За говоренето, мълчанието и резултатите от тях

Имаме поне няколко народни поговорки, отнасящи се до прекомерното говорене. "Мълчанието е злато", "Три пъти мери, веднъж режи", "Голям залък лапни, голяма дума не казвай" са от най-известните, но в никакъв случай не са единствените.

Струва ми се, че управляващите са ги забравили, а в тях е вложена достатъчно мъдрост от годините, за да са все още актуални.

Изминалата седмица би трябвало да е достатъчна причина да си ги припомнят, макар да не ми се вярва това да се случи, уви. Този път в излишното говорене на два пъти се оплете и самият премиер (за убитото момиче от Перник и за ордена на вицепрезидента Ангел Марин) и отнесе заслужени остри атаки и от политическите сили, и от обикновените хора, а преди в подобни случаи се отърваваше с едно просто извинение. Може пък вече и на обществото да му е омръзнало от непрекъснатите непремерени изказвания на хора от най-висшето управление в последните 2 години и затова реакцията беше доста рязка. Излишно е да припомняме стотиците случаи, роман няма да стигне да събере неуместните и често пъти комични изявления от тези, които би трябвало да олицетворяват държавността.

Не съм против и приветствам повечето откритост и възможностите за обществени дискусии по важни за обществото теми, но в повечето случаи резултатът от тях е подобен на този, който предизвиква слон в стъкларски магазин. Не бях привърженик на приятелското нищонеказване на Симеон Сакскобурготски, както и на умишленото отбягване на неудобните теми (комбинирано с подписването на тайни договори) от времето на тройната коалиция, но и в случая балансът се наруши, дано да не е непоправимо. Имал съм честта преди повече от 16 години да работя в Ройтерс България и досега съм запазил уроците оттам и особено от обучението ми в централата на агенцията в Лондон. Многократно ни учеха, че цитатите са свещени, че една сгрешена дума или понякога даже препинателен знак могат да доведат до непредвидими последствия за хората и пазарите, за които навременната и точна информация е неотменна част от бизнеса им.

А как ли са се чувствали и се чувстват клетите инвеститори в България от постоянните разнопосочни и често напълно изключващи се твърдения от членове на правителството, отнасящи се до бизнеса им у нас?

Едва ли някой от властта в момента си дава ясна сметка колко чувствителни са подобни хора и как и пред тях, и в Европа подобно говорене е не само притеснително, а и в някои случаи необяснимо и неприемливо. А как ли се чувстват хората, които са мислели, че ще се пенсионират тази, следващата и по-следващата година, а сега се оказва, че това няма да стане. Аз лично смятам, че пенсионната реформа закъсня и че предприетите мерки са половинчати, но начинът на съобщаването им отново създаде излишно напрежение във възможно най-широки слоеве.

За да обобщя, ненужното говорене създава несигурност. По отношение на бизнеса тази несигурност е нещо лошо, а комбинирана с обективната икономическа криза в най-бедната европейска държава, каквата все още сме, последствията са липса на икономическа активност, допълнително свиване на потреблението и инвестициите. Все ми се струва, че сериозните хора ще предпочетат да научат, че някой престъпник действително е осъден и взязъл в затвора, вместо да слушат безкрайните полицейски, следователски и прокурорски версии, които след това безславно се разпадат в съда. Така и предприемачът повече ще се зарадва да разбере, че режимите, таксите и бюрокрацията, спъващи неговото конкретно начинание са отпаднали, а не да слуша с години как до края на поредната година те със сигурност ще бъдат премахнати.

Лично аз се поуморих от всички тези думи, имам нужда от повече тишина в обществено пространство и възможност на спокойствие да си гледам работата и семейството.