Имам една мечта

“Гражданите трябва да бранят правата си от политиците, както войните защитават крепостните стени на града”

V в. пр.н.е.

Историята на света показва непрекъснато търсене на нов модел за управление на обществата така, че да се удовлетворяват интересите на най-голяма част от населението. В същото време винаги е имало около 5% от гражданите на тези общества свръх богати, които живеят на “принципа на изобилието”. Една друга част от гражданите, които понастоящем наричаме средна класа, живеят на “принципа на достатъчността” като тази част изключително много зависи от богатството на държавите им. Останалата част от народа остава на ръба на бедността или под него и живее на принципа “нищета и безнадеждност”. България е една от страните, която опита всякакви политически варианти от многопартийни коалиционни кабинети до еднопартийни кабинети от крайно левия до крайно десния спектър на партиите. Резултатът от тези първи проби е влошаване на живота на все по-голяма част от българското население. Склонността на управляващите партии да се капсулират след изборите, да изключват всякаква форма на диалог с избирателите и възможността за контрол е главната причина. В процеса на управление остават трайно защитени личните интереси на политическата олигархия, интересите на собствените им партии, интересите на монополите и банките, интересите на икономическата олигархия и пълна липса на защита на гражданите. Така се получи в България, докато условията за живот станаха невъзможни за близо 50% от българското население, в това число деца, младежи и възрастни хора.

Но както е казал Конфуций, не проклинай тъмнината, а по-добре запали една свещ. Нашата свещ, с която можем да разсеем тъмнината и отчаянието, е въвеждането на тотален контрол на властта - законодателна, изпълнителна и местна. Мачът, който се играе между гражданите и политиците, е неравностоен и несправедлив – съдийската свирка и решението е в ръцете на политиците през цялото време и резултатът е винаги в тяхна полза. Време е да се отнемат правата на едностранно арбитриране на взаимоотношенията. Време е да се създаде тотален системен контрол на държавното управление чрез подходяща институция така, че политиците и властта да осъзнаят, че те са избрани

да управляват в полза на всички граждани, че тяхната задача е да ги защитават от монополите, финансовата и икономическата олигархия и че тяхното заплащане идва от нас и, ако те не работят за нас, да получат жълт картон и да бъдат отстранени от властта, която им е дадена от гражданите на страната. За постигане на тези цели трябва да се създаде институцията граждански парламент, равна на най-високата политическа институция. Този граждански парламент да задава дневен ред на всички органи – политически парламент, централна и местна изпълнителна власт. Тъй като тези власти имат изключителното свойство “да забравят” изпълнението на поставените задачи, наложителна е ролята на арбитър, който да анализира отказа или забавянето на решенията на предложенията от гражданския парламент. Тази роля може да се изпълнява от Омбудсмана, чиято основна задача е да защитава интересите на гражданите. Омбудсманът да има правото да предлага на Президента вето на приети закони, да връща за преразглеждане и да предлага за санкции институциите нерешили поставените въпроси от гражданския парламент. Само с въвеждане на арбитриране на процесите между граждани и политици може да се въведе контрол на действията на всички власти.

Членството в гражданския парламент да се определя през широка листа от инициативни комитети, като точния брой да бъде равен на броя на депутатите в политическия парламент и той да се определя на случаен принцип. Мандатността на представителите в гражданския парламент да бъде 1 (една) година, като тяхното участие е безплатно и самото участие в този парламент е достатъчно почетно. Сесиите на този парламент да се провеждат веднъж на 2 месеца с продължителност 1 ден, като мястото на провеждане да бъде в съществуващия парламент, а обслужването от администрацията и целият технически арсенал в него. Задачата на този парламент е да дефинира основните проблеми, които съществуват в обществото, да взема решения за участие на представители от своята квота като наблюдатели при провеждане на техните решения, да предлага инициативи и възможни решения за по-бързо икономическо развитие на държавата, да предлага въпроси за решаване в Европейската комисия и Европейския парламент чрез нашите представители в тях.

Някои могат да кажат, че това е утопия, други, че е твърде много работа, трети могат да го отрекат напълно, но никой засега не предлага друга форма за системен контрол на властта. Улицата не е място за решаване на проблемите, там не може да се състои диалог, там не могат да се дефинират проблемите и да се намират техните решения. На улицата не може да се излиза всеки ден, там никой няма ясна представителна власт и твърде лесно се провокират процеси или се подменят основни граждански права. Мястото за решения е граждански парламент – място за свободни и откровени дискусии, които да водят до определени резултати.

Това ми е мечтата, да запалим една свещ в тъмнината и да установим контрол над партиите, да видя младите хора замислени за

ценностите на обществото ни – морал, правото на обогатяване с труд, желанието за безкомпромисна борба за справедливи отношения, за по-богато и духовно поколение. А на тези, които казват, че е утопия ще отвърна – всичко е в наши ръце. Такъв плах опит вече има в Европейския съюз – от няколко години съществува Европейски бизнес парламент, който заседава в Европейския парламент и който дефинира проблеми и задачи за политическия парламент. Той заседава веднъж годишно с представители от всички европейски страни, копиращи квотата на депутатите от съответните страни, членки на ЕС. Дневният ред на бизнес парламента се изработва от бизнес представителите, като те работят без заплащане, членството в този парламент е почетно и в него се вземат съвсем различни решения от решенията в политическия парламент.

Мечтата за граждански парламент не е свързана с разрушаване на съществуващ политически модел и създаване на хаос. Целта е допълване на политическия модел с липсващото звено досега – контрол на властта от гражданите от тяхно име и в тяхна полза и да се изключи завинаги възможността на партиите и политическата олигархия, да работят в свой интерес и за своя полза. Очеваден пример, за отказ на политиците да работят за страната е отказът на партиите да управляват България до избиране на ново правителство. Та нали те искат властта, нали са определени да управляват държавата в полза на обществото в трудни и тежки периоди. Защо отказват? Защо никой не може да ги задължи? Защо участват във властта по собствено желание, не когато обществото има нужда? Именно затова е необходим контрол, не диктатура на пролетариата, на която вече бяхме свидетели или на диктатура на улицата, а за грамотен, разумен и оправдан контрол. Струва си да помечтаем, нали?!