Нашата ежедневна екология

Миналата седмица решихме да поразчистим и подредим гардероба вкъщи. Оказа се, че сме събрали огромно количество алуминиеви закачалки от химическо чистене – всяка направена от над метър тел от споменатия метал. Малко преди да засиля закачалките към един от контейнерите за метални опаковки (като че ли металът от не-опаковки не е достоен за рециклиране?!) ми хрумна да опитам да върна закачалките в химическото чистене. Признавам си че тръгнах по улицата с лек страх, че може би няма да ги приемат и безславно ще трябва да съгреша и да ги хвърля при „опаковките”...

Влязох и учтиво започнах с полуизвинителен тон да разказвам на жената от химическото за своето желание да върна закачалките. За мое, ама наистина ЩАСТИЕ, тя ги прие и ми благодари. Дори ми обясни, че всяка струвала 32(!!!) стотинки. Не ми направи отстъпка в цената, явно все още нямат практика да приемат „депозитни закачалки”. И все пак ми стана приятно, че закачалките отидоха обратно там, откъдето бяха дошли вкъщи...

В почти всеки магазин ме питат: „Искате ли торбичка?” Почти винаги отговарям, че по улиците се веят и търкалят достатъчно и ако мога да използвам стара или да занеса една бутилка сода до вкъщи в ръка го правя. Продавачите обикновено се съгласяват и отбелязват, че е добре, ако повече хора се отказват от торбичките. За който не знае – торбичките се правят от петрол; той, както вече сте чували многократно, струва скъпо. Затова, следващия път когато си опаковате всеки от петте домата в отделна торбичка, отбележете си някъде да не мрънкате за цените на бензина и на дизела. „Дребна работа, какво толкова ще навреди моята торбичка...”, си мислите вие и още около милиард и малко отгоре китаеца.

Дори не е нужно да подхващам темата за автомобилите и кратките градски разстояния – тя е така изтъркана и всеки от хората в ежедневното задръстване има толкова много причини защо е излязъл с колата си, че просто е безсмислено да хабя ценното и оскъдно място, което имам тук. Вметвам и една малка политическа темичка за размисъл – премиерът Бойко Борисов строи магистрали със силна страст; увеличаването на трафика по тези магистрали със сигурност няма да намали трафика по нашите пътища – а как точно ще запазим природата, с която всички толкова се гордеем – за това вероятно ще трябва да помисли някой следващ „мъдър” държавник...

Проблемът с екологията и цената, която трябва да платим за нея винаги ни кара да застанем на позицията, че някой друг замърсява повече от нас. Това обаче е малкият проблем. Големият е, че правителствата на големите индустриални държави се придържат към същия модел на поведение, но мащабът им е различен. Преди няколко дни прочетох, че до 2050 г. климатът на България ще стане субтропичен. Това може би ще ни реши някои проблеми с „Топлофикация” и непочистените улици през зимата, но със сигурност ще ни образува други, които ще ни се видят по-кофти. Да, вероятно нашата вина за промяната в климата ще е много по-малко от тази на САЩ, Русия или Китай, но цената ще я плащаме всички американци, руснаци, китайци и българи и е добре, ако се държим една идея по-отговорно от политиците си, които смятаме за крайно порочни и безотговорни. Затова – възгордейте се, че поне за едно нещо сме по-цивилизовани от американското правителство – правете по-малко боклук...