Здравословният протекционизъм

Всяка държава защитава своите граждани. Тъкмо затова съществуват държавите. Но каква е правилната степен на протекционизъм, когато става дума за частния бизнес? Според някои и прекалената, и недостатъчната протекция може да са препятствие за икономическия растеж.

Когато протекционизмът е слаб, бизнесът не може да оцелее под напора на международната конкуренция –

страната се оказва завладяна от чуждестранни фирми. Ако протекцията обаче е твърде силна, бизнесът губи стимула да се развива и тогава страната е обсебена от собствените си бюрократи и властови елити.

В тази статия аз настоявам, че протекционизмът е изключително необходим на България в този етап на развитието й. Ако бъде приложен добре и интелигентно, той може да ни помогне да поставим основите на дългосрочен икономически растеж. Наричам тази добре обмислена идея “креативен протекционизъм”.

“Енциклопедия Британика” дефинира протекционизма като “политика на защитаване на собствените индустрии срещу чуждестранната конкуренция чрез тарифи, субсидии, квоти за внос или други рестрикции, наложени върху импорта от чуждестранни конкуренти”. Протекционизмът обаче се простира далеч отвъд това определение. Той може да се случи не само на домашна почва, но и навън. Всеки координиран опит на държавата да защити интересите на своя бизнес и своите граждани е протекционизъм. Когато в американските медии се появи добре изработена реклама с послание

“Инвестирайте в България” или “Посетете България”, това също е протекционизъм (до момента зад граница обаче не съм видял подобна реклама, чудя се защо).

Всички държави налагат някакъв тип протекционистична политика. Това се дължи предимно на факта, че в света за момента липсват добре развити глобални институции за защита и налагане на правата на собственост. Тази недоразвита световна инфраструктура създава рискове - когато правилата на играта на глобалните пазари не са ясно формулирани, за компаниите е огромно предизвикателство да защитят своите монополи и права. Това мотивира държавата да се намеси и да им предложи допълнителна степен на протекция. Протекционизмът може да е особено благотворен за пазарни икономики, които са едновременно млади и малки.

Ние, българите, се нуждаем от протекционизъм, защото сме млада пазарна икономика. Живеем в глобализиран свят, в който нациите се специализират в производство и търгуват на международните пазари. В този бързо променящ се свят много държави трайно се провалят в опита да идентифицират, развият и успешно осребрят своите сравнително по-силни страни. Притиснати от нуждите на потреблението, тези държави често се оказват изтикани

в най-тесните ъгълчета на производственото пространство - работейки с нечисти и нездравословни технологии.

За да преуспее и да изгради едно проспериращо общество, България трябва да открие своите относителни предимства като нация и последователно да изгради икономиката си около тях. Ние никога не сме били голям играч на световните пазари. Трябва да се научим как да създаваме фирми и дори цели индустрии и как да ги пласираме на световните пазари, за да сме конкурентни и да печелим. Трудна задача ли е това? Не, ако си я изпълнявал преди, и изключително трудна, ако не си. Потенциалът ни е голям, но опитът ни е малък. И без централизирано координиране и национален консенсус за спешната необходимост от развитие просто няма как да успеем.

Индустриите в повечето развити икономики са също добре развити и не се нуждаят от протекции. Затова настроението в тези икономики и най-вече в Съединените щати е против протекционизма. И до голяма степен това е правилно - то поддържа баланса срещу внушителните корпоративни лобита, които работят заедно с правителствата, за да извличат допълнителни ползи от потребителите. Но не такъв е случаят в България - нашето индустриално развитие е още в началните си етапи.

Имаме нужда от протекционизъм, защото сме малки. Малките икономики, дори и добре развитите, винаги ще имат повече полза от една по-висока степен на национални протекции, отколкото големите. От една страна,

малките икономики са по-зависими от външни ресурси и като резултат са по-уязвими за глобални рискове. От друга, големите икономики по-често се асоциират с големи фирми. Проучванията показват, че големите фирми са по-успешни в иновациите от малките благодарение на по-голямата си гъвкавост и на по-добрия достъп до ресурси. Като резултат от това големите икономики имат естествено предимство, когато става дума за иновации. Например телекомуникационният гигант AT&T в момента има над 200 млн. клиенти и богатите традиции в развойната дейност на лабораториите Bell. Същевременно той се конкурира ожесточено с други местни фирми на американския пазар. Подобна компания има несъмнени предимства на глобалните пазари в сравнение с конкурентите си от по-малки икономики. И ако по-малките страни не защитят своите фирми, особено в по-младите индустрии, тези фирми трудно биха оцелели под външния натиск.

Как протекционизмът може да помогне на нашия бизнес да преуспее? Целта на протекциите е да помогнат на страната да определи кои са високоприоритетните индустрии и да помогне на местните фирми да развиват тези индустрии, като

защитават интересите им у дома и навън. Тези индустрии трябва да използват предимствата на България, идващи от нейното географско положение и историческо наследство.

Когато става дума за приоритетни индустрии, преките чуждестранни инвестиции винаги са по-добра алтернатива от чистия внос. Чуждите мултинационални компании могат да стимулират развитието на местни индустрии чрез споделяне на знание и осигуряване на достъп до важни канали за дистрибуция. Нека вземем за пример винарската промишленост. Много по-добре е за България да окуражава водещи френски винарски компании да навлизат на нашия пазар и да произвеждат вино тук, отколкото просто да го внасят от Франция. В първия случай консумацията на бутилка вино ще се свързва със създаването на работни места за местните хора. Днес тези хора ще изучават бизнеса; утре най-предприемчивите от тях ще основат свои винарски компании; вдругиден най-настоятелните ще продават българско вино на световните пазари. Докато във втория случай с изпиването на бутилка вино просто ще стимулираме френската икономика и в минимална степен - тукашния канал за дистрибуция.

Голямата опасност при протекционизма е, че той създава потенциално могъщ съюз между бизнеса и държавата. Подобно могъщество може да се използва от хората, които го контролират, в тяхна лична изгода. Но с тези проблеми спокойно може да се справи една специално създадена за целта институция. Тя - нека я наречем условно център за стратегическо развитие - може да се финансира отчасти от частния бизнес (примерно чрез специална корпоративна такса или данък) и отчасти от правителството, което да гарантира и свое участие в работата на центъра. Една добре функционираща институция от този тип би помогнала да се наложат правилните приоритети за страната; да се стимулират иновациите и предприемачеството в частния сектор, така че да се осъществят тези приоритети (чрез субсидии, облекчения и пр.); и да се защитават интересите на българския бизнес у дома и в чужбина.

Държавата винаги защитава някого. Ако протекцията не е върху вътрешните производители, значи тя е върху вносителите.

Лобито на вносителите има сериозен стимул да окуражава втория тип. Чрез него то става по-силно за сметка на производствения сектор - младите предприемачи стават търговци и вносители, вместо да вложат енергията си в създаване на производства и развиване на местния бизнес.

Живеем в конкурентен свят. Повечето играчи в него са агресивни и интелигентни, водени от чисти инстинкти за оцеляване и преуспяване. Ако ние не се дефинираме пред света така, както ние искаме, другите ще го направят за нас – така, както те искат. А те няма да го направят в наш интерес и това няма да е честно спрямо нас. Крайно време е да се самоопределим - да решим каква нация искаме да бъдем и да бъдем точно тази нация.