Маневри на петия етаж – КТБ, Малофеев, Луврие

След отпадането и на последния проект по енергийния шлем се оформи огромна пропаст във финансовите потоци към симпатизиращите на Кремъл у нас. Всеки крупен проект с руско участие подлежи на контрол и санкция от Кремъл и това не е тайна. Покрай почти всеки един от тях съществува паралелно финансирани на свързани бизнеси, политически и медийни проекти.
Това още не означава, че всяка голяма руска иневстиция представлява заплаха за България. Не всички руски бизнесмени носят в раницата си имперския жезъл, мнозинството от тях оперират в рамките на ограниченията и възможностите, които режима на Путин им дава. На много от тях често им се налага да се ангажират с "политически" акции на Кремъл и на местни проруски сили. Харесва ли ни или не, това е парадигмата на успешния бизнес в Русия.
Тези, които виждат в разиграната схема около активите на КТБ с участието на белгийския руснак Луврие заплаха за националната сигурност обаче имат право. В същност явлението "Луврие" или западните посредници на руските олигарси не е новост. Твърде често и в миналото и сега, когато политически значими придобивания на западни активи не са по силите на руските олигарси, се ангажират посредници - западни банки, компании или отделни проруски бизнесмени, които извършват инвестициите и управляват процеса от тяхно име. Има добри комисионни, но всеки по веригата печели. Не е по различно със западните инвестиционни банки и западни инвеститори, които искат да останат на сянка.
У нас схемата не е по различна. За колко от стратегическите активи в страната можете да назовете крайния и истинския собственик. Затова не се учудвайте, че броят на симпатизиращите на Кремъл за анексията на Крим и на военната

интервенция в Източна Украйна западни бизнесмени не е малък и напоследък расте, паралелно с дължината на списъка на санкционирани политици и олигарски в Русия. При това става дума не само за западни бизнесмени, но и за западни политици. От времето на Коминтерна, Москва възпроизвежда подобни схеми за международна свързаност и канали за влияние. Не търсете друга причина за създаването на десния, а в същност неонацистки коминтерн в Русия, освен финансовата - много от политиците и лидерите имат сериозен финансов интерес.
Още по-значима става ролята на посредниците, когато трябва да се финансират  политически кампании в полза на Кремъл в условията на хибридна и информационна война, когато поставената цел на Кремъл е да ерозира Европейския съюз отвътре.
Не се учудвайте, че близкия до Путин и идеолога на неоимперския проект на Русия Дугин олигарх Константин Малофеев е замесен във финансиране на националистически партии и проекти за усилване на руското влияние зад граница. В случая той не използва толкова свои пари, колкото преразпределя средства, които се намират под контрола на Кремъл.
Не се изненадвайте, че неговото име се спряга и в схемата с активите на КТБ, които Пеевски не успя да "приватизира". След като пресъхнаха каналите по линия на енергийните проекти за финансиране на българските политически кръгове, симпатизиращи на Кремъл, и след като олигарсите, които пряко разпределяха фондовете на Кремъл, се оказаха в санкционните списъци, на преден план като резервни източници на финансиране на близките до Москва политически

кръгове излязоха бизнес посредниците, като Луврие и неговите български аналози. Не мислете, че ако придобият „Виваком” за парите, които се посочва това ще бъде неизгоден бизнес. Напротив, но заедно с това, Луврие-Малофеев и сие ще се сдобият с легитимен канал за финасиране на близки до Москва политически кръгове. Така както го правиха до този момент чрез енергетиката и доставките на енергоресурси.
Ще бъде обаче грешка, ако вниманието се фокусира само върху схемата Малофеев-Луврие. Защото разграбването на активите на КТБ, срещу които стояха отпуснатите кредити, включва и други стратегически активи, на първо място „Булгартабак”, „Петрол” и още няколко по-малко видни компании, но със значителни парични потоци. Заемите са рефинансирани от други банки. Няма как тези кредити да бъдат рискови в КТБ, а да не бъдат такива, когато се рефинансират от други банки. Но затова незнайно защо се мълчи. Когато свързани лица превръщат вложения в кредити за себе си и умножават личното богаството на акционерите на КТБ е проблем, когато същата схема от години се практикува в други банки не е.
Единственият губещ в схемата е българската държава и ние като данъкоплатци, потребители и вложители. Защото имунна система и защита на общия ни базов лагер България се оказа силно компрометирана. Олигарсите са пленили способността на българските институции да дефинират и защитават държавния интерес, в резултат на което вместо да одържави банката и сложи ръка върху активите на КТБ те отиват в олигарсите, а ние оставаме със сметката. Най-лошото е, че в

битките помежду си и когато източват държавата български олигарси - мнозина от тях "патриоти" от последна инстанция - използват заслона или предлагат услугите си на чужди играчи като Малофеев, руски банки и други държави.
КТБ, „Виваком”, „Дунарит”, НТУРС, „Булгартабак”, „Петрол” - всичко това са стратегически активи, ключови за националната сигурност, при това в условията на влощаваща се като риск външна среда. Винаги съм се изкушавал да предложа като метод на решение на нашите проблеми, методите, които Кремъл използва в аналогични случаи. Немислимо която и да е западна компания, да не говорим за българска, да придобие активи в руския военно-промишлен комплекс или в което и да е стратегическо предприятие. В момента под натиска на Кремъл западните компании са принудени да излизат от собственост в медии, телекомуникации, ключови стратегически сектори. Всички финансирани отвън или чрез местни руски комапнии с чуждестранно участие неправителствени организации се смятат за "чужди агенти" в Русия. Не смея да мисля, ако приложим кремълския аршин какво ще стане у нас. При всички случаи нямаше изобщо да има новини свързани с посредници като господин Луврие.
Но да минем от констатациите към действието. Това което трябва да направим е да престанем да гледаме как олигарсите се облагодетелстват от активите на КТБ и да поставим интересите на държавата пред всички други. Като главен кредитор на КТБ тя има право да удовлетвори претенциите преди другите кредитори включително като придобие собственост върху по-голяма част от активите финансирани през банката. Това е основната задача на временните синдици, но заедно с това може да се използват и инструментите на разследващите органи и съда, тъй като почти във всички изброени по-горе

случаи става дума за възможни и вероятни престъпления, свързани с незаконни операции. Международна разследваща компания може сериозно да подпомогне държавата ни в този процес.
Именно поради това още в началото на сагата КТБ бях препоръчал одържавяване на банката, за да може държавата да поеме пълния контрол върху кредитите и активите, чието придобиване е фиансирано с тях. Но затова ключово условие бе равната дистанцираност от борещите се олигарси и подкрепящите ги политици. А тук именно държавата и нейните институции се провалиха, защото именно прокуратурата и БНБ бяха използани от едната страна за атаката срещу банката и за последвалите опити за разграбване на активите. Не беше трудно да се досетим, че след като му бяха отнети по тази схема „Булгартабак” и „Петрол”, Цветан Василев обърна гръб на неспасяемата банка и потърси начин да спаси активите си.
Затова и сега пледирам за агресивност от страна на държавата спрямо участващите в разграбването на активите на банката олигарски, като ги постави всички на своето място - повтарям всички без изключение. Ако трябва някой да придобива активите като „Виваком”, „Дунарит”, НТУРС, „Булгартабак”, „Петрол” и т.н. вече обезценени и свръхапетитни, то това трябва да бъде нашия колетивен интерес като данъкоплатци, потребители и вложители, олицетворен именно от държавните институции.
Тук опираме и до по-големия въпрос - може ли държавата да се еманципира от егоистичните политически, икономически и финансови интереси, които я контролират досега?
 Можем ли да направим реформи, които да прережат пътната връв на олигархия с държавата?
 Можем ли да опазим стратегическите си активи от чужди и местни егоистични интереси?
Позитивният отговор на горните въпроси ще Ви даде и отговорът на въпроса защо изоставаме в напреварата на нациите, защото имаме отрицателни демографски баланси, защо сме бедни?
Никой не е по-силен от държавата - време е олигарсите да го разберат.

Илиян Василев