История на забравените

Наскоро попаднах на една енциклопедия на жените, които несправедливо са били забравени от повечето историци. Единственото изключение е една книга, публикувана през 1690 г. и озаглавена ”Историята на жените-философи”. Авторът й, французинът Жил Менаж, пише за Диотима на Сократ, Арет на Сиренаик, Леонтий на Епикур и Темистоклис на Питагор, за които е известно много малко. И наистина, много от тези жени заслужават да бъдат извадени от забвение.

Въпреки това има нещо, което все още не е направено. Липсва енциклопедия на съпругите. Често се казва, че зад всеки велик мъж стои една велика жена и това важи както за византийския император Юстиниан и жена му Теодора (бивша актриса), така и за всички други чак до Барак и Мишел Обама. Любопитен факт е, че обратното никога не се споменава. Например, не обсъждаме мъжа, който стои зад Елизабет Първа - великата кралица на Англия, или зад нейната съвременничка, която отдавна е вдовица и отдавна е на трона. Наистина не се отдава дължимото внимание на съпругите, а още по-рядко на съпрузите.

Още от класическата антична история чак до наши дни изследователите отделят много повече внимание на любовниците, отколкото на съпругите. Изключение от това правило са Клара Шуман и Алма Малер, съпругите на композиторите Робърт Шуман и Густав Малер. И двете са предизвикали грандиозни скандали заради извънбрачните си връзки, а и с аферите си след края на браковете им. На практика единствената жена, която винаги се споменава единствено поради факта, че е съпруга, е Ксантипа, жената на Сократ – и дори и тогава за нея се говорят само лоши неща.

Преди известно време прочетох текст от италианския писател Питиглири. Той беше препълнил своите истории с ерудирани цитати – макар често имената да бяха сгрешени – и анекдоти, които беше изнамерил незнайно откъде. В един параграф напомняше за строгото предупреждение на Свети Пол “Melius nubere quam uri” или “По-добре се ожени, вместо да гориш от желание” – добър съвет, особено за католически свещеници. Питиглири отбелязва също, че повечето велики мъже, включително Платон, Лукреций, Вергилий и Хораций, не са били женени. Но това не е съвсем вярно.

Може би за Платон е било така – според Диоген Лаерт той е пишел епиграми за красиви млади мъже. От друга страна, се знае, че Платон е приел за ученици две жени - Ластения и Аксиотея, и е казвал, че добродетелният мъж трябва да си вземе съпруга. Вероятно е имал едно наум заради нещастния брак на Сократ с Ксантипа.

Най-известният ученик на Платон - Аристотел, се оженил за Пития, а след нейната смърт взел за жена Херпилия, макар да не е ясно дали като съпруга или като куртизанка. Въпреки това двамата живеят заедно дълги години и той я споменава с любов в завещанието си. Тя му ражда син – Никомах, на който някои историци смятат, че е посветена известната Никомахова етика.

Хораций не е имал нито съпруги, нито деца, но ако се съди по собствените му творби, според мен си е позволил няколко романтични завоевания. А Вергилий е бил прекалено срамежлив с жените, макар според слуховете да е имал връзка с жената на Варий Руфус. За разлика от тях, Овидий се оженил три пъти.

За Лукреций древните източници не казват почти нищо. Споменават го за кратко в летописа на „Свети Джером”, където се твърди, че се е самоубил, защото любовна отвара му е отнела разсъдъка. Трябва да имаме предвид обаче, че светецът има интерес да обяви атеист като Лукреций за умопомрачен. Към тази история други вплитат тайнствената Лусила, която вероятно е била негова съпруга или любовница. Според една версия именно тя е жената, която е поискала от вещицата вълшебната отвара, а други смятат, че Лукреций сам е приготвил отварата. При всички случаи Лусила събира доста критика. Единственият й шанс е Юлий Помпей Лает, италианският хуманист от 15. век, да е бил прав и Лукреций да е отнел сам живота си заради несподелена любов към съвсем различна жена.

Няколко века по-късно Данте въздишал по Беатриче, но се оженил за Джема Донати, макар никога да не я е споменавал в произведенията си. Всички смятат, че Декарт е бил ерген, защото е починал много млад, макар и след бурен живот. В действителност за няколко години той е имал връзка с прислужница на име Хелена Янс ван дер Стром, която срещнал в Холандия. Официално тя му е била само камериерка, но въпреки слуховете той признал като своя дъщерята, която тя му родила - Франсин (починала едва петгодишна). Според други източници Декарт е имал и други любовни афери.

Накратко, с изключение на свещениците и монасите, които по презумпция са нямали право да се женят, и като не броим другите известни мъже с по-малко или повече известни хомосексуални предпочитания (например Сирано дьо Бержерак и Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн), единственият от великите мислители, който наистина е бил ерген, е Емануел Кант. Изненадващо разкритие: и Георг Вилхелм Фридрих Хегел е бил женен, наред с това е имал множество афери с различни жени и дори незаконородено дете. За разлика от него, Карл Маркс е бил много привързан към съпругата си - Жени фон Вестфален.

И въпреки всичко остава въпросът: какво е било влиянието на Джема върху Данте или на Хелена върху Декарт, да не споменаваме огромното множество от съпруги, за които историците дават още по-оскъдна информация? Ами ако се окаже, че великите произведения на Аристотел всъщност са на Херпилия? Никога няма да разберем. Историята, написана от съпрузите, обрича съпругите на анонимност.