България може да произвежда електромобили

Когато в края на миналата година световните медии съобщиха, че папа Бенедикт 16. иска да смени прочутия си бензинов папамобил с електрически, за много хора това бе знак, че новото екологично производство очевидно ще бъде благословено дори и от Господ. Извън шегата обаче трябва да признаем, че производството на коли на ток върви напред с все по-сериозни темпове. Това ново мобилно предизвикателство едва ли се нуждае от много дълга обосновка, защото

плюсовете му са безспорни – по-голям коефициент на полезно действие, безшумност, дълготрайност, доста по-лесно сервизно обслужване в сравнение с традиционните автомобили, пъргавина и значително по-малко разходи от бензиновите и дизеловите модели. Досега САЩ водят по разпространение на електромобили, следвани от Япония и Китай, сочат авторитетни статистики. Очевидно е, че Старият континент не може да си позволи да изостава от тези класации, а близките години със сигурност ще бъдат белязани от стремежа към европейски реванш на този пазар. Увереност, че това ще стане ни дава създадената през април миналата година Европейска стратегия за незамърсяващи и енергийно ефективни превозни средства. Тя е резултат от концепцията за нова индустриална политика в общността, чиято цел е да укрепи водещата позиция на ЕС в чистите автомобилни технологии. Идеята е не просто да се създават футуристични машини на бъдещето и да се налива вода в мелницата на чистата технологична конкуренция, а да се насърчава икономическият растеж, да се създават нови работни места в сектора и в свързаните с него отрасли, развиващи модерните електрически мрежи, умните системи и производството на устойчива енергия. При това, забележете - в условията на по-чиста и

по-защитена природна среда, което е особено важно не само за бъдещето на децата ни, но и за качеството на живот. Планът на ЕС „Европа 2020” залага на интелигентен и стабилен растеж чрез ефективно използване на ресурсите. Изпълнението му ще гарантира устойчиво бъдеще за транспорта чрез нисковъглеродни, иновационни и енергийно ефективни технологии. Ще намали зависимостта му от изкопаемите горива и ще ограничи емисиите на парникови газове в атмосферата. И ще създаде допълнителни условия да се осъществи европейската цел до 2020 г. да бъде повишен до 20% делът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление. В транспорта този показател трябва да стане 10 на сто. Електромобилите концентрират в себе си всички тези цели, но имат и още едно съществено предимство със значение за енергийната система. Като част от „умните мрежи” батериите им могат да се зареждат, когато има излишъци на ток или да отдават електроенергия, когато има недостиг. Така могат да изглаждат пиковете в периодите на най-висока консумация на електроенергия. Допълнителни мини-генериращи мощности и „резервоари” за енергия.

 Електромобилите са важни за нас като технология и перспектива и по още две причини. Първо – производството им е нова индустрия, която тепърва ще се развива. Това означава, че

има място за нови играчи на пазара. И второ – технологията е иновативна и ще даде тласък за развитието на други сфери, които носят добавена стойност на икономиката – наука, развойна дейност, образование, високотехнологични производства. Затова по мое предложение България стана една от деветте страни, които се присъединиха към Съвместната декларация за електрическата мобилност в Европа, чиито инициатори бяха Испания, Португалия, Франция и Германия. Отправено бе искане до ЕС до средата на 2011 г. да бъдат изготвени общи стандарти за производство и зареждане на електромобили. Чрез изграждане на паневропейска система за зареждането им ще бъде осъществена на практика трансграничната мобилност в рамките на общността. Представете си – ще бъде създаден общ “контакт” за зареждане, който да е съвместим за всички марки – така от самото начало ще избегнем хаоса при ползването на различните зарядни устройства, до който стигнахме при мобилните телефони. Още един „страх” ще бъде развенчан още преди навлизането на новата технология. На пръв поглед логичното предположение, че с навлизането на електомобилите ще се увеличи консумацията на ток, се оказва мит. Според датско изследване замяната на 20% от автопарка с електрически коли може да бъде осигурено като ресурс, без да се изгражда нито една нова електроцентрала. Пред навлизането на новите возила има и още предизвикателства - как колите на щепсел да бъдат пускани на пазара, как да се прави тяхната стандартизация, каква инфраструктура да подготви масовата им появява, как ще става рециклирането на акумулаторните батерии и пр. Все по-голяма част от тези въпроси намират своите отговори и съм сигурен, че електрическите возила са

много близка реалност, която не само ще улесни живота ни, но и ще даде сериозен шанс на европейската икономика да направи голяма крачка напред. Включително и на българската. Те са сериозна възможност за ръст в цялата автомобилна промишленост и свързаните с нея сектори - информационни и комуникационни технологии, производство и разпределение на енергия, нови материали и покрития и др. При добро управление електрическата мобилност може да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и индустриален растеж в Европа десетилетия напред. В това виждам огромен потенциал, който искам да оползотворим по добър за страната ни начин. Още повече че прогнозите категорично доказват: пазарът на екологични превозни средства ще расте динамично в световен мащаб. Според някои консервативни прогнози общия брой електромобили в Европа през 2020 г. ще наброяват 4 милиона, а според най-оптимистичните прогнози техният брой може да достигне 12 млн. автомобила. Някои правителства вече приеха и стартираха програми за навлизането на електрически превозни средства. Така например в Обединеното кралство се предвижда към 2020 г. да има 1,7 млн. такива возила, а в Германия към 2018 г. планират те да са 1 милион. Апетитът на потребителите за тези превозни средства очевидно се засилва и е вече достатъчен за масово производство.

Готови ли сме за този преход на фона на интересната европейска и световна картина? Отговорът ми е категорично да. Развитието на това производство се вписва изцяло в стратегията ни за икономическо развитие, която за първи път стъпи на сериозен секторен анализ и очерта приоритетните области, в които искаме да развиваме икономиката. И това са секторите за стоки и услуги с висока добавена стойност. Производството на електромобили и на компоненти, възли и детайли за тях попада в отраслите с най-голям потенциал за допълнителен растеж. Дългосрочният икономически растеж ще дойде от секторите с най-висок интензитет на иновациите, от информационните, еко- и енергоспестяващите технологии. Разбира се, отчитаме, че засега фабричната цена на колите на ток е по-висока в сравнение с моделите на двигатели с вътрешно горене. Но ето още една хвърлена ръкавица към инженерните пионери на това дело – нека направят цената по-приемлива. При икономичността и свръхманевреността на тези возила предизвикателството да се постигне масовост си заслужава.

В министерството на икономиката вече работи група от експерти, чиято задача е да анализира възможностите да се стимулира навлизането на електрически превозни средства в страната и да се ускори този процес. Екипът вижда такъв потенциал в стимули за потребителите и бизнеса от обслужващата сервизна и зарядна инфраструктура, както и в насърчаване на

“зелените” обществени поръчки. Разработва се национален план за „зелени” процедури, където електрическите коли ще се впишат като продуктова група със задължителни цели за техния дял като брой и стойност на обществените поръчки. Това са механизмите на регулациите, които ще доведат до по-високото им потребление. Като начало държавните и общинските структури ще започнат да купуват именно такива автомобили, напр. за градски транспорт, училищен превоз, сметосъбиране… Чиновниците ще дадат този път пример първи. В процес на реализация е и проектът за изграждане на предприятие за производство на автомобили в Ловеч. Очаква се вторият му етап да включва и производство на електромобили. На завода бе присъден сертификат клас “А” за инвестиции. Имаме заявени инвестиционни намерения за такива мощности в Стара Загора и в Пловдив. Предстои да бъдат уточнени окончателните параметри на проектите, а държавата ще поощри това перспективно производство чрез стимулите в Закона за насърчаване на инвестициите и ОП „Конкурентоспособност”. Това ще бъде подкрепа и за местната икономика. Даваме си сметка, че са необходими

специални мерки за насърчаване търсенето на новите превозни средства – например данъчни стимули за потребителите, нови ангажименти на местната власт и ведомствата, които ги обслужват, сертифицират, контролират и пр. Ето защо от икономическото министерство инициираме диалог, който да облекчи навлизането на електрическите коли в България. Част от него е и Международната конференция за електромобилите, която министерството организира на 10 и 11 февруари в София. На форума ще присъстват вицепрезидентът на ЕК Антонио Таяни, представители на водещи автомобилостроителни компании, международни асоциации и др. Искаме да съберем на едно място всички заинтересовани страни в процеса – тази, които правят регулациите, тези които произвеждат колите или компоненти за тях, производителите на зареждаща инфраструктура, потребителите. Да видим добрите практики на институции и компании при въвеждането на електромобили, опита в производството и продажбите, впечатленията на потребителите. Тези усилия са част от цялостната ни политика да се увеличават публичните и частните инвестиции в иновации, да се въведат допълнителни мерки за привличане на чуждестранни капитали в индустрията ни, да се използват максимално възможностите за финансиране. По оперативна програма “Конкурентоспособност”

предвиждаме подкрепа на инвеститори в производството на електромобили и компоненти за тях. Ще бъдат обявени схеми за грантово финансиране, съобразени със специфичните нужди на производителите и инфраструктурата за зареждане. През 2011 г. ще бъде разработен и нов Закон за иновациите, който ще въведе осъвременена регулативна рамка в прилагането на научните разработки от университети и развойни фирми непосредствено в производството. Националният иновационен фонд ще има нови механизми да провежда дългосрочна и ефективна политика в подкрепа на иновациите. Законът за насърчаване на инвестициите също ще подпомага частните инициативи в сектора, включително с въведените по-ниски прагове за инвестиционните намерения и допълнителните стимули за приоритетни проекти. Амбицията ми е България да стане една от водещите страни на този нов и изключително перспективен пазар. Тази индустрия сега набира сили и имаме шанс да се впишем в редиците на първите, а не да бъдем догонващи, след като изпуснахме влака за традиционното автомобилостроене. Шансове за това ни дава добрата енергийна инфраструктура на страната, качественият трудов и инженерен потенциал, амбицията да доказваме себе си. Време за отлагане няма. За първи път автомобил на годината за 2011-а стана изцяло електрическа кола. Японската Nissan Leaf заслужено спечели престижното състезание, което се провежда вече 48 години. Няма причина да не вярваме, че един ден и произвежданите в България коли „за контакт” могат да се намесят в това оспорвано състезание.