Стив Ханке и Ричард Хенри: Предлагаме нов календар от 2012

За повече от 500 години най-известната и влиятелна книга след Библията е „Златната легенда“ от Жак де Воражин. В края на 13. век той обявява времето и неговото използване за свещено. Съветът на Трент през 16. век провъзгласява, че Слънцето обикаля около Земята, определя геоцентричната теория като единствено правилна и оттогава правилата на времето са трайно установени.

Но наскоро настъпи една интересна промяна. На 28 март 2010 г. руският президент Дмитрий Медведев елиминира две от единадесетте часови зони на Русия. Русия на практика обхваща половината Земно кълбо. Използвайки нашия настоящ метод за измерване на времето, часовниците в Калининград, който се намира далеч на запад от Москва, показват 10 часа разлика (9 часа след промяната на Медведев) от часовниците отвъд Берингово море в Аляска. Но времето измерено от атомните часовници е едно и също в тези две руски точки. Времето е едно и също навсякъде, но слънцето може да бъде на много различни места в небето – нещо, което е имало значение много повече през 19. век, отколкото днес.

Защо Медведев направи тези промени? Представете си, Вашингтон, окръг Колумбия на западно крайбрежие, и САЩ, прострени на над единадесет часови зони. Ако това беше така, когато президентът Обама започва работа в 6 ч. сутринта на източното крайбрежие вече ще бъде 16 ч. и всички държавни служители ще си бъдат вкъщи след 30 минути. Трудно за поддържане на връзка, нали. Това ни дава представа с какво трябва да се справи Русия. Но решението на Медведев за намаляване на неблагоприятното въздействие на часовите зони не решава напълно проблема. И все пак проблемът е решим за руснаците, както и за останалите от нас, които са хванати в примката на времеви и календарни бъркотии.

Нашият календар до голяма степен е продукт на църковни спорове. Той е важен за църквата, но не трябва да има влияние върху търговията и ефективността на бизнес организациите днес. Датите на Великден и на Коледа в Русия винаги ще бъдат определяни от Руската православна църква, но техният бизнес календар трябва да бъде налаган от Москва, а не от църквата. Има и предишни опити да се модернизира и фиксира календара: Джордж Ийстман, основател на Eastman Kodak Company, човек на съвършенството в бизнеса, през 1892 г. силно се застъпва за календарната реформа в интерес на бизнеса и търговията. Ийстман е бил подръжник на календар от 13 идентични месеца по 28 дни. Пишейки „Бизнесът на нацията“ (май, 1926г.), Ийстман се оплаква, позовавайки се на настоящия Григориански календар, че „може да има разлика от три дни в двете половини на годината и два дни разлика в две тримесечия на една и съща година”. Празниците се падат на различни дни в седмицата, променяйки се всяка година, а дните за почивка, които са в средата на седмицата са скъпи за някои производства. Усложнения възникват при определяне на датите за редовни срещи; за почивките, които се падат в неделя, в пресмятането на останалото време, и например, в изчисляването на лихвите от финансовите институции.

Но календарът на Ийстман се е движил по сезоните, което е неприемливо. Той предлага решение на този проблем чрез добавяне на допълнителни дни, които да не носят имената на дните от седмицата. Усилията на Ийстман в календарната реформа не успяват, тъй като предложения от него календар не запазва съботата.

Ние предлагаме нов календар, който запазва съботата без изключения. Този календар е прост, религиозно безобиден, в интерес на бизнес средата и идентичен година за година. Също както в календара на Ийстман има 364 дни във всяка година. Но на всеки пет или шест години (конкретно в годините 2015, 2020, 2026, 2032, 2037, 2043, 2048, 2054, 2060, 2065, 2071, 2076, 2082, 2088, 2093, 2099, 2105, ... избрани са математически, за да се сведат до минимум грешките на новия календар по отношение на сезоните) се добавя една допълнителна пълна седмица (седем дни, така че, съботата е незасегната) в края на годината.

Тези допълнителни седем дни връщат календара в пълен синхрон със сезоните. Вместо календара на Ийстман от 13 месеца по 28 дни, ние предлагаме 4 еднакви четвъртини, всяка от които има два месеца по 30 дни и трети месец, който има 31 дни.

Новият календар ще опрости финансовите изчисления и ще премахне „фактора на ограбването". За да се определи колко голямо влияние има лихвата за широк набор от инструменти - облигации, ипотеки, суапове, договори и др. - дневните сметки са задължителни. Текущата календарна година съдържа аномалии, които създават проблеми за броя на дните. В резултат на това условно се опростяват начисляването на някои лихви.

Например, за американските държавни облигации натрупаната лихва между две дати се основава на действителния брой дни между фиксираните плащания. За удобство обаче някои корпорации, общини и банки използват стандарт 30/360 (брой на дните в месеца/ дните в годината). Тези условности създават усложнения, неефективност и възможности за спорове. Несъответствията възникват във всички месеци, които нямат 30 дни. Най-добрият пример е при изчисляването на начислените лихви между 28 февруари и 1 март в невисокосна година.

Kорпоративните облигации начисляват лихва за три дни, докато държавните облигации начисляват лихва само за един ден. Предложеният вечен календар с предсказуем 91-дневен тримесечен модел от два месеца по 30 дни и един месец от 31 дни елиминира нуждата от изкуственото дневно изчисляване. Какво ще трябва, за да се въведат редовни дати в цяла Русия и останалата част от света? Нищо друго освен воля за това.

Ние препоръчваме премахването на всички часови зони, на лятното часово време, както и приемането на атомно време, по-специално по Гринуич, или Universal Time (универсално време) както то се нарича днес. Подобно на приемането на модерен календар, приемането на универсалното време също би било ползотворно. Така например, универсалното време ще даде гъвкавост на стопанското управление в посоката Изток-Запад на Русия: всеки ще знае точно колко е часът навсякъде, във всеки един момент. Часовете за отваряне и затваряне ще могат да бъдат определени за всеки вид бизнес. Банките и финансовите институции в цялата страна ще могат да отварят и да затварят всеки ден по едно и също време с целия свят. Това би означавало, че банковите служители в Източна Русия ще започват работа, когато слънцето се покаже в небето, докато банковите служители в най-западната част на Русия ще бъдат на бюрата си, преди слънцето да е изгряло. Но в цялата страна, те ще могат да правят бизнес един с друг всеки един работен ден. (Това би имало и втора полза: в най-крайните източни и най-крайните западни точки банките ще бъдат отворени или рано, или късно и ще бъдат удобни за тези, които работят отрано като земеделските производители.) С универсалното време, селскостопанските работници, критично зависими от позицията на слънцето, могат да работят заедно със слънцето при това без да имат зависимост от други аспекти на културния и икономическия живот.

И така, часът и датите от календара ще бъдат еднакви за всички. Но времето на работа ще бъде пригодено с точност към местните и национални нужди на Русия. Китай вече прие самостоятелна часова зона за същите цели. Всички въздухоплавателни средства и пилоти в световен мащаб използват универсално време точно по същите причини, поради които ние сме за неговото широко прилагане. Както и за избягване на катастрофи, разбира се. Москва може да въведе двоен опростен календар идентичен за всяка година (хармонизиран със сезоните от попълването на седмици и корекции в края на годината) и универсално време, което ще премахне смяната на датата, правейки датата и времето идентични навсякъде, включително в Аляска и най-отдалечените източни райони на Русия. Там, както и в центъра на Тихия океан датата ще се променя в 00:00:00, точно когато слънцето преминава отгоре.

Естествената дата за въвеждането на тези промени е 1 януари 2012 г., защото това е в неделя по сегашния Григориански календар и по новия опростен календар. Това, разбира се, не ни дава време да пригодим компютърните си програми към новия календар. Но няма значение, промяната ще отнеме известно време, а естествената дата за този край е 1 януари 2017 г., когато неделя се пада отново на 1 януари както по новия, така и по стария календар. Цели пет години време за корекция и пренастройка на компютрите. Няма нищо магическо в тези дати, всеки може да направи преходът, ако желае. Но при липса на национални и международни споразумения, това може да бъде объркващо. Ние не трябва да се притесняваме от объркването обаче. Отново, погледнете към Русия: с премахването на часовите зони и отмяната на лятното часово време през 2011 г. имаше някои нарушения и алармите на iPhonе-ите, звъняха в грешни часове, но и това премина!

Нашите предложения за времеви и календарни промени биха елиминирали източниците на несметен брой на грешки, което би генерирало огромна полза. Конферентните връзки могат да бъдат недвусмислено планирани. В момента, ако конферентното повикване е да речем в 15:00 ч. централно дневно време от едната страна, отсрещната страна трябва да пресметне кога точно да вдигне телефона. Всичко това ще бъде история – няма повече времеви зони, няма повече лятно часово време. Едно време за целия свят, една дата за целия свят. Презаписването на дати за лекарства с рецепта ще да бъде същия ден от месеца, всеки месец, всяка година. Бизнес срещи, спортни графици и календари на училищата ще бъдат идентични всяка година. Ще бъдем над днешната какафония от часови зони, дневна светлина и колебания в календара. Икономиката, от която сме всички ние, ще спечели най-много.

Статията е предоставена специално на „Мениджър Нюз” от авторите. Сайтът има ексклузивни права за текста в България.

 Вечният календар Стив Ханке-Ричард Хенри може да бъде намерен на адрес: https://henry.pha.jhu.edu/hanke.henry

 Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор и ръководител на Института за приложна икономика, глобално здраве и изследвания на Business Enterprise в САЩ. Ричард Хенри е професор в Катедрата по физика и астрономия в университета Johns Hopkins и директор на Maryland Space Grant Consortium.