата в един дъблински бар. Чаши се удрят една в друга, подрънквайки и трошейки се в пир по келтски. Чуват се хлопащи се врати, влюбени двойки, семейни вражди, които стихват и избухват наново. Навсякъде се носят малцова радост и джинджифилов огън - четвърт хилядолетие след като Артър Гинес за пръв път сложи кадифена тъмнина в половинлитрова халба.

Интересно настроение. Новите ирландски пари бяха рискувани и изгубени. Опашката на келтския тигър се оказа между краката му. Докато строители и банкери се смеят с тревога и мъка, по уредбата се разнася глас, който изтръгва всички от този миг: Франк Синатра, който пее My Way. Неговата ода на неподчинението навърши четири десетилетия и всеки я припява по хиляди причини. Поразен съм от единственото качество, което липсва на гласа му – сантименталност.

Дали този глас като свит юмрук е намек за случващото се напоследък? В мъглата от несигурност в професионалния ви живот, в любовния ви живот, в живота на живота ви, защо гласът на Синатра е такава сирена – такава увереност в нервни времена, която ви позволява да мечтаете. Но сваля розовите очила от носа ви, ако се увлечете прекалено.