Идва ли епидемия от Гърция?

Казват, че кризата в Гърция може да има заразен ефект и върху други европийски икономики. И точно това може би се случва. Тези дни Испания и Кипър дадоха ясни сигнали, че имат проблеми, за решаването на които е вероятно да поискат външна финансова помощ.

Водещи политици от двете държави се изказаха, че ще потърсят спасение при международните кредитори – Европейския съюз, Европеската централна банка и Международния валутен фонд.

Лидерите на управляващата в Испания Народна партия открито започнаха да говорят, че страната се нуждае от финансова помощ, за да подкрепи банковата си система. Преди седмица Мудис понижи рейтинга на 16 испански банки.

„Спасителната програма няма да доведе до апокалипсис”, каза оптимистично Хосе Мариа Бението, говорител по външната политика в испанския парламент. Той ясно даде да се разбере, че приема евентуалните съкращения на заплати и пенсии, които ще наложат евентуалните кредитори – Европейската централна банка и Международният валутен фонд.

Медии в страната огласиха една твърде стряскаща цифра за необходимата външна финансова помощ - 350 млрд. евро. От тях 75 млрд. евро ще отидат за рекапитализиране на банките в страната.

Всички тези новини идват само седмица след като правителството на Мариано Рахой увери, че страната ще се справи сама с финансовите си проблеми. Премиерът лично заяви, че Испания не се нуждае от чужда помощ.

Тези негови думи трябваше да успокоят финансовите пазари, но се получи точно обратното. Цените на акциите в Мадрид се понижиха до най-ниското си ниво от девет години. Индексът „Ибекс-35“ на водещите акции спадна със 141,80 пункта и стигна до 6,401.2, най-ниското ниво от 27 май 2003 г.

Данните за потреблението, затвърждават мнението на анализаторите, че кризата в Испания се задълбочава.

През април продажбите на дребно в страната са се свили с 9,8% в сравнение със същия месец на 2011 г. Това е 22-ят пореден месец на спад на продажбите, като той е най-голям от 2003 г., откогато се води статистика в Испания по този показател.

Друг тревожен сигнал дойде от централнта банка, която обяви, че страната ще остане в рецесия и през второто тримесечие на 2012 г. През първото тримесечие на 2012 г. испанската икономика навлезе в рецесия със спад от 0,3 на сто, която очевидно ще продължи.

И ако болестта на испанската икономика може би е хронична, а не заразна, то случващото се в Кипър е в пряка връзка с кризата в Гърция. „Аз не искам да изключвам напълно външна помощ”, каза президентът Деметрис Христофиас.

Директорът на Централната банка на страната Паникос Демитриадес заяви пред в. „Файненшъл таймс”, че до края на юни Кипър трябва да намери най-малко 1,8 млрд. евро за рекапитализиране на втората по големина в страната Кипърска народна банка (Cyprus Popular Bank). „Кипър може да поиска финансова помощ от европейския спасителен фонд”, заяви банкерът.

Трите водещи банки в Кипър загубиха над 3 млрд. евро в резултат на неотдавнашното решение на ЕС да бъде отписан част от дълга на Гърция. Най-много пострада Кипърската народна банка и кипърското правителство се съгласи да гарантира нейната рекапитализация.

Слава Богу, че вирусите от Гърция засега не стигат до България и нашата икономика е в добра кондиция. Този факт българското правителство трябва по-ясно да артикулира в европейското публично пространство. А нашите банки е добре да се възползват от уплашените капитали, които бягат от Гърция и могат да дойдат в местните филиали. Гръцкият бизнес може да намери у нас по-добри условия. Техните мениджъри да потърсят работа в български фирми и да донесат управленско ноу-хау. Възможностите са за това, за да бъдат използвани. Умните и добре управлявани икономики знаят как да го направят.