Празникът в Русия свърши

Лидерът на "Справедлива Русия" Сергей Миронов е внесъл законопроект, който ще даде възможност на руското правителство да забранява пътуванията на руски граждани към определени по списък страни.

До тук новина няма. Има логика, има тенденции и тези които следят руската политическа сцена едва ли ще променят дневния си ритъм заради подобна вест..

Когато Кремъл разполагаше с повече пари, отколкото можеше да изхарчи, нямаше проблем да се поддържа висок стандарт и да се държи властта в комфорт. Дори опозицията можеше да бъде "купена", а малкото недоволни на улицата трудно можеха да спечелят симпатии. Растяха заплати, доходите бяха във възход, руснаците можеха да пътуват където си искат и да демонстрират новото си благоденствие.

Уви, парите секнаха. И въпреки четирите трилиона долара, които заляха Русия след 2003 г., те не родиха устойчив и най-вече независим растежен потенциал. Днес трябва да се режат разходи, да се ограничават доходи и привилегии. Празникът свърши.

Остана само оръжието и армията, в която бяха инвестирани последните значими средства. Проблемът е, че армията разходва, а не генерира доходи. Версията, че Русия влезе в Сирия, за да вдигне цените на нефта и природния газ е възможна, но почива върху тотално непознаване на тенденциите и движещите сили в този пазар.

Другият вариант, през който армиите правят богатство е чрез външни завоевания или силовите застраховки - точно като навремето групировките у нас изкарваха пари. Дестабилизираш правителство, показваш му сила и след това очакваш то да се застрахова при теб срещу съответните отстъпки и застрахователни "премии". Вероятно подобна е била идеята за силово

присъствие в Украйна, за да се принуди правителството да се съобразява с първостепенния руски интерес от запазване на пазара на енергийни ресурси.

Как да не си спомниш за класиката на премиера Черномирдин, който бе и посланик на Русия в Украйна: "Хотели как лучше, а получилось как всегда".

Украйна спря вноса на природен газ и Русия се лиши от най-големия си в миналото пазар, а между двете държави бе издълбан труден за преодоляване исторически ров, който рязко влоши външната геостратегическа среда не само на сегашното, но и на много бъдещи руски правителства.

Днес Русия е на път да си влоши рязко отношенията с втория по значимост вносител на руски природен газ, което означава още несигурна перспектива за доходи.

Да не говорим, че тенденцията към задържане и дори понижаване на цените съвсем не е екзотика.

Заговори се за въвеждане на ограничителни мерки върху износа на капитал. Не мислете, че това ще засегне някой от олигарсите, които изнасят "законно" десетки милиарди долари зад граница и живеят на Запад в блестяща изолация от проблемите на обикновените руснаци. На тях нищо не им коства да се кълнат във вярност на президента Путин, но от безопасно разстояние до комфортните си имения в сигурна Европа.

Става дума за трудната и незавидна съдба на обикновения руски гражданин, чийто доходи падат не само относително - спрямо нивата от минали години, но и абсолютно - конвертирани в долари и евро. Правителството търси начин за ограничаване на търсенето на чуждестранна валута и един от тях е руският турист да пътува по-малко, да купува по-малко стоки и услуги

от чужбина. Нали си давате сметка, че близо 4 милиона руски туристи няма как да останат у дома, само защото правителството не иска да ги види в Турция. Не може и да се пренастрои руският пазар за толкова драматична загуба на основната си дестинация.

Въвеждането на капиталов контрол по подобие на съветските времена е прекалено видим и болезнен маркер за провала на управлението на Путин. Той трудно се обяснява, независимо от тоталния медиен монопол.

Кремъл заложи на усилването на рисковите операции зад граница, които постоянно генерират вероятност от нови инциденти.

Руската външна политика стана много по-агресивна, като се заложи на военната сила. Който не иска да има врагове, просто внимава да не се държи като слон в стъкларски магазин и да не провокира кризи около себе си. То не бе Грузия, не бе Украйна, сега Сирия и всякакви хибридни въздействия. Ще разочаровам симпатизантите на Путин, но в никакъв случай не е проруска политика, защото в края на уравнението Русия ще остане с по-малко приятели, с по-малко богатство и с никаква перспектива.

Инцидентът със сваления руски самолет вероятно е калкулиран риск, както от турска, но още повече от руска страна. Трябва изобщо да не познаваш системите за военно и политическо планиране, да пренебрегнеш тотално червените семафори по пътя към сблъсъка в небето над сирийско-турската граница, за да твърдиш, че си бил изненадан и някой ти и забил нож в гърба. Кремъл е съзнавал, че напрежението е високо и при отсъствие на аналогично споразумение на това, което постигнаха САЩ и Русия, между Турция и Русия рискът от ситуация извън контрол е също висок. Обясненията не са много, но във всички присъства възможната оценка на ситуацията, че при дадените условия този сблъсък е бил неизбежени и двете страни са вървели съзнателно към него, пренебрегвайки много възможности за деескалация и решение. 

Управляема конфронтация на Русия със САЩ и ЕС едва ли ще се получи, защото президентът Обама е тотален изолационист и отказа изобщо да реагира на руската игра. Москва не е в състояние да въвлече САЩ в конфронтация в Сирия или някъде другаде в Близкия изток, или да наложи насила сътрудничество. Суровият нефт не е повече от автоматичен мотив за интервенция на Вашингтон. Европа няма нито интереси, нито ресурс за интервенция.  Пък и има огромни вътрешни проблеми. Затова Русия остава сама в усилията си да предизвика някаква по-значителна динамика и да спечели уважение и респект към възможностите си за силови външни въздействия.

Тъй като подобни разсъждения са мейнстрийм дори и за анализаторите в Москва, остава самоналагащия се извод, че съзнателното изостряне на напрежението в отношенията с външния свят е единствения модел за оцеляване на режима на Владимир Путин.

Европейският съюз налага санкции срещу видни политици и определени стратегически компании, с минимален ефект върху обикновения руснак.

Кремъл налага контрасанкции, които удрят основно върху руския гражданин, като междувременно руските санкции ограничават плащанията навън за стоки и услуги и отслабват натиска върху курса на рублата.

Въпреки, че Турция не се присъедини към санкциите на Запада, тя сама стана обект на контрасанкции. Но забележете, както посочи руското правителство - само за някои стоки и услуги, за да няма дефицит по празниците. Величието и гордостта са важни, но още по-важно е руските граждани да не протестират, че рафтовете в магазините са празни, а цените високи.

В този контекст няма новина, че Госдумата иска да забрани на руснаците да пътуват зад граница към "лоши"  (по дефиницията на кабинета Медведев) дестинации. Няма никаква причина да си мислим, че сред неблагонадежните страни един ден няма да се окаже и България. Никога не можете да бъдете сигурни какво ще бъде настроението на властимащите в Кремъл по отношение на едни или други стъпки на българското правителство.

Политическият риск от правенето на бизнес с Русия си остава невъзможен за прогнозиране и управление, което кара все повече българи, а и европейци, да предпочитат въздържанието - "ни меда, ни жилото". Всяка седмица идват новини, че поредният западен инвеститор, търговец или производител се изтегля от Русия поради срива в покупателната способност и неблагоприятните бизнес перспективи..

Така, че забраната за посещение в определени от Белия дом в Москва страни, която се обсъжда в Държавната Дума на Русия е логична и неизбежна стъпка по пътя към самоизолацията на режима в Кремъл.

Очаквайте следващите "контра" санкции.

Пари няма, няма и да има.

Затова ще има зрелища и новини.

  Ilian Vassilev Amb.
Managing Partner
Innovative Energy Solutions Ltd.