Какво мислите? (от Фейсбук)

Наскоро гледах един от любимите ми комици по телевизията. Той стоеше в обикновен супермаркет със скрита камера. Взе една консервна кутия с домати и каза със силен и ясен глас:

– Днес ще готвя спагети с доматен сос.

Разбира се, хората го изгледаха като пълен глупак. На следващата сцена той стоеше пред рафта с макаронени изделия и отново каза:

– Трябва да купя спагети. Мислите ли, че трябва да взема „Барила”, въпреки че са по-скъпи?

Хората започнаха да избягват този пълен кретен. Когато по-късно плати за покупките си, той каза на касиерката:

– Спагети с доматен сос за вечеря. Кажи, че ти харесва.

На следващата серия той беше в бар, и когато някакъв непознат гост седна до него, нашият комик веднага извади един фотоалбум. И отново се започна:

– Тук можеш да ме видиш, когато съм на почивка в Гърция; това е моята племенница, не е ли сладка? Ето такава ми беше прическата преди, мислиш ли, че тя ми отива? Харесваш ли това?

Когато барът затвори, той стоеше навън с дълга дървена пръчка, с която лекичко потупваше всички по-добре изглеждащи момичета, които минаваха край него.

-Какво правиш, идиот такъв?

-Сръчквам ви!* – каза той.

Идеята е, че Фейсбук стана място, което може да се сравни само с безсмислена пощенска картичка. Или по-правилно, милиарди безсмислени пощенски картички. Чешмяната вода на комуникацията. Мястото, където пишеш неща, които никога не би помислил да кажеш в едно писмо. Цялата концепция на Фейсбук подтиква към най-несериозното и повърхностно поведение. А ако само за миг за замислим за превода на името – „Книга от лица” – снимка, име, рождения ви ден и може би любим цитат – в действителност тя не предполага никаква по-задълбочена форма на мислене, нали?

Новите технологии поощряват комуникацията, точно защото я правят лесна и бърза. Но никой не се замисля върху въпроса какво си споделяме, какви послания изпращаме. Много често можете да дочуете разговор по мобилен телефон като „Здравей, аз съм. След пет минути ще си бъда вкъщи.” Щях да се впечатля, ако този човек преди двадесет години беше слязъл от автобуса, беше намерил уличен телефон, и след това беше направил същото телефонно обаждане до вкъщи. Проблемът е, че споделяме и изпращаме информация не защото тя е от някакво значение, а само защото можем и имаме тази възможност. Имам кола, но това не означава, че всяка нощ съм навън да шофирам без никаква цел или смисъл, само защото мога да го направя. Съжалявам, че го казвам, но старата концепция „медията е посланието” е вече реалност на места като Фейсбук и Туитър. Това е някакъв вид маниакална нужда да не се изживяваме като самотни. Общувам, следователно съществувам. Идеята на Анди Уорхол за това, че в бъдеще всеки ще бъде известен за петнадесет минути, отдавна се осъществи с YouTube.

През годините съм писал много статии за „Мениджър”. Наричах хората идиоти, казах, че Азис е коледно дърво, че всички, които работят в Пощата са кретени. Писах, че един вид българско пенливо вино има вкус като на изтръпнал крак. Въобще нямаше никаква реакция. Докато не написах статия, която твърди, че потребителите на Фейсбук са новите наркомани, и че това е болест, която може да се излекува само чрез екзорсизъм**. Тогава не получих едно или две гневни писма; вместо това един автор беше прекарал няколко дена, за да напише статия за това, че не съм прав. „Мениджър” я публикува. И точно това потвърди моята теза и доказа, че съм прав – че можете да напишете почти всичко, но да кажете, че Фейсбук е глупав е по-лошо от това да признаете, че не сте против лова на китове или убийството на делфини. В едно скорошно проучване голям процент от американските домакини признават, че прекарват повече време във Фейсбук, отколкото с техните собствени деца на училищна възраст. Повечето от тях проверяват статуса си сутринта дори преди да отидат до тоалетната. Някой разбира ли защо я наричат социална медия? Асоциална нямаше ли да бъде по-добро описание?

Дали ще е добре някой да стартира сайт, където няма да бъде позволено да се присъединяват хора, които да слагат снимката на своето дете като снимка на профила си или да показват снимка със себе си пред Айфеловата кула, сайт, който ще бъде забранен за хората, които пишат „Мисля да си лягам” в кутийката „Какво мислите?”. Сайт, където ще трябва да напишете поне три страници А4 за своите мисли. Място, където може да обменяте идеи, но само ако и когато имате такива. Още утре ще си затворя своята страница във Фейсбук. Единствената група, към която се присъединих е също единствената, която ще ми липсва – групата се наричаше „Когато умра ще си разпръсна пепелта над Исландия.”

Ако някой не е започнал още работа по Mindbook или „Книга на умовете”, вероятно и това ще се случи много скоро.

Йохан Карлсон

*От популярния израз на Фейсбук “Poke”

**Изгонване на демони или на зли духове