България през 2011 г. и след това

Специално за „Мениджър” от офиса на Световната банка във Варшава

Две години след като Европа бе разтърсена от най-сериозната икономическа криза от половин век насам, в средата на 2010 г. България отново отбелязва икономически растеж и дори си поставя за цел да го ускори през 2011 г. Това става на фона на тревогите на някои държави от Еврозоната, свързани с размера на държавния им дълг, които ще забавят глобалния ръст през новата година. Устойчивият растеж на България не само през нея, а и след това ще зависи от предстоящото приспособяване на финансовите пазари ( което никак няма да е лесно), от постигането на балансиран бюджет, а също и от пазара на труда, на стоки и услуги.

България измина дълъг път. Съживяването на световната търговия, промишленото производство и ускорения растеж на някои европейски държави дръпна напред нейното развитие. Растежът придоби положителни измерения през 2. тримесечие на 2010 г., след пет последователни тримесечия на свиване.

Възстановяването е осезаемо в цяла Централна и Източна Европа и то е предизвикано от силните индустриални и търговски връзки в рамките на ЕС, конкурентните производствени разходи, квалифицираната работна сила и активността на частните предприемачи. Благоприятният обрат на реалната икономика подпомогна увереността на финансовите пазари, стабилизира фискалните резултати и създаде нови работни места. Доходността на държавния дълг на България (както и на десет от страните членки в ЕС) се задържа в умерени граници, а междубанковите спредове се ограничиха през последната година. Външните негативни влияния бяха намалени с оглед подобряване в счетоводните баланси.

Обратът беше най-голям в България спрямо където и да било другаде в Централна и Източна Европа. Спредовете на държавните ценни книжа намаляха значително от нивата, когато кризата бе на връхната точка, плащанията по лихви от страна на правителството през 2010 г. бяха по-малки, отколкото се очакваше. Бюджетният дефицит на България и нивото на публични дългове е по-ниско в сравнение с други страни от ЕС. Възможностите за заетост в България се повишиха през 2. тримесечие на 2010 г., а нивото на безработица остава на същите нива през последните месеци. Въпреки факта, че българската икономика се възстановява, благодарение на значителното външно търсене, нивата на вътрешното потребление все още изостават. Това вероятно

ще ограничи растежа до 2,5% през 2011 г. Тъй като потребителското търсене е подтиснато, темповете на на възстановяване ще са мудни и свързани с множество рискове. Реалният ръст на фирменото кредитиране в България клони към нула, а възстановяването на капиталовия пазар се влачи след останалите в региона. Неубедителното и колебливо възстановяване в развитите европейски икономики ще се отрази негативно на фирменото кредитиране в България, тъй като регулирането на финансовите стимули, изчерпването на стоковите запаси и силното евро може да забави икономическата активност. Усилията на възстановилия се финансов сектор могат да се разпространят в Централна и Източна Европа чрез трансграничната свързаност, като банките-майки могат да свият балансите на своите подразделения. Фискалната консолидация на България беше сравнително скромна през 2010 г., по-нататъшните регулирания са оставени за следващите години. Нивата на безработица са близки до двуцифрени стойности. Условията на пазара на труда са все още

 неблагоприятни за младите и нискоквалифицирани работници, както и за тези, които търсят дългосрочен ангажимент. Тези предизвикателства правят спазването на бюджетната дисциплина и структурните реформи крайно необходими. Тези две условия плюс стабилизирането на финансовите пазари са гаранция за растеж. Централните банки и финансовите власти в Европа трябва да насочат усилията си към подсилване на издръжливостта на финансовия сектор на национално и европейско равнище. Поддържането на силна, добре капитализирана банкова система е от изключителна важност за създаването на условия за кредитиране. Прилагането на надеждни фискални стратегии е решаващо за постигането на обявената средносрочна цел – структурен бюджетен излишък. Страните от Централна и Източна Европа изминаха дълъг път докато създадат мерки за краткосрочно регулиране на фиска. Те обаче трябва да изяснят и своите дългосрочни цели по отношение на публичния дълг и на правителствените и структурни реформи, необходими за постигането на тези цели.

Приоритетите включват рационализиране на социалните придобивки и стабилизиране на разходите на определени възрастови групи, строга политика по отношение на широко прилаганите данъци и данъчното законодателство и подкрепа за финансовите институции, включително и за фискалните правила. Въпреки това, премахването на структурните бариери ще подсили растежа и ще намали несъответствията в производителността, показател по който България изостава в сравнение с развитите икономики от ЕС. Страната може да привлече значителни средства от ЕС, с които да преодолее проблемите с инфраструктурата и човешките ресурси във време, когато глобалната финансова криза е намалила движението на частните капитали.

Каспар Рихтер

-------------------------------------------------------------------------

*КАСПАР РИХТЕР, икономист от Световната банка в офиса й във Варшава. Отговаря за макроикономиката, публичните финанси, регионалното развитие и бедността в Европа, Азия и Африка. Притежава докторска степен по икономика и магистърска по иконометрия от London School of Economics, а също и диплома по икономика и политически науки от Свободния университет в Берлин.