Сборник възражения срещу търговията между Европа и Америка (Кратък вариант)

Възразяващите срещу Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, или както там беше на старобългарски, стигнаха до края на мисленето. Липсват им познания за това как функционират търговията и икономиката. Мисля, че този сборник може да е в помощ на търсенето на нови аргументи.

В търговията нещата стоят така: един печели друг губи. Политиката е тази, която взима от печелещите и дава на губещите.

Някои си мислят, че хората сключват сделки по собствено желание. Че сделка няма, ако купувачът и продавачът не получат повече, отколкото са очаквали преди сделката. Това не е така.

Продавачът знае повече от купувача за онова, което му пробутва. Някои икономисти наричат това асиметричност на информацията. Не е вярно, че когато има няколко продавача, купувачът ще избира, ще научи повече, ще купува повече от онези, които не го мамят и ще принуди мамещият го продавач или да си вземе бележка, или да фалира.

Продавачите могат, защото са лоши, да се съюзят. И да експлоатират купувачите. На това други икономисти му викат провал на пазара. Заради него идват политиците, които

защитават купувачите.

Ако случайно купувачите намерят заместители – например в друга страна, започнат да си произвеждат нещата у дома (било то туршия, било iPhon, било човек да стане таксиджия сам по себе си), или някой да започне да им предлага туршия, iPhon, „такси“, произведени вкъщи – вече стъпилите на пазара продавачи ще фалират. И ще уволнят онези, които работят за тях. Ще се увеличи безработицата. Това също е провал на пазара. Но тук са политиците. Те ще предпазят въпросните продавачи от фалит и ще предотвратят безработицата.

Ако случайно някой остане без работа – знаете кой ще помогне, защото те вземат от онзи, който има и ще даде на този, който няма. Има известен риск: някой да реши, че вие имате повече – и да ви го вземе. Но това ще бъде за вас провал на политиката. Той се коригира, като изберете други политици.

Но нека кажа още нещо за купувачите.

Те са непросветени идиоти, които не знаят какво да ядат, пият, вдишват и издишват, мислят и мечтаят. Затова трябва да им се предписва насила как и на каква цена трябва да

правят тези неща. И тук отново са на ход политиците, готови да се притекат на помощ. Понеже е трудно да се регулират цените, могат да се измислят данъци и стандарти, забрани и други изисквания. Това създава повече работа на политическите органи. Но това не е проблем. Ще се създадат нови работни места, които ще бъдат попълнени от хората, които не са наети от лошите продавачи.

Понеже купувачите имат посочените по-горе характеристики, разширяването на търговията с Америка, ги излага на риск.

Например, представете си, че те ще могат да си купят домашно произведени туршия или компот в Алабама, а не в Чуйпетльово. Ако там домашната туршия, не е обложена с данъци и забрани, а тук е – какво става?

Тукашните лицензирани продавачи на туршия губят оборот, внасят в хазната по-малко данъци, уволняват работници и има по-малко пари за помощи за тези безработни. И чуйпетльовци губят – или намаляват европейските пари за субсидии, или тукашните за помощи и (да не забравя) пътища, или роднините в София ще си купят евтина алабамска и няма да хапват от чуйпетльовската туршия.

Това направо разрушава обществените нрави и ценности в тази част на Европа. Това е важен аргумент, който трябва да бъде доразвит.

Но най-важното: никой тук не знае какво е сложил селянинът от Алабама в туршията.

Ами ако в нея има генно-модифицирана краставица? Нашите тъпанари ще я изядат.

Не са прави онези, които твърдят, че генетичното модифициране не е нещо повече от друг по-просветен етап от естествения и изкуствения отбор. ГМО са плод на зли гении, руси бестии, който по богоподобен начин са създали от нищо нещо и са го внедрили в природата.

Същата е работата с всички т.нар. продавачи, но особено опасни са тези от Америка. Те там имат природен газ от шисти, а ние тук руски газ. На тях им е по-евтино да произвеждат каквото и да е. И тукашните купуващи ще го купят. Т.е. тукашните продавачи ще попаднат в ситуацията на този туршията. За това какво следва – виж аргумента по-горе.

Може би в крайна сметка европейците като нас ще купуват по-малко от скъпия газ от Русия. Това нарушава добросъседските отношения. И този аргумент може да се доразвие.

По отношение на тукашните продавачи и купувачи следва да повтаря най-същесвеното: в търговията (и икономиката изобщо - защото в действителност тя е само съвкупност от сделки, които хората правят) печалбата за един е загуба за друг, регулирането и политиката имат примат над избора на отделните хора.

Затова всяко дерегулиране на търговията е обществено опасно.

В търговията, както и всичко останало общото върви преди, по време и след частното (и отделния човек).

Нацията и колективът имат примат над индивида и неговите предпочитания и "ние" има примат над "аз". От казаното дотук следва, че в търговията и икономиката става дума за жизнено пространство и завземане на ресурси.

Затова „нашите“ ресурси, продавачи и купувачи трябва да бъдат защитени от „техните“ такива.

На това отгоре, поради по-малкото регулиране и повечето конкуренция, „техните“ фирми са по-големи. Не са прави икономистите, които твърдят, че няма разумни основания да се разграничи "голям" от "малък" търговец (бизнес) и че, следователно, няма смисъл да се защитава „малкият“.

Най-добре е в тази област да се придържаме към принципните положения на един мустакат германски икономист от 20-те години на миналия век: „подялба на печалбата на всички големи предприятия“ и „незабавно обобществяване на големите магазини, които да бъдат отдадени под наем на ниски цени на малки търговци“.

Разбира се, най-добре е това да стане с „техните“, а не с „нашите“ предприятия и магазини. Пред тази стратегия обаче има три вида пречки:

„Техните“, които вече са тук, са местни фирми и работодатели; като ги затвориш, ще увеличиш безработицата, намалиш данъците и увеличиш разходите;
А безработните са избиратели тук, а не там, след събитието, те могат да не гласуват за сегашните или правилните „наши“ политици;
Ако дойдат неправилни политици Европа може да престане на води борба с природата, климата и промените в него (каквото и да означава това), или поне ще загуби водачество на това не особено смислено поприще и, разбира се, много хора ще останат без работа или хоби.

Затова засега най-правилно е изобщо да не се облекчава търговията с Америка и да се работи тихо за нейното ограничаване. (Тук също има международен аспект, който може

да се доразвие според предпочитанията.)

Понеже стана дума за принципни положения, нека завърша с тях:

Взаимната полза не е основа на размяната и търговията;
Хората не разменят, защото се надяват да увеличат своето богатство, а по принуда;
Търговията не позволява на всяка страна да получи повече от онова, което е нямала преди сделката;
Тя не предоставя стоки и услуги в разпореждане (собственост) на онези, които ги ценят най-много;
Търгуващите страни не печелят от специализацията в поприща, в които те са по-добри от другите;
Свободната размяна не позволява да се извлекат ползи от разделението на труда и масовото производство;
Разходите на време, сили и други ресурси, необходими за търсенето на партньори, водене на преговори и сключване на сделки (който се бори да намали Споразумението за търговия между Европа и Америка) са всъщност ползи.

И накрай най-важното: не е вярно, че по-бедните страни печелят повече от търговията с богатите.

Не вярвайте на икономистите и опита, които показват нещо противоположно на изложеното по-горе. Вярвайте в това, че политиците нямат свои лични пристрастия и интереси, а се грижат предимно за нашите общи такива.