В хаотичната държава от всеки порой става бедствие

Трагедията с наводненията много ме натъжи. Най-вече заради убитите хора и претърпените материални щети, които можеха да бъдат избегнати при адекватни превантивни мерки, а и защото се сетих, че един чужд политик някога беше казал "умните хора се учат от чуждите грешки, а глупаците даже от собствените си не могат".

И не става дума за грешки или безхаберие като в конкретния случай, а за цялата нелицеприятна истина - сред институциите в България цари хаос, те не работят добре даже поотделно, а когато им се налага да направят нещо заедно, резултатът е предизвестен и до болка познат - никой не иска да поеме отговорност. Изходите от подобни кризисни ситуации стават на мускули, с прякото участие на правителството, че даже и на премиера и с пределна нервна мобилизация в последния момент на всички налични ресурси, с дейното пригласяне на загрижени като за случая, а не по принцип, медии и парламентаристи, и с прокуратурата, която ще разследва и ще накаже виновните и т.н. и т.н. До следващия път.

И да не се заблуждаваме - при настоящето правителство има само в повече показност, неработещите институции и хаотичната и неподредена държава са си казус вече повече от 22 години.

В Европа едва ли ще видите министър председатели лично да ръководят спасителни действия, вицепремиери да оглавяват кризисни щабове и министри на земеделието и храните да снабдяват с продоволствие село с население 800 човека. Тяхните задължения са други - да управляват и подредят държавата по начин, че когато се случат подобни аномалии, институциите да знаят своята роля, а още по-важно - да планират, прогнозират и да правят всичко възможно, че да се избегнат в максимална степен такива трагедии. Да, виждали сме висши държавници да се появават на местата на природни бедствия, но само да изразят съпричастност към пострадалите, а съответните им подчинени междувременно професионално се борят на място с проблема и на никой не му хрумва оперативно да им се меси в работата и да им дава "преки разпореждания и заповеди".

Ами ако, не дай боже, се бяха спукали 5 язовирни стени в 5 различни села в 5 различни области, кой щеше да оглави оперативните щабове по места, като министърът на вътрешните работи е само 1, и дали щяха на петте места да идат вертолети кугър и високопроходима техника от гражданска защита и армията, ако премиерът лично не се разпореди?

Очевидно не може повече така, този път чиновническото безхаберие мина по принцип твърде високата граница на търпимост у нас. За съжаление обаче далеч не съм сигурен, че настоящата власт има управленски капацитет да провежда различна (изпреварваща) политика при бедствия и аварии. Умението да се планира, прогнозира и действа преди събитията не е от силните черти нито на сегашното правителство, а да бъдем честни - и на предишните. Не искам да съм излишно циничен, но може би причината е в това, че за мислене, обсъждане, планиране и прогнозиране не снимат по сутрешни блокове и не пускат напоителни интервюта в твърде услужливите напоследък медии.

А иронията е, че българин е европейският комисар по бедствия и аварии и справяне с кризи, има прекрасна репутация и опит и с готовност съветва, ако я попитат. Кристалина Георгиева твърде деликатно поднесе мнението си по темата - гражданската защита е по-правилно да бъде на подчинение на премиера, голяма част от европейските фондове трябва да се инвестират в модерна техника, местните служби имат нужда от експертна помощ, анализът, превенцията и прогнозирането са в основата на справянето с бедствията, а не реакциите в последната минута и т.н. и т.н.

А, и каза, че лошото тепърва предстои през пролетта, като се разтопи снегът. Скоро ще видим дали някой я е чул.