Иди и обикни някого!

В разгара на лятото, време на изпепеляващи температури и страсти, все си мисля за любовта. Не онази, която припламва на брега на морето и угасва със следващия отлив. Не и тази, която за кратко създава чувството на блаженство и отлита до месец. Мисля си за любовта, която спохожда сърцата ни без да се интересува от сезона, умело се настанява в душите ни и ни кара да се усмихваме, дори когато другите нямат представа защо!
Тя оставя отпечатък върху живота ни по неповторим начин, с блясъка в очите на децата ни, или от рамката на стара снимка. Може да започне в трамвая или зад ъгъла. Може да е под случайна стряха приютила двама души в лятната буря..
Началото може да е различно, но истинската любов има едно постоянно качество – остава завинаги!
Знам, в днешното ни ежедневие, когато събитията и информацията за тях се менят не с дниq а с часове, понятието „завинаги“  стои някак извън времето! Звучи толкова плашещо всеобхватно, че често го възприемаме като хипербола. Питаме се можем ли ние човешките същества, с лимитирано време на земятада преживеем наистина вечността?
Може би единствения начин е чрез нея – чрез любовта!
Тя е тази, която те кара да се будиш сутрин с усмивка  и инстинктивно да търсиш ръката на другия, тя отваря стаята на децата ти за да те изпълни с чувството на пълноценност и щастие, тя те превръща в най-продуктивния мениджър, когото приветстваш сутрин в огледалото! Защото няма значение дали строиш магистали, пишеш книги , или управляваш компании. Ако любовта е избрала да свие гнездо при теб, ТИ си най-добрият мениджър на твоя живот.
Имаш това, което те кара да се чувстваш истински жив!
Спомням си една история :
 
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
- Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
- Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
- Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
- Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
- Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
- Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
Желая Ви щастливо лято !