Краят на популизма

Много са ученията в историята на човешката цивилизация, които проповядват или обещават абсолютно равенство между индивидите. Само две от тях успяват да станат достатъчно популярни, за да придобият значителна власт – християнството и комунизма. И двете се характеризират с тотална уравновиловка на масата последователи, които си дават труда и парите на съвсем малка върхушка. Последната си управлява и богатее и съвсем не мисли да е равна на масата.

Последните години набира скорост поредно учение, искащо чрез разпоредби да уеднакви хората. Теорията за Единния Базов Доход (ЕБД). Накратко казано, всеки получава някаква сума месечно, така че да живее и да не мисли за прехраната си. И може да се отдаде на творчески размишления и да разгърне потенциала си.

Теорията има доста привърженици и през последните години те с много упоритост я пропагандират, използвайки различни комуникационни похвати. За мен подобна теория е проблематична по много показатели. Условно ги разделям на физични и метафизични.

Физични

1. Всички сметки в теорията тръгват от допускането, че вътрешните приходи в държавния бюджет ще останат същите. Въпреки, че хората няма да имат мотив да работят. Защо, не е ясно.

2. Твърдението, че щом имат пари, хората ще увеличат потреблението и от там ще увеличат приходите в бюджета, е смешно. Няма държава или общество или племе или каквато и да е социална единица, която само да потребява. Имагинерната идея за въртенето на парите сами по себе си много прилича на взаимната рекурсия в математиката. Когато уж имаш отправна точка, но фактически се въртиш в кръг. В литературата е известно като Синдром на барон Мюнхаузен – даже да тежиш 50 кг., а да можеш да вдигаш 100, пак няма да можеш да се изтеглиш сам нагоре. Нямаш основа.

3. Като продължение на горното. Трябва да се произвежда. Поне нещо. Болтове, гайки, хляб, ракия, книги, нещо. Ако няма производство на нов продукт, няма създаване на нови средства. Т.е. няма пари. При система, изградена единствено и само на търговия, парите постепенно отиват за внос. На хранителни стоки, например. Или тоалетна хартия. И бюджета изчезва. Справка – Венецуела. Там и тоалетната хартия изчезна.

Метафизични

1. Не разбирам довода, че хората ще работят повече, ако не се борят. Прогресът на човечеството се е случил и продължава да се случва само с непрекъсната борба. Борбата е свалила маймуните от клоните, научила ги е да използват инструменти и след време да станат хора. Борбата е този мотив, който ни движи напред и ни кара да се изправяме срещу Природа и Вселена. Без борба сме само амеби, тихо плацикащи се в първичен бульон.

2. Без борба няма развитие. Без борба няма истинска оценка, кое е по-добро и кое е по-лошо. Без борба има само вегитиране. Да, борбата е сложно нещо. Да, гладът не е хубав. Но не може да се решават едни проблеми на човечеството, като се съсипва всичко.

3. Аз не съм съгласен да съм еднакъв. С всички. Или даже с един или двама. Аз съм си аз. С моите си плюсове и минуси. С моите си характеропатии. И с това съм ценен. Както и всеки един друг. Всички сме ценни с това, че сме различни. Ако сме еднакви, скоро всички ще сме безмислени.

Интересното е, че сред привържениците на ЕБД няма математици. Защото математиците знаят какво е причинно-следствена връзка. И кое от кое следва. В нито една Вселена няма възможност от неработенето да следва пълен бюджет, от там да следва раздаване на пари, а от това да следва развитие. Звучи като тъпа антиутопия. Даже Живите Мъртви са по-интелигентно написани. Да се иска да се спре да се работи в богата държава, защото вече имало много пари, е като да се иска да се спре ваксинацията във високо развитите общества, защото нямало смисъл. Или във Фейсбук да се призовава за спиране на Фейсбук, защото няма други канали.

  В неделя, 05.юни.2016г., теорията имаше невероятния шанс да се провери на практика. Привържениците й успяха да предизвикат референдум по темата в Швейцария. С прост въпрос: „Искате ли всички да получават минимален задължителен доход от държавата всеки месец?“. Много хора потриха доволно ръце и зачакаха да видят как „спокойните и мързеливи“ швейцарци ще гласуват „просто да си получават едни пари и лекичко да си работят“. Шамарът беше повече от оглушителен. 80% гласуваха категорично против. Защото богатите знаят как се става богат – с много труд, борба, глад и изстрадване на всеки момент, на всеки лев, на всеки франк. Иначе не се става богат.

Според мен това постави края на популизма. На практика видяхме как един богат народ е станал и иска да продължава да бъде богат. С поемане на лична отговорност за борба, за работа, за непрекъснати усилия. И с отхвърляне на популистки глупости кой какво ще раздава. Изобщо, ако чуете някой политик да ви говори как той ви дава пари, или как ви строи музеи или магистрали, как само заради него и неговите велики мисли вие живеете, не му вярвайте. Това е поредният манипулатор, който се опитва да ви излъже. Истината е, че само заради вас и вашия труд, вашия непрекъснат труд, всичко се случва. В която и да е държава.

Разберете го, поемете си отговорност и се борете.

И не гласувайте за популисти. Ще приключите като Венецуела.

Работете и четете усилено, за да сме като Швейцария.