Отказът от Белене - нов шанс за икономиката и енергетиката

Откакто водя колонка в сайта на сп. Мениджър" не съм имал кой знае какви поводи да похваля правителството, а понеже винаги съм търсил позитивните измерения и в най-лошите събития, слава богу, изминалата седмица ми дава основание да изкажа една похвала. Отказът от Белене, макар и след 2.5 г. ненужно чакане и няколстотин милиона лева излишно похарчени, е истински смело и единствено правилното решение, за което кабинетът и премиерът заслужават искрени поздравления.

Всъщност голата истина я знаем отдавна всички, които що годе можем да смятаме и да мислим прагматично - този проект поне от промените през 1989 г. е първо ненужен на променящата се структура на икономиката ни, и второ - абсолютно непоносим за крехките финансови възможности на държавата ни. Споровете дали централата би излязла 8, 9 или 10 млрд. евро в тази връзка са обсолютно безсмислени, тъй като в последните 22 години всяка сума над 2 млрд. евро от бюджета би довела до срив във финансовата стабилност и валутния борд, едно от малкото неща, с които действително можем да се гордеем. А оттеглянето на RWE и предизвестеният неуспех в търсенето на друг стратегически западен инвеститор са само последните пирони в ковчега на този може би най-обсъждан икономически казус в новата ни история.

Защо АЕЦ Белене отдавна не е нужна и не си струва да тъжим?

По времето на социализма, който не всички сме забравили, и в рамките на СИВ, една от най-важните специализации на България беше в сферата на тежката промишленост - металопреработване, машиностроене, чугунулеене, индустриална химия и т.н. - все изключително ресурсоемки отрасли. Повечето такива предприятия или отдавна фалираха, или бяха реструктурирани до размери, в които има икономически смисъл от съществуването им. Без изключение оцелелите наследници на соцмастодонтите се фокусираха в бързи темпове да намалят рязко консумацията на електроенергия и да модернизират мощностите. При всички случаи в момента индустрията в България консумира много по-малко ток, отколкото преди 20 години и този процес на редукция ще продължи неизбежно, тъй като ние все още сме най-пилеещата енергия държава в ЕС, а който е неефективен на отворен пазар.... Консумацията на ток за жилищни и обществени нужди при адекватни мерки за саниране на остарелия сграден фонд също има шанс в следващите 5-10 години да падне с поне 30 %. Тоест, нуждата от втора атомна централа за енергийния баланс очевидно не е такава, каквато е била при старта на проекта в далечната 1981 г., и това е прекрасно.

Разбира се, има известна уговорка, че евентуално бихме печелили от износ на ток, но и тук нещата са достатъчно мътни и непредвидими за следващите 5-10 години. Всъщност ако се види какъв ни е износът в момента и колко точно сме спечелили последните години и се направи хладен анализ на фактите, отново ще стигнем до същия извод - с печалбите никога няма да можем да изплатим цяла атомна централа, а ако все пак има някаква печалба, но цената е да се заробят следващите 2 поколения - не, благодаря.

Какви шансове и ползи ни дава отказът от АЕЦ Белене?

Бих ги групирал в 2 категории - икономически и политически.

За политическите ползи, а именно намаляването на енергийната зависимост от Русия, не искам да влизам в подробности, там нещата са очевидни. Бих добавил и една конкретна полза за ГЕРБ - това е едно от малкото истински действия, които квалифицират управляващата партия като дясна, прагматична и европейска и очевидно ще изиграе важна роля на изборите през 2013 г. сред част от разколебаните от популистките маневри на правителството.

Бих се концентрирал по-скоро върху конкретните икономическите ползи и шансове, които по скромното ми мнение са поне няколко:

- спиране на непрекъснатия финансов натиск пряко върху БЕХ и НЕК и непряко върху държавния бюджет за нови и нови средства за проекта;

- прекъсване на корупционните възможности, които до момента генерираше проекта, всъщност не ми се вярва да е останал мислещ човек в републиката, който да вярва, че сериозна част от похарчените пари до момента не са били отклонени където трябва - най-вече към основния поддръжник на проекта БСП, но и други са се облажили;

- възможност да се приватизира част от държавните предприятия в енергетиката и повод да се закрие БЕХ (създаден най-вече заради Белене) - нещо практически невъзможно до момента заради неяснотите;

- възможност на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да се концентрира сериозно и да предприеме реални стъпки за подобряване на прозрачността и ефективността в енергетиката и най-вече в топлоцентралите вместо, както основно до момента, да зе занимава с АЕЦ Белене;

- глътка въздух за енергийните проекти от възобновяеми източници;

- възможност правителството да форсира програмите за енергийна ефективност, които и до сега са приоритет, но най-вече на думи, а не на дела;

- възможност и управляващите, и опозицията да заровят един от вечните спорове и да преместят дебата за бъдещето на икономиката ни на по-продуктивна основа - а като няма възможност да станем енергиен център на Балканите, как да станем по-конкурентноспособни, как да развиваме високите технологии, модерния туризъм, електронното правителство, инфраструктурата, био земеделието и т.н. и т.н.

Сигурно има и други ползи, за които аз не се сещам, но и тези ми се виждат достатъчни. Само не можах да разбера защо беше необходимо толкова време да се стигне до очевидното решение, да се плащат грешни пари на външен консултант и пр, но народът е казал - по-добре късно, отколкото никога.

П.П. И няма да се разсърдя, при това не само аз, ако намеренията за строеж на нов блок в Козлодуй и на газова централа в Белене са действително сериозни, този път да се действа по нормалния начин - първо анализ, второ - да се видят сметките, а чак след това да се поемат ангажименти.