Кой изнасили отново Райна Княгиня

Една песен стана неочаквано популярна тия дни. Хиляди пяха в Панагюрище „Кой уши байряка, кой му тури знака”. Преди тях го направиха Лютви Местан и компания в Исперих. Или Аспарух. Основателят на българската държава. Настанили се удобно на каросерията на един камион, началниците на Движението пляскаха и весело припяваха на тази песен. Стана купон, голям купон.   
Всеки нормален българин определи това като гавра. Но много от тях даже не подозират размера на тази гавра. Не знаят житейската драма на Райна поп Георгиева – жената, която уши байряка и тури знака на Свободата върху него.
Според Лютви Местан знамето на Райна Княгиня било и негово. Депутатка от ДПС Мариана Георгиева както винаги оригинална обяви, че изпълнението на песента за Райна Княгиня било „плод на културната интимност през Възраждането”.
Да били сме интимни с турските поробители. Много интимни, била е много кървава интимност.
Не е ясно кое от двете изказвания е по-голяма гавра. Перфидния политически цинизъм на Местан или срамния филологичен дискурс на професорката.
А защо е гавра? Ето малко история.   
След жестокото потушаване на Априлското въстание Райна поп Георгиева е заловена, измъчвана и на два пъти изнасилена. Първо четирима башибозуци влизат в интимност с нея. Твърде кървава интимност, след която тя едва оживява.”Османски представители у нас”, по терминологията на Цветан Цветанов, го правят показно - на площада в Панагюрище. Райна Княгиня спестява тази унизителна сцена в биографията си, но американският журналист Джануъриус Макгахан не го скрива: „Да, тази образована, интелигентна и чувствителна млада девойка била грабната и в присъствието на шест нейни другарки и съседи изнасилена от трима или четирима брутални типове, които все още мърсят земята с долното си съществуване..., турските власти научили, че тя е ушила знамето и дали заповед за нейния арест. В града бил изпратен мюдюрин. В десет часа вечерта той я закарал в своята къща заедно с жената, в чиято къща било работено знамето... Горкото момиче, въпреки сълзите и молбите, които биха омилостивили и тигър, била съблечена гола, пребита, оплювана и отново изнасилена”.
Макгахан успява да я открие в затвора „Имам Евине” в Пловдив и след застъпничеството на чужди дипломати и особено на руския консул княз Церетелев на 31 юли 1876 г. тя най-после е освободена. От Цариград заминава за Русия, където първо дълго се лекува, а после записва и завършва акушерство. Връща се като първата българска дипломирана акушерка.
Райна Попгеоргиева се жени в Панагюрище за Васил Дипчев, бивш учител и въстаник от Брацигово – по това време кмет на Панагюрище. Райна му ражда петима синове. И дотук свършва хубавото. Продължават трагедиите. През 1898 г. умира съпругът й. Парите не стигат и 42-годишната вдовица се принуждава да работи на две места като акушерка в столичните квартали „Орландовци” и „Малашевци”. През 1907 г. при нещастен случай умира и синът й Петър. Една след друга несгодите и мизерията я съсипват. Накрая тубелкулозата я довършва. Райна Княгиня умира в София през 1917 г.
Но драмите не свършват и след смъртта й. Някога турците я оставят жива, но в свободното й Отечество ужасите следват потомството й до смърт. Всичките синове на Райна поп Георгиева стават офицери от Армията на Негово Величество – първо на Фердинанд, после на Борис Трети. Те участват във войните за национално обединение, награждавани са с ордени и медали за военни заслуги, но след 9.ІХ.1944 г. са преследвани като царски офицери. Най-големият – ген. Иван Дипчев, умира в лагера край Ловеч, вторият – Георги Дипчев, умира, изтормозен от рак, третият – Владимир Дипчев, изчезва безследно на път за работа на 10. Х. 1944 г. Последният син на героинята - Асен Дипчев, герой от битките при Тутракан, Дойран и Добро поле след 9 септември също лежи по лагерите преди да умре в Бургас.
Голямата фамилия на Райна Княгиня е морално ограбена и физически унищожена.
Днес в София има само един спомен за великата Княгиня.  През 1909 г. тя построява къща на ул."Софроний Врачански" 119 в "Банишора" върху земя, подарена й от поборници. След 9 септември 1944 г. тази къща е отчуждена. Днес тя е общинска, на втория етаж живят цигани. На олющената й фасада има скромна паметна плоча.
Ето този спомен за тази българска светица поруга ДПС в Исперих. Райна Княгиня беше изнасилена повторно, пардон, пак попадна в интимна близост. Интимност, от която кърви.