С чужда пита – европейска столица

Срамният опит от неделя за разрушаването на тютюневия склад на пловдивската улица „Одрин“, който е паметник на културата, премина през медиите като разказ за лошите алчни инвеститори и учудената некомпетентна община. В този сюжет организаторите на „Пловдив – европейска столица на културата през 2019 година“ бяха представени като добрите ченгета, които бранят архитектурното наследство на града дори с телата си. Дали обаче е така и доколко и те са си свършили работата?

От сайта на фондация „Пловдив 2019“, която подготви кандидатурата на града за европейска столица на културата и в момента движи събитията около бъдещото й случване, става ясно, че „Тютюневият град“ е една от опорните точки на целия проект. Старите складове в центъра трябва да се превърнат в пространства за изкуство, твърдят от организацията. И за тази цел по програма са предвидили среща със собствениците им чак през ноември 2015 година. Т.е. – когато са представили проекта за „Тютюневия град“ пред Европа, те не са били наясно дали въпросните собственици са съгласни с тяхната визия. Не са разговаряли с тях и след като Пловдив бе одобрен за европейска столица на културата, което става в средата на миналата година. За срещата на фондацията и собствениците на сградите, предвидена за ноември 2015, няма никаква информация по медиите – т.е. дори да е проведена, е минала тайно и безрезултатно. Но тя така или иначе щеше да постави частните лица пред свършен факт - проектът, от който техните имоти са част, вече е одобрен от Европа. Как точно от фондацията са смятали да ги задължат да участват в него? Или всичко е било направено само, за да изглежда добре на хартия?

И когато багерите тръгнаха към склада на ул. „Одрин“ и фактът стана публичен, от „Пловдив 2019“ решиха на пожар да свикват разговор с притежателите на „Тютюневия град“. Ще им бъдат разяснени възможностите за включване в различни културни програми, финансирани от ЕС, обещава вчера пред „Дарик“ председателят на фондацията Валери Кьорленски. Извинявайте, но на

мен това ми прилича на спешно предлаган подкуп за спасяване на нещо, построено върху въздуха.  Ще има и за вас от европейските пари, само не ни излагайте, че не знаем какво правим – това сякаш се опитват да кажат от „Пловдив 2019“ на собствениците, чиито имоти са презентирани при кандидатстването за европейска столица с такава сигурност и размах.  Ще има, ама чак когато започнаха да рушат. Иначе изглежда, че ако това не се бе случило, от фондацията са смятали всичките еврофондове да си останат за нея.

Проектът с Тютюневия град  не предлага на собствениците на различните обекти финансирането, което бе приложено при превръщането на пловдивския квартал „Капана“ в поле на културната индустрия, продължава нататък г-н Кьорленски пред „Дарик“. Скъпо било да се реконструират из основи целите складове, твърди той. А на въпроса как ще се гарантира безопасността на публиката през 2019 година, отвръща, че организацията му няма отношение и не носи отговорност за това. А за какво носи отговорност? Само за усвояването на публичните средства от правилните хора ли?

На път е да се повтори нещо от преди 17 години, но с доста по-големи излагации. През 1999 година Пловдив бе съпътстваща европейска столица на културата. Тогава в града се изляха много средства от ЕС, на който страната ни дори не беше още член, та контролът от Брюксел беше дори по-слаб. Те се администрираха от друга местна фондация, чиято отчетност не бе най-силната й страна. Веднага след края на събитията хората, свързани с тази НПО, се оказаха скоропостижно забогатели и започнаха да откриват заведения и други бизнеси.  Може пък да е съвпадение, казаха си тогава пловдивските журналисти и престанаха да се занимават със случая. А е трябвало, защото сега отново започват да витаят съмнения как ще се разходват публичните фондове

покрай новия избор на града вече за основна столица на културата. А те със сигурност ще са в пъти повече от тези през 1999 година.

„Пловдив 2019“ е регистрирана в обществена полза. Това означава, че за разлика от частните фондации тя подлежи на пълна отчетност за разходваните от нея пари. И е длъжна всяка година да публикува на сайта на министерството на правосъдието доклад за това. Последният им отчет е от 2014 година. Какво е влязло в бюджета й миналата година, как е харчено и защо – няма данни. Може би част от средствата й трябваше да отидат в някакви организационни мероприятия, с които собствениците на тютюневите складове да бъдат обвързани с каузата на Пловдив като европейска културна столица. Може би това дори трябваше да се направи още при изготвянето на проекта. Ако бе станало, вероятно багерите щяха да бъдат избегнати.

В управата на фондацията е и зам.кметът Стефан Стоянов. Което означава, че общината е пряко и лично ангажирана чрез него с каузата „Пловдив 2019“ и не може да се прави на учудена, когато се руши нещо, свързано с представения от фондацията проект. Защото чрез г-н Стоянов тя на практика участва и в подготовката за европейска културна столица.

Очевидно е, че собственикът на сградата на ул. „Одрин“ е извършил нарушение, като е посегнал да разрушава паметник на културата. Той в никакъв случай не е невинен и трябва да си понесе наказанието за това. Но пък покрай това нарушение стана ясно, че никой не го е уведомил, че неговият имот е част от проект, по който в града ще се изсипят еврофондове. Той няма право да го руши, но има право да не пусне европейската културна столица в него. И как ще го принудят? И тогава няма ли да се окаже, че целият проект „Пловдив 2019“ е една голяма фалшификация с цел финансиране? И то с любезното съучастие на общината. Но и на представящите се за най-големите защитници на архитектурното наследство в града. Няма ли да се окаже, че тези защитници се

страхуват само да не изгубят възможност да оправдаят част от искания от тях бюджет и не е ли това мотивацията им да правят живи вериги пред подложения на разруха склад?

Вече се надигат гласове и за това Пловдив да не бъде европейска столица на културата заради позора с тютюневия склад. Те не са лишени от разум. И стават още по-рационални, когато се разровят бездействията и хаоса около фондацията, която администрира събитието. Жалко, че така се лепва срамно петно върху един град с древни традиции. Но може би този път журналистите трябва много внимателно да следят промяната в материалното благосъстояние на всички, свързани с „Пловдив 2019“, както не направиха през 1999 г. Защото печално известна истина е, че където има публични фондове, особено пък европейски, задължително има опити за злоупотреба с цел лично обогатяване. И никакъв патос не бива да ни отклонява да следим за това. Дори и при тези, които се представят за най-праведните защитници на културата в Пловдив.