Изборни изкушения

В България всичко си има цена. Особено когато тя е висока, всички знаем защо е такава. Цената на бензина е висока, защото има високи акцизи. Цената на дизела на моменти е дори по-висока, (въпреки че това гориво е по-евтино като производствена себестойност) защото много се търси.

Знаем колко струва лечението на дете, болно от левкемия или церебрална парализа, защото няма кой да лекува болните деца или да ги прати в чужбина, за да се лекуват.

Знаем колко е минималната работна заплата – с малката подробност, че не знаем колко хора работят и реално получават по-малко от нея.

Знаем точно колко такса смет дължим на общината и поне аз изпитвам страхотни колебания какво да изхвърля срещу тази толкова луксозна услуга.

Официална цена на предизборните кампании също ще има – в крайна сметка, плащаме я всички ние чрез държавната субсидия за партиите. Явно плащаме малко, защото получаваме доста кофти продукти… А след самите кампании и след изборите ще останат само нелепи плакати със самодоволни физиономии по стените на българските градове и горчивия вкус от казаните и премълчаните ругателни думи.

В България всичко се продава.

Продава се „Булгартабак“ на промоция – с около пет пъти по-ниска цена от приблизителната стойност на активите му.

Продават се секс услуги от непълнолетни и то под носа и шкембетата на полицаите.

Продават се наркотици в училищата и няма осъдени за това.

Продават се гласове по избори и скоро ще има пазарен ден.

Продажбата на гласове е реалното „постижение“ на българската политическа система, която повече от 20 години осъществява преход от предходните 45. Купуването на гласове преди местни избори (каквито са предстоящите) има и добра страна – кметовете си купуват индулгенции и следващи мандати, запълвайки дупки по улиците, ремонтирайки паркове и т.н. Много наивно може дори да си помислим, че ако изборите бяха на 6 месеца вероятно държавата скоро щеше да придобие много по-приветлив вид и да стане по-добро място за живеене.

Освен кметове ще трябва да си изберем и президент. Човек, който да балансира боричканията между властите. Това може би е „по-престижният“ вот, защото българите сме такива хора, че винаги гледаме първо голямото, а после малкото и ежедневното. Много кандидати за кметове разчитат на това, че ще излезем да изберем президент и в създалата се суматоха (по Радичков) и те някак ще легитимират своите малки и ежедневни далавери. Имайте го на ум и в деня за размисъл, и когато застанете пред урната.

И все пак – не продавайте гласа си! Не само на тези, но и на следващите избори. А и на по-следващите. Отдавна сме надминали политиците си в морално отношение и това е голяма ни сила – те знаят, че един ден могат да изпаднат от политическата въртележка, а стъпили на земята с подобен морал ще им се вие свят. И ако ви питат какво искате най-много да направят след изборите, помолете ги да изчистят боклука след себе си…