Петър Христов: Успехът идва, когато лидерът направи мотивиран за победа екип

Г-н Христов, имате компании от различни браншове и следите тенденциите в тях. Какви са прогнозите ви за 2011 г. – по-добра ли ще е за бизнеса, кои сектори ще са печеливши, ще има ли губещи?

В глобален план ситуацията е изключително динамична и несигурна. България няма как да бъде отделена от общите финансови проблеми в света. Вече не говорим за криза на доверието в отделните държави, а за кризата като дългови инструменти, които бяха използвани за стимулиране на потреблението. Не смятам обаче, че някой в света е подготвен за кризата, която ни очаква във валутната система. Прикритите дефицити в някои страни-членки в Европейския съюз и еврозоната, няма как да не повлияят на развитието на общия пазар, в който ние сме пълноправен участник.

Нашата група компании участва в инвестиционния сектор. Строителното ни дружество доскоро се занимаваше с изграждането на жилищни и офис сгради. Плановете ни обаче са свързани със строителството на инфраструктура. В бранша има коренни промени, тъй като т. нар. „предприемачи”, ориентирани изцяло към спекулативни печалби, вече ги няма. Ние ще останем в жилищното строителство, защото сме професионалисти, защото плановете ни  са обвързани с дългосрочно проучване на бъдещото потребление. Пример  е проектът ни във Велико Търново. „Велико Търново хилс” е изцяло нов жилищен квартал за съвременен начин на живот. Построили сме десетки сгради в София, които по нищо не отстъпват на европейските стандарти. Клиентите ни са изключително доволни. Някои купуват и второ жилище. Използваме  техните референциите и продължаваме да правим нови проекти. Бумът обаче в жилищния сектор от 2008-2009 г. няма да се повтори. Пазарът ще е изключително свит, претенциозен, в различни ценови граници.

Смятам, че двигател за развитие на икономиката в България са инвестициите в инфраструктурни проекти, водени и от държавата, и от общините с финансиране от европейските фондове. Това са най-бързите пари, достигнали до крайния потребител по най-краткия път. Те ще стимулират трудовата заетост и останалите сектори в икономиката.

Другото направление в нашата група компании е хранително-вкусовата промишленост - свежите продукти на млечна основа. Това е сектор с изключително сериозен потенциал. Миналата година инвестирахме в предприятието във Велико Търново, а тази реализираме проект с Европейската банка за възстановяване и развитие. Получихме специална награда за високоефективен и екологично чист продукт с производство на минимум вредни емисии в атмосферата. Със субсидиарния фонд на ЕС предприятието ни се модернизира технологично, което ще ни даде възможност да запазим цените на крайния продукт чрез по-висока производителност, икономия на енергия и по-високо качество на продукцията. Компанията ни за производство на млечни продукти „Лактима” през следващите 10 години има ясен план къде ще инвестира – в здравословното хранене, в продуктите с ясен състав за потребителите.  

В сферата на услугите имаме няколко различни профила - в общественото хранене и туризма, в детския ентъртейнмънт. Наскоро пуснахме в „Лека нощ деца” по БНТ1 историята на летящото куче Випо, която е образователна и интересна. От нея малчуганите натрупват познания за Европа и света, за исторически събития и личности, разказани от анимационния приятел на децата. Разкриваме малки детски центрове. Правим всичко това, защото нашата група компании, сред които  и – „ВипоЛенд България”, са с висока степен на социална отговорност.

В консултантския бизнес дейността ни е свързана с привличане на инвестиции в българската икономика, създаване на джойнтвенчъри. В момента една от компаниите ни променя сферата си на дейност към възобновяеми енергийни източници, защото считам, че сега е времето за пренастройване на целите.

Със сигурност секторите, които биха повлияли за развитието на икономиката в следващите 12 месеца, са на първо място земеделието, за което тази година е изключително успешна. То би трябвало да реинвестира печалбите, които се реализират на база световната търговия, за да продължи успешно. Ще се развива хранително-вкусовата промишленост - при новите условия и контрола, който упражнява Министерството на земеделието с идеята за по-добро качество, изискванията към производителите стават по-високи. Би трябвало този сектор да се изчисти от сивия му сегмент, защото той нарушава равния старт, страда „светлият” бизнес, потребителите, държавата.

Големи перспективи има пред строителния бизнес и по-конкретно инфраструктурните проекти, но мисля, че 2011 г. би могла да бъде годината на туризма. Първо, защото държавата за първи път има позитивно отношение, някаква визия, прави международна рекламна кампания и второ, защото България има уникалния шанс да предложи на туристите всичките възможни видове туризъм - морски, планински, ски и спа, културно-исторически и религиозен.

През следващата година успех ще имат компании от много сектори, но ще има и много губещи. Няма как да оцелееш, ако си енергийно неефективен и не спазваш екологичните норми, не спазваш стандартите за управление на човешкия ресурс, нямаш резерв и ясна визия за бъдещето. 2011 г. ще бъде онова сито, от което всички имаме нужда, за да останат на пазара тези, които имат визия, стратегия и инструменти да реализират бъдещето си и да бъдат в полза и на обществото, а не само на себе си.

От това, което казахте, остава впечатление, че смятате взаимодействието между бизнеса и държавата за по-добро през последната година.

Убеден съм. Мога да дам конкретни примери. Консултативният съвет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи изключително позитивно.

Има диалогичност и тя е очевидна във всички сектори. Да, правителството направи грешки. Нямаше волята да промени здравната карта на държавата, но тук има социален елемент и трябва да се избере правилният модел. Една реформа, която не се направи в първата година на мандата, е обречена на неуспех. А в предизборна ситуация въпросът е кое е по-разумно. Дали една партия като управляващата ГЕРБ да загуби общественото доверие поради липса на подкрепа и да спре цялата реформа, или да си позволи да загуби една от реформите, но да продължи глобалното развитие на държавата. Според мен правилно е да загубиш битката, но да спечелиш войната.

Защо не успяваме да използваме повече европейските фондове? Бизнесът ли е виновен или администрацията? 

Има една дума - синергия. Използването на европейските фондове е комплекс от задачи, в които участват всички - обществото със своите нужди, основните бенефициенти - общините и държавата. Частният бизнес е много малък пряк бенефициент на еврофондовете. Когато нямаме синергия, т.е. участниците в процеса не работят в една посока, няма как да сме успешен ползвател на европейските финансови ресурси. Ако не работят в синхрон напр. управляващият орган на ОП „Регионално развитие”, МРРБ, общините и компаниите, които участват в проектите няма как да се получи добър резултат. Консенсус и синергия са ключовите думи.

Освен предприемач сте и в настоятелството на Великотърновския университет. Смятате ли, че ВУЗ-овете подготвят хората, които са нужни на трудовия пазар – като специалности и като качество?

Необходима е спешна реформа в системата на образованието - от началното  до висшето. Имаме специалност „Публична администрация”, която подготвя магистри за технически сътрудници към министерствата – нелепо!  В същото време във важни сектори липсват кадри. Например машинни инженери. Налага се често да се канят консултанти от Германия, Италия, за да обслужват машините ни. Защо? Имаме дефицит на инженери, на специалисти в проектното управление, в туризма. Всички ходим по ресторанти, кафенета и виждаме как ни обслужват. Нима това не е професия и няма нужда от образование? При нас студенти работят като сервитьори, но изниква друг проблем -  нямат време да учат достатъчно. Работейки, те стават изключително добри сервитьори, обаче с една неясно колко основателна диплома за висше образование.

Защо се получава това? Къде се къса връзката?

Защото няма пряка връзка между програмите на образованието и нуждите на бизнеса. Липсва дискусия. Кои университети са се консултирали с водещите сектори в икономиката? В нашата компания обикновено през първата година обучаваме новите служители, защото сме принудени да назначаваме на работа изключително умни, млади хора „с дипломи”, които трябва отново да започнат да учат.

Във Великотърновския университет имаме изключително активен съвет на настоятелите. Работим по проекти, каним външни лектори, опитваме се да мотивираме студентите и преди да пристъпят към втората фаза на висшето си образование, да добият ясна визия за собственото си аз. Надявам се да успеем.

Как избирате хората, с които работите? Кое е най-важното, което трябва да знае човек, решил да намери място във вашите компании?

Човек трябва да знае какво може и докъде иска да стигне, за да започне работа при нас. И да е готов да работи в екип, защото бизнесът е колективен спорт.  Най-важно е усещането за партньорство. Служителят в нашата компания трябва да е почти толкова всеотдаен, колкото съм аз и всички останали. И да е мотивиран за собственото си бъдеще, за да се впише в нашето общо бъдеще. 

Имате военно образование. Това влияе ли на мениджърския ви стил?

Образованието, което се даваше във военните училища, има много практически приложения в модерната пазарна икономика. Завършвайки ти си подготвен по различен начин от останалите - знаеш, че можеш и имаш умения за работа в екип. Придобил си навици да вярваш в себе си, да си упорит, да правиш стратегия, която в бъдеще да актуализираш с тактически похвати, да прогнозираш поведението на конкурента, да анализираш грешките, да се ориентираш в околния свят, да прецениш кога ще спечелиш или загубиш. Във военните училища не се става лесно лидер.

А навикът да командваш?

Това е навик за управление на човешките ресурси. Ако двама души седят заедно, след 5-10 минути единият ще е доминант на другия. Първото при военните е събитие по смисъла на йерархията, второто е естествено събитие. Аз съм ярък индивидуалист, но никога не съм работил извън екипа си. Всичко, което съм постигнал в бизнеса и в семейството, е резултат на екипността.

Важно е човек да си вярва, защото, как иначе другите да ти вярват. Трябва да умееш да убеждаваш останалите, а не да ги принуждаваш. Да ги правиш съпричастни към екипа на победителите.

Вие сте богат и успял човек. Каква е историята на първия Ви милион?

Богатството не се измерва в материални активи и пари. Човек може да твърди, че е богат, когато има всичко, което желае плюс свободно време. Аз не съм от тях. Нямам свободно време, а имам хроничен дефицит на време въобще. Ако можех, бих разпънал денонощието.

А първият ми милион? И до днес си плащам за първия милион. Той е поредица от добри идеи, които стартирах в средата на 90-те години. Поредица от добри идеи, малко пари и много кредити -  ето това е историята на първия ми милион. Амбицията ми е да успявам, стремейки се към хармония, защото за да е щастлив човек трябва да е в хармония със себе си и с околните. Ето в това смятам, че съм щастлив човек. Имам приятели, мечти, стремежи.

А бихте ли се заели с политика?

Само в две ситуации. Едната е при необходимост – когато не намирам кому да делегирам правото да ме представлява, а другата е, когато преценя, че съм готов и имам онази хармония, която ще ми помогне да добавя стойност в обществото чрез образованието, културата, контактите и лидерските си умения.

Човек носейки кръста, трябва да го носи такъв, какъвто е. Да ви разкажа притчата за кръста . Един човек се родил и тръгнал по широкия свят да си носи кръста. След известно време му дотежало. Извадил ножче и го поокастрил отгоре, отдолу. Повървял още малко,  пак му дотежало. Пак го подрязал отгоре, отдолу, отпред, отзад. Поолекнало му. Не щеш  ли – пожар! Всичко наоколо гори. Единственият изход бил през реката насреща. Брод няма, а водата бърза. Или ще изгори, или ще се удави. Сетил се тогава за кръста и опитал да го прехвърли като мост. Но кръстът не бил достатъчно дълъг, за да стигне до другия бряг. И му рекъл  Господ „Ако го беше носил такъв, какъвто ти го дадох, щеше да се спасиш”.

Петър Христов е собственик на холдинга „Пропъртис Мениджмънт Груп”, който обединява дружества от хранително-вкусовата промишленост, инфраструктурата, строителството, туризма, entertainment бизнеса, финансови и консултанстски компании. Роден е на 17 ноември 1968 г. в Силистра, израснал е в Самоводене. Възпитаник на средното сержантско военно училище в Горна Оряховица и Висшето военно училище във Велико Търново. Завършил е пълния курс на обучение със степен магистър по финанси в Свищовската стопанска академия. Във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ в момента е последен курс право. Член е на Съвета на настоятелите на Великотърновския университет и на консултативния съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2008 г. е удостоен с наградата „Велико Търново” за принос в развитието на града, а през 2009 г. - с на приза „Дарител“ на Националното сдружение на общините. Семеен,  дъщеря му Михаела е на 22, а синът му Петър – на 9 години.

Димитрана Александрова, Невена Любенова, снимка Дилян Марков