Светът трябва да престане да гледа назад*

В цял свят централните банки предприемат всевъзможни усилия, за да върнат икономиките на държавите към темповете на ръст отпреди глобалната криза. Но, засега действията им водят до доста разочароващи резултати, смята основателят на Световния икономически форум в Давос, Клаус Шваб. В своя статия за Project Syndicate, цитирана от Вести. Ru, той отбелязва, че светът трябва да свиква с новите реалности: толкова стремителни ръстове на икономиките, каквито имаше 2008 г., може просто повече да не се случат.

Светът трябва да престане да гледа назад. След финансовата криза от 2008 г.  ние изгубихме твърде много енергия в опити да се върнем към периода на бързо разширяване на икономиките. Политиката, основана на погрешното предположение, че проблемите на света след кризата са само временно явление, донесе анемично възстановяване, неспособно да се справи с големите предизвикателства като високата безработица и растящото неравенство.

Посткризисната ера отмина, пред нас е „пост посткризисният свят.” Това е време за създаване на нов набор от реалистични решения, които ще улеснят разпространяването на колективно благоденствие навсякъде в световната икономика, и днес, и утре.

В тази нов ера, икономическият ръст ще бъде по-бавен (но, потенциално по-устойчив), отколкото преди кризата. Негова движеща сила ще станат технологочните промени. Както промишлената революция промени производственния потенциал на обществата през XIX и XX век, така и новата вълна от технологични пробиви формира нова икономическа и дори социална динамика. Разликата е в това, че ефектът от новата революция дори ще бъде по-силен.

Една от отличителните черти на тази нова революция са мащабите и размахът на промените. Индустриалната революция се осъществява сравнително бавно, като дълги вълни в океана. Макар и да започва още през 80-те години на 18-ти век, реалният ефект от нея не се усеща чак до 1830 -1840 г. А съвременната технологична революция – напротив, „поразява” икономиките на различните страни като цунами, почти без предупреждение и с неумолима сила.

Взаимосвързаната природа на съвременния свят ускорява темповете на промяната. Технологичният прогрес се случва в комплексни, дълбоко интегрирани екосистеми, което означава, че той едновременно влияе и на икономиката, и на правителствата и на сигурността, и на ежедневието на хората.

За да се възползват от плодовете на бързите, всеобхватни промени и да подготвят страните си за това, политиците са длъжни да  разтлеждат екосистемите, в които се случват тези промени в тяхната съвкупност и да осигурят адаптиране на властта, бизнеса и обществото към всяко ново движение в тази посока. Казано иначе, конкуренцията в икономиката на XXI век ще изисква непрестанна и безмилостна адаптация.

Нищо няма да остане незасегнато. Ще се наложи да се преосмислят всички практики и стандарти. Всеки сектор ще се сблъска с риска да бъде преобърнат с главата надолу. Ето, например, моделът на Uber промени не само начинът на придвижване на хората, но, изглежда стана и лидер в революцията в търговията на дребно, където стоките и услугите постепенно се "уберизират": потребителите плащат, за да ги използват, но не държат да ги притежават.

По подобен начин технологията за 3D печат ще промени промишлеността. Веригите за доставки ще изчезнат или ще се трансформират – такива са очакванията на генералния директор на един от най-големите световни производители на алуминий. Той е убеден, че успешното развитие на фирмата му в бъдеще ще зависи до голяма степен от умението да се предвиждат подобни тенденции и да се реагира навреме. Отминаха дните, когато големите риби изяждаха малките. В пост посткризисния свят ще доминират бързите риби, бавните ще умрат.

Съвременната технологична революция променя не само всичко, което произвеждаме и начина, по който го правим. Тя променя фундаментално и самите нас – нашите навици, интереси, нашият мироглед. Вижте само огромната разлика между това как младите и хората от по-старото поколение интерпретират конфиденциалността в епохата на интернет. Тази революция също така може да удължи и продължителността на живота – до 100 и повече години.

Ако теглим чертата, то ефектът от технологичния прогрес ще бъде положителен. Но това не премахва множеството проблеми, които той създава.

Например, автоматизацията на труда ще позволи на повече хора да имат по-добре платена и по-продуктивна работа. Тя най-добре подхожда на новата ера на „талантливостта”, където човешкото въображение и иновативност, а не финансовите или природни ресурси ще бъдат двигателите на икономическия ръст.

Властта (повече от всеки друг сектор) е способна да контролира ефекта от технологичните промени, като гарантира, че проблемите не са оставени без внимание, а шансовете не са пропуснати. В крайна сметка, правителствата трябва да бъдат начело на тези промени, длъжни са да създават среда, която стимулира иновациите и креативността на частния сектор, едновременно грижейки се и за това гражданите да са подготвени за конкурентност.

Естествено, властите не могат винаги да изпреварват тенденциите. Те трябва също да реагират на новите нужди и потребности, например да отговорят на очакванията, че публичните услуги ще покриват технологичното ниво на ефективност и удобството на услугите, предлагани от частните компании.

Промените може и да са плашещи, но са неизбежни. И ни предоставят реални възможности да подобрим нашите системи, нашите стратегии и нас самите. Последната вълна от технологични промени още не се е надигнала. Ние можем само да гледаме напред и с нетърпение и надежда да чакаме къде ще ни отнесе.

*Заглавието е на редакцията