Стажът - от другата страна

Идват отпускарските летни месеци. Офисът се опразва и започва златното време за стажантите – хем има много работа, хем част от бюрата са празни. За смелите и амбициозните това е страхотен шанс да свършат неочаквано дори за тях отговорна задача. А най-амбициозните, работливи  и талантливите могат и да се справят.

Всички ние идваме и с ноу-хау, с научено от най-добрите български и световни университети.  Ако има кой да чуе нашите идеи компанията може да приложи нови за България практики и да реализира предимства пред конкурентите.

Независимо, че в летните месеци има много повече работа за стажанта, отколкото през който и да е друг сезон,  винаги си личи, когато компанията се е подготвила за младото попълнение.

Ние се чувстваме много по-сигурни в новата среда и можем по-бързо да покажем какво знаем и умеем, ако в компанията има ръководител на стажантската програма. Много е добре, казвам го от опит, когато студентите знаят точно към кого могат да се обърнат за разяснения или за инструкции. Ръководителката на стажа ми в „Сименс” ни поставяше конкретни задачи и ни даваше обратна връзка след изпълнението им. Тя беше мой учител и помощник по време на целия стаж. Ръководителите на програмата са и ментори на стажантите, които често за пръв път попадат в работна среда. Менторите са тези, които формират първото впечатление на стажантите за конкретната индустрия и най-вече за професията. Тези впечатления са много важни за това накъде ще поемем по-нататък.

Много добре впечатление на стажантите прави , когато с идването им в компанията им дават предварително подготвен пакет с информация за дейността, клиентите и принципите, които следва на пазара. Полезно е когато включва историята на компанията, как е стартирала, фирмените ценности, мисия, визия, ключовите фигури и йерархия, както и особености на корпоративната култура, например дрескод, работно време и правила за ползване на социалните медии. Когато имаме писана информация по всички тези въпроси избягваме  недоразумения и излишни въпроси. Ние често се чудим дали можем да дойдем по дънки на работа, дали е удачно да си тръгнем по-рано в петък. Но рядко ще попитаме. Няма нужда от тези емоции, всичко може да е изяснено с информационните документи.

Виждали ли сте стажант да стои притеснено на табуретка в претрупаната с хора и компютри зала. Аз съм виждала и е крайно неловко – за стажанта. Притеснен и изключен от

работната среда няма как да очакваме той да се справи добре с каквато и да е задача. Съвсем друго впечатление прави, когато за него има предварително подготвено работно място.

Можете да си представите колко мотивиращо за младия човек е, когато още първия ден има служебен мейл и карта за достъп. Всичко това ни дава увереност, че сме очаквани, че се разчита на нас.

Истина е, че посрещането, менторите и т.н. е много важно. Но най-важно е дали ще има работа за нас и каква ще е тя. Периодично ходене за кафе за колегите може да е част от приятелските задължения, но е страшно когато това се превърне в основно занимание. Съвсем друго е ако още в началото на  стажантите им дадат списък със задачи, по които се очаква да работят в следващите 30 или повече дни. Така се случи с мен в „Дженерали” , ръководството бе подготвило две по-големи задачи, по които да работя. Истина е, че това ме накара да се почувствам като най-младия човек в офиса, на когото обаче се разчита. Така компанията знае какво очаква от стажанта, а за него времето е уплътнено и със сигурност ще остане мотивиран през цялото време. При липса на достатъчно задачи, стажантите губят иснетерес, чувстват се пренебрегнати.

Не е важно само да има задачи за стажанта, важно е и какви са тези задачи. Дали са реални и предизвикателни, полезни ли са за компанията. Ако е така те няма да пожалят сили и енергия, за да ги изпълняват. Освен това в практиката ще получат реална представа за бизнеса на компанията и на цялата индустрия.

Ние обикновено имаме самочувствие – заради възраста, заради това, че животът и кариерата са пред нас, защото имаме много мечти и учим в страхотни университети. Но когато ни дадат коннкретен списък със задачи може да се оплетем – просто много често не знаем достатъчно за конкретния бизнес и проекти. Тук идва мястото на ясните инструкции. Без тях няма как да се очаква висока продуктивност. Често се случва стажантите да работят върху  нещо, което  впоследствие се оказва ненужно. Така всичкият

ентусиазъм и енергия отиват на кино. Има ли нещо по-немотивиращо от напразните усилия? Май няма.

Обратната връзка за нас е много ценна – нищо че изглеждаме понякога твърде нафукани, това често е защото разбираме колко много неща имаме да учим. И когато има кой да

ни помогне можем да заработим с онази посветеност, присъща на възрастта ни.

Добрите стажове не са само работа – често мениджърите мислят и за това – за приятните моменти и новите контакти и запознанства. Има компании с много стажанти, пръснати по отдели, които може дори да не се видят през цялото време на стажа. Съвсем по друг начин постъпиха в  ЧЕЗ по време на стажа ми там.  Имаше общо събитие – среща на в всички стажанти с мениджмънта на компанията. Освен, че беше полезно, защото научихме много нови неща и видяхме наживо най-големите босове, ние стажантите успяхме да се запознаем и по-късно с някои станахме приятели.

Има нещо, което често убягва от погледа на компанията - стажантите, които идват от други градове или държави няма къде да живеят. При потвърждението на стажа ми в Европейския парламент в Брюксел, получих и няколко сайта за търсене на квартири, информация кои райони или квартали са близо до бъдещото ми работно място.

И накрая – интервюто преди да се разделим с компанията. Ние сме честни и открити и от отговорите ни компанията може да научи много не само за бъдещите стажантски програми, но и за атмосферата, менторството, взаимоотношенията и  общия дух.

И кое е най-важното за нас от стажа – да ни кажат добра дума за работата, да изкараме някой лев за морето и да си дадем сметка какво можем и по какво не можем да работим. Това е .

Стажът изглежда лесна работа. Но само така изглежда.