За какво е науката? Да прави по-добър живота на хората!
Изобретенията трябва да носят полза на негово величество данъкоплатеца, казва академик Чавдар Руменин, директор на Института по системно инженерство и роботика при БАН. Екипът на академик Руменин и проф. д-р Сия Лозанова бе удостоен с наградата "Изобретател на годината 2014" в категория „Електротехника и електроника“ за 10 иновативни разработки на т.нар. „сензори на Хол”
- Акад. Руменин, какво се крие зад загадъчното понятие "сензори на Хол"?
- Първо бих искал да обърна внимание на нещо, което смятам за изключително важно. Ако изключим хуманитаристиката, аз мисля, че всички научни изследвания трябва да завършват с изобретения или иновационни решения, които да подобряват качеството ни на живот. В противен случай науката се превръща в едно твърде скъпо извращение. В това съм се убедил дълбоко. Ние може да правим всякакви открития и изобретения, но те в крайна сметка трябва да донесат полза на негово величество данъкоплатеца. Защото той фактически ни плаща заплатите. Плаща ни за възможността да мечтаем, да гледаме към небето и да улавяме тези особени мигове, които водят до изобретенията. Бяхме оценени с наградата "Изобретател на годината" за 10 наши патента за изобретения, третиращи т.нар. "ефект на Хол" и разработката на сензори на негова основа. Нека оставим настрана сложната научна материя. Никой не е длъжен да знае какво е "ефект на Хол". Бих го обяснил по следния начин на хората, които не са специалисти – "сензорите на Хол" са едни малки полупроводникови елементи, които с максимална точност преобразуват външното магнитно поле в електрически сигнал. Преобразователният механизъм, който прави тази "магия", е именно "ефектът на Хол". Това явление е известно отдавна. Ние обаче успяхме да открием една нова негова разновидност и това наше откритие е публикувано в научната литература. Прилагането на тази новооткрита закономерност в тези преобразуватели доведе до ползотворно творчество за създаването на нови инженерно-технически решения. Те са абсолютна световна новост или както казват специалистите от Патентното ведомство - "има изобретателска стъпка".
- Какви са възможните приложения на вашите разработки? Има ли конкретен интерес от страна на бизнеса?
- Към момента има две компании, които проявиха интерес към нашите изобретения. Едната фирма иска да ги използва, за да регистрира крайните и междинните състояния на пневматичните цилиндри. Другата компания иска да използва нашите сензори в управлението на климатиците, за да въведе нов икономичен режим на работа, който допълнително ще намали консумацията на енергия. Нашите изобретения може да бъдат прилагани навсякъде, където има магнитно поле. А магнитното поле е един, бих казал, магически феномен. Има го навсякъде - от хемоглобина в нашата кръв до галактиките и до Вселената в най-голям мащаб. Този уникален обхват предопределя и универсалната приложимост на нашите сензори. Нека първо погледнем към наносвета. Сензорите ни са достатъчно чувствителни, за да регистрират промените в молекулярната структура на хемоглобина в резултат от инфекции като HIV или ебола. Роди се и идеята, че можем да активираме този "увреден" хемоглобин по аналогия с хемодиализата – като прекараме кръвта на пациента през магнитно поле с определена сила и алгоритъм на изменение. Според медиците, които участваха в нашите "мозъчни атаки", е напълно възможно и може да доведе до необходимия терапевтичен ефект.
Друго възможно приложение с голям потенциален ефект е в енергетиката. С помощта на нашите сензори може да бъдат създадени ново поколение безконтактни електромери, които измерват електричеството чрез генерираното от него магнитно поле. По този начин показанията ще може да се отчитат дистанционно. Ще бъде възможно да проверите с мобилния си телефон каква е консумацията и текущата ви сметка. Преди всичко обаче ще бъдат сведени до минимум възможностите за грешки, манипулации и кражби. Ние разработихме няколко различни прототипа на такива безконтактни електромери, но засега към тях няма интерес. Разработените от нас сензори може да намерят широко приложение и в управлението на "интелигентни" домашни уреди като част от т.нар. „умен дом”. С тези технологии може да управлявате печката, климатика, хладилника и т.н. от разстояние, така че например температурата да е подходяща, когато се приберете, храната да е стоплена и т.н. "Сензорите на Хол" може да бъдат използвани и в роботиката, която е приоритетна област за ЕС. Възможно е и приложението в контратерористичната дейност, която е една от най-актуалните области за приложение на сензориката. С помощта на нашите сензори например може да бъдат създадени такива устройства, с които да се вижда какво става от другата страна на стената. Същата технология може да бъде използвана и за археологически изследвания. Това е особено важно в страна като България, която е изключително богата на историческо наследство. Чувствителността на "сензорите на Хол" е достатъчна, за да регистрира дори най-малките флуктуации в геомагнитното поле. Това позволява разнообразни приложения в геофизиката, включително търсенето на полезни изкопаеми, или за прогнозирането на предстоящи изригвания на вулкани.
- Вярна ли е тезата, че българската наука е ефективна в създаването на научен продукт с минимум средства?
- Изводите за всяка една научна област може да бъдат направени от хора, които работят в нея. Аз съм в сферата на сензориката и електрониката вече близо 40 години и наистина мога да направя такъв извод. Факт е, че в момента българската наука е недофинансирана, като причините според мен не са чисто икономически. Има неразбиране за това колко е важно да се инвестират средства в научни изследвания и в патенти за изобретения. Разбира се, важен фактор е наличието на работеща индустрия. Това, което виждам през последната година, е, че макар и трудно и бавно, колелото на националната ни индустрия започва да се задвижва. А модерното производство е задължително свързано с научните изследвания. Модерни технологии, модерна индустрия, модерни резултати. Това, което правят учените и в БАН, и във ВУЗ-овете в момента, заслужава адмирации, защото постигат сериозни резултати със символични средства. Да се надяваме, че европейската политика ще доведе до едно по-сериозно финансиране на научните изследвания. Учените по принцип са оптимисти, особено изобретателите. Ако не си оптимист, няма за какво да мечтаеш. А едно изобретение си е мечта парекселанс.
Начо Стригулев
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.