Вместо великденско пожелание…

Много ми се иска да напиша нещо наистина много ведро и празнично преди Великден. И вдъхновение за него идва дори от Светото писание, което споменава Велика сряда като деня, в който една грешница поискала да помаже с миро Иисус Христос, а в бързината паднала и счупила съда със скъпоценната (и скъпоструваща) течност. Хората я укорили за това, че е разляла мирото, което можело да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. На което Христос отговорил: „…сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение".

През последните 20-ина години и ние в България така свикнахме, че всичко трябва да се обръща в пари, да се плаща евтино и да се ползва до последно, че спряхме да виждаме кога е важно да направим нещо, без да търсим сметка в това. Затова и вие, които ще прочетете този текст, направете нещо хубаво за себе си и за другите, без да сте сигурни какво ще получите в замяна и дали някой му се е зарадвал; фактът, че имате доброто желание е ДОБРО само по себе си. По цял свят живеят хора, които имат значително по-малко от нас и са далеч по-щастливи от нас.

Поговорката „Скъпи на триците, евтини на брашното…” толкова добре ни прилегна, че едва ли ще можем да се отървем от нейната съдбовна предопределеност – все да гледаме да не се минем и винаги да сме излъгани, разочаровани и загубили вяра в доброто. Разбира се, че това не променя факта, че по бентлита на глава от населението вероятно ни изпреварват само някои арабски емирства. И точно това е жалкото – имащите и нямащите у нас никога не намират мярката – нито в разкоша, нито в мизерията. Кой е виновен вече дори не е важно – важното е, че ако всеки от нас не се опита да промени това, което 100% зависи от него – т.е. да започне промяната от себе си. Ако го дразни мръсотията – да почисти, без някой да го снима по телевизията; ако е бесен на високите цени на бензина – просто да ходи повече пеша или да вземе метрото, за което с данъците така или иначе си е платил или си плаща. Ако ви е писнало от тази държава – вместо да давате луди пари за агнешко и каси бира, просто си попътувайте за празниците. Последните ми наблюдения показват, че голяма част от негативизма и обществената пасивност на българина се корени в неговата домоседност – т.е. във факта, че не пътува и няма мултикултурни преживявания. Не е лошо да се пътува из България, (ще ме прощават кампаниите за насърчаване на вътрешните пътувания) но още по-добре е човек да е видял различни хора и как живеят. Поучителното е, че навсякъде хората имат грижи и нужда от повече пари – унизителното за нас е, че ние твърдо не искаме да променим нищо, за да живеем по-добре и по-богато. Българинът обича реда, който царува в рамките на дома му, на дувара му – а точно там е проблемът – че е по-добре редът и чистотата да бъдат разпиляни по земята, по която всички стъпваме.

Затова – този Великден стягайте куфарите и странствайте! Вижте света, дори и ако след това ще сравните всичко с България и ще стигнете до извода, че въпреки всичко тук най си ви харесва. Направете нещо, което не е никак прагматично и рационално – нали по Великден стават чудеса…