Дигиталната революция на Европа

Спомняте ли си далечната 2005, в която Мадона използва мотив от ‚Gimme Gimme Gimme’ на АББА? С „Hung up“ тя успя да покори световните класации, добавяйки електронен бийт към познатата вече мелодия, което я направи отново актуална и подходяща за клубове и партита по целия свят.
10 години по-късно заместник-председателят на Европейската комисия и комисар за единния цифров пазар Андрус Ансип последва примера й. Той представи актуализираната Стратегия за Единен цифров пазар (ЕЦП), която ще даде на Европа съставката, която досега й липсваще, за да бъде световен лидер в световния технологичен сектор.
След почти половингодишна подготовка и няколко ‚изтекли‘ чернови, новата стратегия беше официално представена в Брюксел, предизвиквайки бурна реакция от критици и коментатори, много от които веднага се захванаха да нищят дребните детайли в отделните теми (защитата на личните данни, авторско право и т.н.), без да се опитат да я видят в цялост и преспектива. Защото, ако трябва да опиша ЕЦП с една дума, тя би била възможност – това е вторият шанс за Европа да бъде водеща сила и лидер на дигиталната революция, която е вече тук, както и достоен конкурент на САЩ в областта на знанията и иновациите.
Стратегията за ЕЦП, публикувана на 6 май 2015 г., е едновременно широкообхватна и амбициозна. Различните й компоненти са важни сами по себе си, но и тясно свързани – ЕЦП би бил невъзможен без отделните му части да работят заедно и да се допълват. Той е ясно доказателство, ако изобщо имаме нужда от такова, че цифровите технологии са станали неразривна част от нашия личен и професионален живот.
Но за да извлечем максимална полза от тази нова ситуация, се нуждаем от координирани действия на

европейско ниво. Цел на ЕЦП не е да наказва отделни компании или да задушава техния успех – всеки гражданин и всяко предприятие трябва да извлича полза от цифровата икономика, а не да бъде превръщан в нейна изкупителна жертва.

В тази връзка бих искала да посоча трите елемента от стратегията, които намирам за най-важни:

• E-търговия. В момент, в който Европа все още се възстановява от последната икономическа криза, очакванията от новата стратегия са огромни – да осигури почти 43.8 милиона нови работни места и да прибави повече от 415 милиарда евро към БВП на Съюза. Би било прекрасно, ако тези числа се превърнат в реалност, но това може да се случи, само когато потенциалът на е-търговията бъде развит напълно между различните държави-членки. В Европа, да купиш стока онлайн от друга държава, винаги е представлявало тежък, тромав, а в някои случаи и направо невъзможен процес, независимо колко лесно звучи това на думи. Промяната е наложителна особено за малките и средните предприятия, от които към момента само 7% осъществяват дейност отвъд граница. Затова приветствам ангажимента, поет от Комисията, да представи обновено предложение до края на 2015, което да включва хармонизирани регламенти и правила за търговия с цифорви продукти и услуги, както и да отстоява задължителни договорни права за национална и задгранична търговия със стоки на европейско ниво.

• Международна доставка на колети, геоблокиране и авторско право.

E-търговията не би могла да се развие пълноценно без помощта на ефикасна, финансово-изгодна доставна мрежа без подкрепата на модерен и справедлив закон за защита на авторското право, и без неоправданото геоблокиране на цифрово съдържание да бъде премахнато. Стратегията на ЕК включва предложения и по трите въпроса. Очакваме доставчиците на колети да бъдат регулирани по-строго и тарифите им да бъдат по-прозрачни за крайния потребител. Интернет без геоблокиране пък означава, че достъпът  до уебстраници и до дигитални услуги ще бъде равен, независимо в коя страна-членка се намира потребителят. И не на последно място, новите механизми за защита на авторското право ще гарантират, че легално закупени цифрови услуги ще могат да бъдат използвани и зад граница. Ако трябва да съм откровена, нямам търпение да се наслаждавам на ‚Къща от ‚Карти‘ в родната си София, използвайки белгийския си абонамент за Нетфликс.

• E-управление. Как бихме могли да изискваме от предприятията да обърнат нова страница и да се включат в цифровата революция, когато самите правителствата все още не са част от нея? Без електронно управление ЕЦП е като компактдиск, опитващ се да влезе в процепа на касетофон – прекрасна идея в абсолютно неправилна среда. Едно от нещата, които ми се иска да видя в Европа, е практическо приложение на принципа ‚само веднъж‘ – в момента само 48% от държавните институции в ЕС използват информация повече от един път; ако това се промени, направените спестявания биха възлизали на около 5 милиарда евро до края на 2017 г. Затова очаквам с нетърпение пилотния проект за предприятия и граждани, базиран на принципа ‚само веднъж‘, който ще бъде представен в новия ‚План за Е-управление 2015 - 2020‘, заедно с визията на Комисията за интеграция на публичните регистри до 2017 г. и пълното преминаване към е-обществени поръчки, придружено от създаването на ‚Единен цифров портал‘ в ЕС до 2020 г.

Приоритетите на ЕК са ясно очертани в стратегия за ЕЦП и аз като евродепутат се радвам на възможността да работя по предвидените проектозакони. Това, което намирам за най-важно обаче, е видимото разбиране от страна на комисари и други длъжностни лица, че светът, в който живеем, е вече изконно дигитален и че сме свидетели на фундаментална промяна в начина на мислене на хората в посока цифровизация, която е петата свобода на единния пазар в ЕС. Имаме нужда от единен подход, ако искаме да изпълним целите си и да поставим Европа отново начело на световната икономика. На първо място трябва да продължим да повишаваме качеството на живот в Европа както офлайн, така и онлайн.
 
Статията е публикувана в EurActiv  и е предоставена специално на „МениджърНюз”.