Отпушването на икономиката

Ако растежът можеше да се генерира чрез активна правителствена политика, социализмът може би щеше да просъществува по-дълго. Държавите и обществата, прозрели този факт, разчитат повече на създаване на условия за дългосрочен просперитет, отколкото на стимулиране на икономиката. Двете са много различни. Стимулът е нещо временно, необходимо при кризи и рецесии, което не допринася за дългосрочния растеж. Освен това стимулът предполага държавно решение какво и как да се подкрепя, което често води до преразпределение и загуба на ресурс, а не до растеж. Добрите условия за бизнес повишават ефективността на частния сектор във всичките му разновидности - малки фирми и големи корпорации, български или чужди фирми в различни сектори. Ето четири от тези условия.

Стабилност

Значимите инвестиции - както по размер, така и по технологическа съвършеност, обикновено не се изплащат за 2-3 години. А точно това са големите проекти, които дават възможност да се вдигне производителността на труда и да се ускори растежът на икономиката. Това са инвестиции, които се изплащат за 10 и повече години, но генерират сериозна добавена стойност, която

вдига стандарта на живот. Създава се работа за средната класа, на хора с висока квалификация, което пък води до интерес от по-добро образование. Около големите инвестиции се развиват ред други дейности, които могат да подпомогнат цял град или регион.

Най-голямата пречка пред това да се мисли мащабно и дългосрочно е несигурността – икономическа, политическа и институционална. България трябва да има репутация на стабилност, която се добива единствено с действия – нисък бюджетен дефицит, стабилен валутен курс, консервативност и превенция на кризи, предвидими данъци, спокойно предаване на държавната власт, превес на прагматичните икономически идеи, редки промени на закони и разпоредби и т.н. Това до голяма степен е под контрола на гласоподавателя и на управляващите. На фона на ред други източноевропейски държави консервативната фискална политика на България и стабилният валутен борд изглеждат много добре. Всички индикации сочат, че новото правителство има намерение да продължи същата политика. Именно стабилността е основният фактор за привличане на инвестиции.

Специализация

Най-базовата теория в икономиката е тази за разделението на труда и специализацията. Това важи и за хората, и за държавите. Една държава има малка територия, но е с голямо население, а друга държава има малко население и много земя. Тогава е разумно първата държава да произвежда текстил, ползвайки голямата работна сила, а втората да произвежда храни. След това те ще търгуват. Колкото по-тясно тези две държави специализират в това, за което имат даденост, толкова всяка една от тях става по-богата. Специализацията означава, че ресурсите се ползват максимално ефективно, защото се вливат в дейности, за които има дадености и натрупан потенциал. Една малка отворена икономика като българската не може да произвежда всичко, включително продукти, за които няма дадености. Членството в Европейския съюз допълнително задълбочава процеса на специализация, защото отпадат ограниченията за търговия, намаляват валутните колебания и се уеднаквяват правилата. Силната конкуренция на един малък континент означава, че фирмите и държавите трябва да произвеждат това, в което са

по-добри от останалите, т.е. да произвеждат това, за което имат даденост, а не това, което им се иска.

За България това означава акцент върху естествените й предимства – обработваема земя за развитие на селско стопанство, множество туристически дестинации за развитие на туризъм, както и традиции в някои области, например фармацевтика. Освен това означава на заден план да останат области, в които има далеч по-добре поставени държави – като разработването на нови високи технологии или мащабна енергетика. Оползотворяването на наличните възможности, които не са доразвити, е по-рентабилно от силовото навлизане в нови дейности. Особено ако за това ще се ползват държавни пари. Ако частният сектор иска да експериментира - добре, но ролята на държавата е да подпомага това, което явно работи, а не да прокарва нови пъртини. Нека рискът от това да не пада на данъкоплатеца.

Намаляване на корупцията

Корупцията води до непрагматични и ненавременни решения от гледна точка на обществените интереси. До голяма степен тя е причината за липса на пълен достъп до европейските фондове и наред с организираната престъпност допринася за негативния имидж на България. Тя

деморализира инвеститора и е показател, че няма върховенство на закона. Наред с това обаче трябва да се отбележи, че през последните няколко години България беше на едно от челните места в света по приток на чуждестранни инвестиции, сравнено с обема на нейната икономика. Много от другите топ дестинации за инвеститорите също са с високо ниво на корупция. Според индекса на Transparency International за 2008 г. от 180 държави България е на 72. място в света по корупция, наред с Китай, който е магнит за инвестиции.

Няма съмнение, че корупцията пречи на икономиката, но факт е също, че много държави с незавиден корупционен рейтинг растат много бързо. Например САЩ са едва на 18. място, малко над Барбадос, Чили и Уругвай. В нашия регион с Гърция ни разделят 15 позиции (Гърция е на 57. място), а с Италия - 18 позиции. С други думи, когато се гледа на света в широк мащаб, тогава има

ясна зависимост между ниска корупция и високи доходи. Когато се вгледаме в даден регион, съотношението не е толкова очевидно. Освен това подобренията в институциите са бавни и, изглежда, продиктувани от промени в цялата икономическа и политическа обстановка. С други думи, те може да са фактор на икономическото развитие, както и негов резултат. Затова говоря за намаляване, а не за премахване на корупцията. Да се постави за цел да достигнем Дания (1. място според Transparency International) е обезкуражаващо. Да се настигне Гърция в следващите 3-4 години изглежда напълно постижимо. Ако Словакия, Латвия и Унгария имат по-малка корупция от Гърция, защо да не може това да стане и в България.

Инфраструктура

На всеки е ясно, че инфраструктурата в България е в отчайващо състояние. Това включва недоизградени магистрали, неподдържани второ- и третостепенни пътища, липсващи пътни знаци и табели, остаряла железопътна мрежа, нисък капацитет на някои летища, разбита градска инфраструктура. Ползите от лесни транспортни комуникации са пределно ясни. За никого не трябва да буди съмнение, че завършването на основните магистрали ще отпуши артериите на страната. България е на долното стъпало по ниво на доход в Европейския съюз и има

потенциал да расте бързо в следващите 15 години. Темпът на растеж няма да е без колебания. Ще има бързи и бавни периоди, но при добри условия би могло да се поддържа растеж, подобен на този отпреди кризата, т.е. около 5% на година. Можем да си представим сценарий, при който в следващите 4-5 години България е влязла в Еврозоната, държавните поръчки се дават по прозрачен и конкурентен принцип, държавата сътрудничи с фирмите за постигане на общи цели, правят се модерни ферми и чуждите туристи навлизат във вътрешността на страната, за да се насладят на множеството културни, исторически и природни забележителности. А можем да си представим и сценарий, при който след години тази статия се препубликува без много промени.