Славой Жижек: Трябва да поговорим за Турция

Така наречената „война срещу терора“ се е превърнала в сблъсък в рамките на отделни цивилизации, в който всяка страна се преструва, че воюва с „Ислямска държава“, за да удари истинския си враг, пише словенският философ, писател и културолог Славой Жижек. Ето какво още казва той:

Има нещо странно в тържествените декларации, че сме във война с „Ислямска държава“ - всички световни суперсили срещу една религиозна банда, контролираща малка, предимно пустинна територия... Това не значи, че не бива да се съсредоточим върху унищожението на „Ислямска държава“, безусловно, без „но...“. Единственото „но“ е, че наистина трябва да насочим усилията си към нейното унищожение, а за това е нужно много повече от жалки изявления и призиви за солидарност от страна на всички „цивилизовани“ сили, които се борят с демонизирания фундаменталистичен враг.

Не бива да ставаме част от – или да се поддаваме на – обичайните ляво-либерални лекции, че „не можем да надвием терора с терор, насилието поражда единствено повече насилие“. Сега е моментът да започнем да задаваме неудобни въпроси: как е възможно „Ислямска държава“ да продължава да съществува? Какво всички знаем, въпреки формалното порицание и отхвърляне от всички страни, съществуват сили и държави, които не просто тихо толерират групировката, но и й помагат. През октомври 2015 година Хакан Фидан, шеф на турската служба за национална сигурност и пръв съюзник на турския президент, осъди руската военна намеса в Сирия, обвинявайки Москва в опити да „задушат“ ислямистката революция в страната. „'Ислямска държава' е реалност и трябва да приемем, че не можем да изкореним едно добре организирано и популярно учреждение, каквото тя е. Затова призовавам западните си колеги да преосмислят нагласата си за ислямистките политически течения, да обърнат гръб на циничния си манталитет и да попречат на плановете на Владимир Путин да смаже сирийските ислямистки бойци“, каза в неделя Фидан пред Anadolu News Agency.

Фидан добави още, че за да бъде пресечен огромният брой чуждестранни джихадисти, които се стичат към Сирия, трябва „Ислямска държава“ да създаде консултсво или поне политическа централа в Истанбул. Той подчерта, че Турция е твърдо решена да осигури медицинска грижа на всички ранени, които бягат от безпощадните руски въздушни атаки, независимо от политическите и религиозните им убеждения. Напоследък, в резултат от жестоките сблъсъци между руската армия и терористите от „Ислямска държава“ в раздираната от война Сирия, голям брой ранени бойци на групировката навлизат на турска територия и биват приемани във военни лечебни заведения.

Както наскоро посочи Дейвид Гребер, ако Турция беше наложила пълна блокада на контролираните от „ИД“ територии – както стори със сирийските райони, под кюрдски контрол – или поне беше показала същия вид „безобидно пренебрежение“ към ПКК и кюрдските отряди за защита на народа, което проявява към „Ислямска държава“, терористичната групировка отдавна щеше да се е сринала. Вместо това Турция не просто дискретно помага на „Ислямска държава“, лекувайки ранените й бойци и организирайки износа на петрол от териториите по неин контрол, но и брутално напада кюрдите – единствените местни сили, които сериозно са се заели с борбата срещу „Ислямска държава“. Турция дори свали руския военен самолет, атакуващ позиции на терористичната групировка в Сирия.

Подобна е ситуацията и в Саудитска Арабия - ключов съюзник на САЩ в региона, който радушно приема действията на „Ислямска държава“ срещу шиитите. Дори израелците са подозрително тихи в порицанието си на „Ислямска държава“, тъй като групировката удобно воюва с проиранската шиитска ос, която Израел смята за свой враг.

Обявеното в края на ноември споразумение между Европейския съюз и Турция (съгласно което последната трябва да пресече притока на бежанци към Европа в замяна на щедра финансова помощ, първоначално в размер на 3 милиарда евро) е безсрамно гнусен ход, идеален пример за етично-политическа катастрофа. Така ли ще се води „войната срещу терора“ – чрез поддаване на турското изнудвачество и поощряване на един от основните виновници за възхода на „Ислямска държава“ в Сирия? Конюнктурно-прагматичните оправдания за сключването на това споразумения са ясни – не е ли подкупването на Турция най-явния начин за ограничаване на бежанския поток? Дълготрайните последици обаче ще бъдат катастрофални.

Тази мъглива предистория е ясно доказателство, че не бива да вземаме „абсолютната война“ срещу „Ислямска държава“ на сериозно – тя е фалщ. В действителност наблюдаваме не сблъсък между цивилизации (християнския Запад срещу радикализирания ислям), а сблъсък в рамките на всяка от двете цивилизации: в християнската, САЩ и Западна Европа се борят с Русия, а в мюсюлманската – сунитите се броят с шиитите. Зверствата на „Ислямска държава“ служат за прикритие на борбите, в които всяка страна се преструва, че воюва с „Ислямска държава“, за да удари истинския си враг.

Славой Жижвек, словенски философ, писател и културолог, за Newstatesman.com