Най-важното е да си щастлив

Истории на успеха, в които главни действащи лица са ръководителите на силни, водещи български компании разказва всяка година конкурсът "Мениджър на годината". Всеки от участниците в най-престижното състезание у нас за висши постижения в мениджмънта има своя дефиниция за мечтите, които се превръщат в цели, за постиженията и трудностите по пътя към тях. До финала на конкурса достигат само 10 от кандидатите след селекция по специална методология, разработена специално за надпреварата от консултантската компания "Делойт България".

Златната десетка е последният, трети етап, от който се излъчва и победителят. Част от оценката на тази финална права са интервюта, с които се оценяват лидерските и управленски качества на всеки от претендентите за титлата. Резултатът е ценно наследство, придобито не само чрез знания и умения, но и моделирано през лична ценностна система и реален опит. Затова и сп. "Мениджър" го събира и пази в специални издания. Тази година решихме да споделим с вас това наследство като ви представим интервютата на финалистите в "Мениджър на годината 2014".

За да си щастлив, трябва да създаваш стойност, да бъдеш полезен, казва Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на Walltopia

- Господин Пенчев, резултат на какво е влизането ви сред финалистите на конкурса „Мениджър на годината 2014”?

- На първо място - от личната ми отговорност към продукта, служителите и клиентите на компанията.

- Вие лично как дефинирате успеха?

- Да правиш каквото ти доставя удоволствие и то да е полезно на хората. Толкова, че да са готови да платят за него. Колкото повече ти плащат, толкова повече полза си създал.

- Колко души в компанията са „бащите” на успеха, кои хора имат най-голям принос?

- Бащите сме аз и съдружникът ми - Метин Мусов. Хората с най-голям принос за успеха на компанията са ръководителите на отделите и тези, които се издигнаха до партньори. Имаме и служители, които са с нас от самото ни стартиране, те също.

- Как създавате екипите, какви качества цените най-много у подчинените си?

- Качествата, на които много държим и с които не правим компромис, са отговорност, проактивност, смелост, амбициозност, интелект. Държим и на високо ниво на енергия. Колкото до екипите - те се сформират по естествен път около хора, които са лидери и модел за подражание.

- Как мотивирате хората си, кое е най-важното – заплатите, бонусите, ценностите, усещането, че си част от успеха, или нещо друго?

- Основната мотивация на хората ни е полето за изява, което им даваме. Не знам друга компания, в която толкова бързо да се забелязват талантливи хора и да им се гласува доверие, да им се дава голяма отговорност - от ръководене на отдел до създаване на дъщерна компания. Освен това мечтаем заедно с хората. Относно възнагражденията, имаме си правило -  възнаграждават се само резултати, не усилия.

- Кои са най-важните послания, които чрез работата си изпращате на подчинените си, особено на по-младите?

- Най-важното е да си щастлив. А за да си щастлив, трябва да създаваш стойност, да бъдеш полезен.

- На какво учите хората си, какъв стил на поведение и ръководство искате да им предадете?

- Основно на отговорност към всичките ни контрагенти - клиенти, доставчици, партньори. Да създават стойност. Да са смели. Да бъдат себе си. Да са тревожни. Последното е много важно, защото без него няма развитие.

- Спокойни ли сте, когато отсъствате по-дълго време от офиса? По колко пъти звъните по телефона?

- По-скоро не, но аз съм си такъв, тревожен. Рядко звъня, но често си проверявам имейла.

- Кои са по-важни - служителите или клиентите?

- Този въпрос е малко като яйцето или кокошката :) Бих казал - служителите, но в бизнеса не е до или/или. Няма как да оцелееш, ако пренебрегнеш едната група за сметка на другата.

- Кой или какво най-много ви е повлиял за израстването ви като личност и ръководител?

- По-скоро влизам в категорията на пример от учебник за селфмейд предприемач.

- Кои смятате, че са най-силните ви качества? Имате ли слабости?

- Мисля си, че по-скоро съм смел. Имам много енергия, отговорен съм и съм умен. Старая се и колкото може по-рядко да лъжа.

От друга страна, често забравям и взимам импулсивни решения. Не правя това, което е най-важно, а това, което ми е най-кеф. За това, последното, няма оправия.

- В какво вярвате и кои принципи никога не пристъпвате?

- Вярвам, че хората не трябва да бъдат наранявани самоцелно и че много трудно се променят - обикновено само с любов или през страдание.

Вярвам още в науката и че всички сме движени от егоистични подбуди.

Старая се възможно най-рядко да лъжа и прибягвам към лъжата като последно средство, на което човек трябва да гледа със срам. Затова и не харесвам преструванците. Човек трябва да живее в мир със себе си.

- От какво се страхувате?

- Доскоро от тъмно, от бедност и от високо. Но в последно време страховете ми силно намаляха.

- Мислите ли, че хората в бизнеса оценяват жестовете и отстъпките?

- Сякаш това зависи повече от хората, не толкова от бизнеса или жестовете. Няма рецепта.

- Каква е вашата мечта за компанията, която ръководите?

- Всички служители в компанията да са отговорни и проактивни. Да им е голям кеф от това, което работят, и да се прибират у дома доволни и щастливи.

- Каква е вашата оценка за последните 25 години на България?

- Среден 3.

- Ако повече хора от бизнеса участваха в управлението на страната, каква щеше да е тя?

- Ако има повече от хората, които създават, вместо да консумират стойност, държавата ни ще стане едно прекрасно място за живеене.

- Какви качества имат българите като нация, които са конвертируеми по света?

- Не съм убеден, че блестим особено с нещо, което да ни отличава от другите нации. Талантът е равномерно разпределен по цялата човешка популация. Да, имаме своите си културни особености, но и тук, като навсякъде, има работливи и мързеливи хора, умници и глупци.

- Какво трябва да се промени в страната, в манталитета на хората, за да постига България повече успехи?

- Всички хора да разберат, че съдбата им е в техните ръце. И не само да го осъзнаят, ами да я вземат, да спрат да прехвърлят отговорност на някой друг или да чакат държавата да ги оправи. Иска ми се всеки да намери нещо, което да прави с кеф, да му е готино.

Първата стъпка е повече свестни хора да влязат в политиката, но за да се случи това, трябва да унищожим твърдението, че политиката е мръсно занимание за подлеци.