Новото газово находище в Грузия и българският интерес

Новините за разкриването на поредното, този път свръхнаходище на природен газ в Южна Кахетия, Грузия – над 5 трилиона кубически метра природен газ - постави въпроса за оценка на последствията му в геополитически и пазарен план. Наблюдава се устойчивата тенденция и разширяваща се ножица между прогнозните запаси, добива и прогнозното потребление.

И в момента съществува огромна диспропорция между добиваните и продаваните количества природен газ. Само Газпром разполага с над 180 милиарда кубически метра газ, който може да бъде добит и продаден, но няма пазар. Заедно с другите добиващи газ страни в региони, които имат пряко отношение към европейския пазар – тези количества със сигурност надвишават 250 милиарда кубически метра. И тук влизат само количества от района на Средна Азия, Каспийско море. Туркменистан, завърши западния газопровод и вече може да износя туркменски газ за Европа.

Трябва да се отчитат и количествата природен газ, който могат да дойдат от Близкия и Среден изток, особено от Иран и Ирак. Все пак става дума за най-голямото находище в света Парс, което тепърва ще може да се разработва.

Медиите съобщават за разкрити количества на природен газ и в района на Източното Средиземноморие, откъдето в обозрима перспектива могат да дойдат над 100 млрд. кубически метра годишен нов добив. Газовите баланси на страните от ЕС вече трябва да включват близо 60  милиарда кубически метра газ, които се очакват от втечнен природен газ от САЩ, при това само от една компания. Още поне два пъти по толкова могат да залеят Европа от новите газовите терминали в Африка, Азия, Америка и дори Австралия.

Надеждата на добиващите страни, че потреблението ще нараства, ако не с темповете на разкритите запаси в новите находища, то поне достатъчно, за да позволят рентабилност при разработката и логистиката до пазарите, се оказа попарена. Китай, освен че снижи прогнозите си за икономически ръст и потребление на енергия, но и започна собствен добив, при това с приоритет. Европа стагнира и макар все още природният газ да намира различен прием в различните части на Европейския съюз, дори най-оптимистичните прогнози за потребление не могат да покрият прогнозното

предлагане. Изключително динамичен и конкурентен остава газовият пазар в Северозападна Европа, където цените в обозрима перспектива ще се доближат до американските. По-изостанал и с характеристика на монополни влияния е пазарът на Централна и Югоизточна Европа поддържа устойчиви ценови премии, но и там тенденциите са повече от ясни. В рамките на няколко години предлагането на природен газ рязко ще превиши търсенето - от Полша до Гърция, от Чехия до Украйна.

Кой трябва да се притеснява от новината за новото находище в Грузия?

Все още предстои дълъг път – или поне 5-7 години докато видим реални и значителни количества природен газ, които да бъдат добиви в Грузия.

Не трябва да забравяме, че тепърва трябва да се докаже търговската рентабилност на добива на природен газ от тези находища.

Първите, които трябва да се притесняват са добиващите природен газ компании в Каспийския регион – в това число особено Азербайджан и Туркменистан. Още повече, че инфраструктурата, която беше разработена, за да имат достъп до Европа ще може да се използва за пренос и на грузински газ.

Второ, няма съмнение, че в Москва няма да погледнат с добро око на това находище, тъй като размерът му няма как да не остане незабелязан от европейските потребители. Като оставим настрана разходите по добива и логистичните разходи, поне по отношение на доставки за Централна и Южна Европа, грузинският газ е много вероятно да се окаже конкурентен. Никак не е изключено Москва да предприеме силови действия или да дестабилизира Грузия, за да забави разработката или да препятства доставката на грузински природен газ в Европа. Не са изключени и коалиции по интерес с други засегнати страни от Каспийския регион. Все пак става въпрос за огромни пари – по днешни цени тези 5 трлн. кубически метра газ струват 1 трлн. долара, което е близо 30 пъти БВП на Грузия. Както показа инвазията на Русия в Грузия преди седем години, тя е трудно защитима страна от НАТО и ЕС.

Трето, добиващите в Източното Средиземноморие компании, както  доставчиците на втечнен природен газ в терминали в Гърция и Турция, също ще трябва да отчитат конкуренцията на новото

гигантско находище.  

Макар основният маршрут за доставка на грузински газ да остава Турция – което прави проекта ТАНАП още по реализуем – с голяма вероятност ще се развият и проекти за сгъстен и втечнен природен газ от грузински терминали до приемащи станции в Черно море – основно Украйна, Румъния и България.

 Преди икономиката на втечнен прилоден газ сработваше при разстояния от над 2500 км, днес е под 1000 км, но не само поради поевтиняване на технологиите, а поради ръста в тарифите по преноса на газ по нова или модернизирана преносна инфраструктура.

 С оглед промените в стратегията на страните вносители от Югоизточна Европа новините за нови находища в Източното Средиземноморие, в Каспийско море и сега в Грузия, правят задължително развитието на приемаща преносна инфраструктура на границите с Гърция и Турция, в това число най-вече използването на съществуващия Трансбалкански газопровод и интерконекторите в региона.

Но страните от Югоизточна Европа никога няма да станат част от глобалната революция на природния газ докато не увеличат конкуренцията на предлагането, не разработят собствените си находища, като премахнат ограниченията върху технологиите за добив и най-вече докато не отворят и разработят пазара на природен газ и услуги по съхранение и транспорт.

Добре е и нашите институции да направят задълбочен и цялостен анализ на новите възможности и рискове пред глобалния и регионалния пазар на природен газ и как ползите да стигнат до българските потребители и компании.