Нужна ли е въобще комисията Кушлев/Коларов

На всеки в бизнеса, включително и на мен, се е случвало да инициира или да участва в лош проект. Въпреки дългото мислене, планиране, проучване на пазара, изготвяне на стратегия, наемане на хора и т.н. понякога резултатите все не идват, даже се влошават и в крайна сметка се налага начинанието да бъде прекратено. Естествено, това отново струва пари, неудобство, донякъде репутация, но губещите проекти дългосрочно трябва да бъдат закрити, иначе съответната компания може да ги последва. Най-важното обаче е след провал да се направят изводи защо така се е получило и как повече да не се получава.

За съжаление в публичната сфера ситуацията не е точно такава. Пример за подобен лош проект е Комисията за установяване и отнемане на мущество, придобито от престъпна дейност, по-популярна с имената на двамата си досегашни председатели - проф. Кушлев, който за 5 години начело на нея се прочу единствено с огромната си заплата, която сам си беше определил, както и с назначените на синекурни длъжности роднини, и на оттеглилия се миналата седмица Тодор Коларов, който след няма и година на поста осъзна, че май задачата на тази институция не е точно борбата и продиводействието на организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

Голяма част от мислещите хора, поне според скромното ми мнение, отдавна са стигнали до изводите на г-н Коларов, а именно че едва ли това е най-подходящият инструмент на държавата за възстановяване на справедливостта. За това говорят и резултатите от иначе нелошата идея (има подобни организации в Европа и Америка) за подобен орган - 6 години съществуване, похарчени над 35 млн. лв. на данъкоплатците, отнето имущество за по-малко от 20 % от "инвестицията", постоянно забъркване в скандали вместо ефект от предмета на дейност и в крайна сметка непостигане на основната цел - повече справедливост.

Въпросът е можеше ли същият ефект от дейността на КУИППД (това е зашеметяващото съкращение на органа) да се постигне по по-евтин за данъкоплатеца начин. Според мен можеше и все още може, ако властта го поиска. Какво всъщност прави комисията:

- установява такова имущество, за което има основателни подозрения , че придобиването му е в резултат на престъпна дейност и за което няма официални доходи, с които е придобито (това прекрасно би могла да направи и НАП при подаден сигнал от разследващите органи);

- налага запор върху такова имущество (това спокойно би могъл да направи и съдът при адекватно обосновано и навременно искане от Прокуратурата или НАП);

Въпреки някои съображения и съмнения за понякога прекалено силови подходи на приходната агенция в събирането на данъци в последните години, това е една от малкото добре структурирани и действащи организации в държавата, със способен ръководен екип, изградена експертиза и опит в установяване на недекларирани доходи и респективно на имущество, придобито с такива доходи. Тук има една важна особеност - дали недекларираните доходи са от престъпна дейност, или просто от сивата икономика, но така или иначе крайният ефект за обществото ще е един и същ, ако НАП намери, запорира и отнеме подобно имущество. Абсолютно съм уверен, че само с 10 % от сумите, потрошени до момента за КУИППД, и с не повече от 10 % от наетите в КУИПДД над 250 човека НАП може да постигне в пъти по-високи резултати. Има обаче и важно условие - само НАП не стига, трябва и МВР, прокуратурата и съдът да работят както трябва - стегнато, професионално и дискретно, което уви, те не правят.

Това всъщност е и истинският проблем, а не комисията Кушлев/Коларов, и затова очевидно добрата някога идея се проваля безславно вече седма година. Според мен няма да помогнат и дискутирания Закон за гражданска конфискация, иницииран от комисията, а и е много съмнително дали в една млада европейска държава с недотам изградени и независими институции отнемането на имущество само по подозрение и без съдебен акт е най-разумното решение.

Не искам да правя аналогии, но ми се струва, че съдба като на комисията Кушлев/Коларов ще имат и специализираният съд и прокуратура, една от най-лелеяните мечти на сегашното правителство. Идеята е абсолютно същата - понеже съдът и прокуратурата не работят добре, ще направим наши и нови, дето ще работят добре, и тогава, ах тогава...

Но междувременно ще отидат в небитието едни пари пак от нашите джобове, и то в тези тежки за всички времена.

Но това е положението - държавата не е частна компания и очевидно продължава да не си прави изводите от вече допуснатите грешки.