Защо руснаците харесват Путин

Интервю със социолога Алексей Левинсон от „Левада-център”

- Господин Левинсон, Русия е в икономическа криза и в международна изолация заради анексията на Крим и войната в Украйна. Какви настроения сега доминират в руското общество?

- Господстват настроения на много висока консолидация около символите на великата държава. Един от главните символи е руската власт и лично фигурата на президента. Наличието на външен враг или враждебност на външната среда е достатъчно известен начин за повишаване на консолидацията. Интересното тук е, че от това се възползва не само властта, но самото общество си измисля външна враждебност, за да чувства основание за тази символична солидарност.

- Но колко дълго тези обществени настроения могат да се основават на външен враг?

- Тук в Русия, в Москва има много хора, които също си задават този въпрос – колко дълго? Най-малкото трябва да се вземе предвид, че състоянието на еуфория, което възникна веднага след присъединяването на Крим, се струваше на мнозина, включително и на мен, недълготрайно. Изглеждаше, че то трябва да се смени от друго състояние. Еуфорията действително вече мина, но възникналото тогава състояние на мобилизация и обединение около властта и фигурата на президента, за които споменах, се  държи вече повече от година. В социалната история на Русия такова нещо не е имало, поне от времето на нашите наблюдения. Нещо подобно се е случило през 1914 г. в първите месеци на войната, но това е било голяма война и освен това тези настроения са продължили по-малко от година. Така че, няма с какво да го сравним. Затова е много трудно да се правят прогнози по аналогия.

- Все пак възможни ли са протестни настроения?

- Ще ви дам два отговора. Първият е мнението на самите руснаци. Ние знаем, че има около 18-20 процента хора, които очакват, че ще започнат масови протестни акции заради падането на жизнения стандарт и още някаква част от хората казва, че ще участва в тези протести. Но такива данни вече сме получавали отдавна и много пъти и като цяло те не са верни. Когато хората казват, че ще има протестни акции, те просто по този начин се опитват да изразят своя протест, а не като излязат на улицата.  Така че от една страна има публично мнение, че да, ще има протестни акции и в тях ще се участва, но от друга страна бих предложил да не се вярва на това.

- Прогнозата, която група политолози дадохте през януари, че тази година Русия ще се развива по инерционен сценарий, засега излиза вярна.

- В определен смисъл. Такъв висок рейтинг на Владимир Путин, такова ниво на подкрепата – 83 процента продължават да одобряват присъединението на Крим - ако това е инерция, то това е инерция в рамките на извънредните степени на консолидация и мобилизация. Това е необикновено, защото продължава година след година. Инерция е, но в специални условия. 

- По повод рейтинга на президента „Левада-център“ отбелязва известно намаляване на одобрението, но така или иначе 83 процента е твърде висок рейтинг. Защо рейтингът не се влияе от икономическата ситуация в страната?

- На мен ми се струва, че това как руснаците възприемат фигурата на Владимир Путин не е обикновено отношение на гражданите към своя избран президент или държавен глава в обикновени условия. То не прилича на отношението към Борис Елцин или Михаил Горбачов. Путин в много по-голяма степен се явява духовен символ на руснаците. Като казвам „духовен“ искам да кажа, че отношението към Путин много слабо е свързано с материалната част на живота. Затова случващите се в материалната част на живота достатъчно сериозни процеси – нарастване на цените, разпространение на бедността, предкризисни или кризисни явления, остават настрана. Нали ние не се учудваме, че, например, отношението на руснаците към главата на православната църква не зависи от такива явления.

- Това е много ирационално...

- Това е абсолютно нерационално. Ние не веднъж сме задавали въпроса на кого руснаците са задължени за различни положителни постижения и от всички 6 или 7 варианта на отговор на първо място винаги е бил отговорът „на Владимир Путин“. Заедно с това задавахме и въпроса „кой носи отговорност за ръста на цените, за лошото икономическо положение“ и отговорите главно бяха „правителството“, „премиерът“ като Путин никога не е бил на първо място. Имаше кратък период през 2013 г., когато общественото мнение направи Путин отговорен и за негативните явления, но според последните допитвания от август тази година отново ситуацията се върна такава, каквато беше. Путин е освободен от обществото от отговорност за икономическите несгоди.

- От какво тогава зависи рейтингът на президента?

- Зависи от съвсем друго нещо – от стремежа на руснаците да се чувстват велики, или по-скоро да престанат да се чувстват низши и да бъдат единни и обединени от това чувство. Путин е  символичен ключ към тези състояния. Когато потребността от такава символична защита намалее, тогава ще отпадне необходимостта от такава фигура, от такъв символ, какъвто е Путин. Но рабатота е в това, че за да намалее тази потребност, са необходими такива процеси, които в момента в руското общество вървят много бавно или въобще не вървят. Това са процесите на възпитанието на индивидуална, отговорна личност, която отговаря за себе си, която сама е създател или поне потенциално е готова да бъде такава. Сега мнозинството от гражданите живеят почти така, както живеят пенсионерите, които получават пари от държавата и само от държавата и в този смисъл зависят от нея напълно. Независимо дали я обичат или не, но разбират, че напълно зависят от нея. По един или друг начин и другите категории от населението придобиват тази менталност. Но ако тя е такава, не трябва да се учудваме, че като цяло се проявяват такива не тоталитарни, но тоталистки наклонности.

- 83 процента от населението изразяват одобрение към дейността на президента. Но кои са  останалите, които не споделят това мнение?

- Във всеки случай не трябва да се правят илюзии, че това е либералната част от обществото, ориентираните на Запад хора, тези, които сега в нашите руски медии са наричани опозиция и са смятани почти за врагове на режима. Вероятно такива хора има, но делът им не е толкова голям, така че не те изразяват или заемат позиция на критици на режима на Путин. Става дума за масовите категории - 10-12 процента от населението – около 10-12 милиона души. Това са най-бедните, най-социално уязвимите слоеве от обществото. Техният протест не е опасен за властта, защото те имат много малко възможности да изразят недоволството си – чрез парламента или улични акции. И едното, и другото за тях почти е недостъпно. Освен това те са разпръснати, не са

съсреодоточени в някаква област. Не може да се каже, че това са всички миньори или някаква друга категория, която е разположена компактно в социалното пространство. Те живеят в малки градове и са най-бедната част от населението. В нашите проучвания тези хора най-критично се изказват за Путин, за политиката на правителството и преди всичко в икономическата й част. Значителна част от тези хора при това одобрява външнополитическата линия – присъединяването на Крим и т.н.

- Сбъркаха ли,  според Вас,  европейските политици, защото виждаме, че санкциите не оказват особено въздействие?

- Има гледна точка, че политиката на санкците не е адресирана към обществото, а към върхушката и тук моята компетентност по въпроса свършва. Не знам дали санкциите са подействали на върхушката, но животът й в известна степен трябва да се е променил. Не сме правили специални изследвания и нямам материал, на който да се опирам. Що се отнася до обществото, имаме известна част от обществото – не е малко, повече от една трета, която казва, че е почувствала санкциите по един или друг начин. Но доколкото едновременно се случва икономически спад или криза, която е обусловена не от санкциите, а отдруги причини и поне не се вижда пряка връзка със санкциите, то ефектът на санкциите гасне сред други явления. Ръстът на цените тревожи руснаците много повече от санкциите.

- Какво е сега отношението на руснаците към България?

- Специално допитване за България не сме правили. Преди по традиция България се възприемаше като много приятелска към Русия страна. Сега България почти липсва в руското медийно пространство, за нея никой нищо не говори, нито лошо, нито добро. Но делът на тези, които смятат България за приятелска страна, е повече от тези, които смятат, че е враждебна.

- Русия днес по-близо ли е до Европа или до Азия? Населението подкрепя ли този завой на Изток, пропагандиран от държавата?

- В първите месеци хората подкрепяха завоя като Китай бързо попадна в групата на приятелски настроените към нас страни. Но като цяло руснаците не искат да се смятат за азиатска страна и дори  азиатската част на Руската федерация не е готова по никакъв начин да се смята за част от Азия. В този смисъл руснаците смятат, че или живеем в наша специална страна, която не е нито в Европа, нито в Азия, или това е Европа. Ако погледнете рекламните банери в градовете в азиатската част на Русия, там ще видите думите „европейски“, „евроремонт“, „европрозорци“, „европейски услуги“ и т.н. Думата „азиатски“ почти я няма, в краен случай ще я срещнете в надписите „ресторант с азиатска кухня“, но такива има повече в Москва, отколкото в Челябинск.

- Как да разберем Русия, кое е най-характерното според Вас?

- Смятам, че най-главното е, че ролята на бюрокрацията в руското общество е съществено по-голяма в сравнение с други подобни общества, например в Китай или в страните, които са редом до

Русия, включително и България. Руската бюрокрация след Перестройката успя да се освободи дори от тези форми на контрол и сдържане, които имаше партийната бюрокрация от съветско време. Това е неочакван ефект, защото мнозина, включително и аз, очаквахме точно противоположното. Но стана именно така. Това не се вижда много отвън, но това безусловно е една от най-главните черти на руската социална действителност. Тя се вижда като необузданост, като странност на поведението на Русия на световната арена или във вътрешната политика, но не следва да се мисли, че така се държи народът. Защото не народът присъедини Крим, не народът приема някакви диви закони, не страната като цяло. Ако си вътре , виждаш кой го прави и тогава вече не може да се говори, че Русия е такава или руският народ е такъв. В този смисъл руският народ като цяло е като всеки друг народ на света, а това, което го отличава в историята и от неговите съседи, е това как той се управлява и как той себе си управлява. 

Това интервю е от списание "Мениджър", публикувано е през септември 2015 г.