Направете чудо – върнете Витоша към живот…

Негубейки детски наивната си вяра, че по Коледа и Нова година стават чудеса, реших и аз да си пожелая нещо и да го споделя с вас. Защото желанието ми е умерено егоистично, но пък много искрено. Любовта ми към Витоша, която с приятели-скиори наричаме галено и съвсем добронамерено „наше село“ е толкова голяма, че не се сдържах да напиша тези няколко реда, които в даден момент от вълнение може да станат несвързани.

Вече дори съм загубил нишката на администативно-правните и концесионно-интересчийските спорове между управата на Природен парк „Витоша“ и концесионера „Витоша ски“. Знам само крайния резултат – след няколко години на заплахи, че една зима съоръженията наистина няма да тръгнат това се случи. Хората псуват, ядосват се, а аз реших да го ударя на молба. Сядам да пиша този текст като писмо до държава и бизнес-интерес като наивно писмо до Дядо Коледа и Дядо Мраз едновременно.

Мили бизнесмени, многоуважаеми държавни и общински чиновници и почитаеми бранители на природата,

За какво е планината, ако не да се радват на красотата ѝ тези, които я обичат? За какво е природата, ако няма как деца и родители взаимно да се учат да я пазят и да я познават като свой близък приятел? Защо от всичко това някой да не спечели пари, които биха могли да помогнат за опазването на същата тази планина? Нима е толкова трудно да се намери някакъв път, който да върне децата и старците-разбойници по белите писти…

Аз зная, че да се молиш не е много печеливша позиция за това, което всички „болни за Витоша“ искаме, но ми остана само сходното с религиозната ми вяра упование, че като източни мъдреци бихте седнали на една маса и бихте се разбрали как отново да имаме бяла приказка на 40 минути от центъра на потъналата в смог София; нежели като неразумни юроди ще продължите да се препирате и обвинявате, хвърляйки камъни и завършвайки ругателните думи с безнадежното: „… след мен и потоп“.

Познавам хора, които обичат тази планина като свой вечно жив роднина и които тази година блуждаят по останалите планини като лястовички, чието гнездо меко, но безвъзвратно е тупнало на плочките. Иначе – яки мъже и решителни жени, а Витоша ги размеква. Ако знаехте, само ако знаехте, почитаеми концесионери, служители и еколози, колко много обичат планината тези хора, не бихте се бавили и минута, за да потърсите решение на неразрешимия проблем чия е планината и колко точно природа би останала, ако по Стената пак тръгнат като патета малки скиорчета. Защото това, последното, както се казваше в една популярна реклама е безценно, а всичко останало рано или късно ще го продадете или купите…