Умберто Еко: Wikipedia и въображението на анонимните автори

В днешно време, когато хората искат да проверят някое име или дата, те обикновено го търсят в Wikipedia. За малкото, които все още не знаят това, Wikipedia (https://wikipedia.org) е онлайн енциклопедия, която постоянно се редактира и обновява от потребителите. Иначе казано, ако търсите с ключова дума "Наполеон" и забележите, че информацията, която излиза в отговор, е непълна или неточна, можете да се регистрирате, да редактирате съответната статия и да запазите поправената от Вас версия в базата данни.

Естествено, има риск недобронамерени или безотговорни хора да разпространяват невярна информация. В същото време обаче милионите потребители непрекъснато се редактират взаимно. Ако някой промени статията относно Наполеон Бонапарт и запише, че е починал в Санто Доминго, вместо на Света Елена, други потребители веднага ще го поправят. Доколкото знам, след няколко съдебни процеса за клевета срещу Wikipedia, вече има нещо като редакторски колектив, който следи да не се публикуват статии, които съдържат клевети или обиди. В този смисъл, Wikipedia потвърждава теорията на американския философ Чарлс Сандърс Пърс за съществуването на общност на учени, която чрез нещо като доброволна стража елиминира грешките и утвърждава новите открития, като по този начин продължава да поддържа това, което той нарича “факела на истината”.

Но ако колективния контрол се грижи информация за Наполеон да е вярна и точна, дали ще направи същото и за информацията за Джон Смит? За да дадем пример, нека погледнем статията за някой, който е сравнително по-известен от Джон Смит, но по-малко познат от Наполеон – иначе казано, за мен. Преди известно време поправих статията за Умберто Еко, защото съдържаше невярна информация. Например, че съм най-големият син от тринадесет деца в семейството, което всъщност е вярно, но не за мен, а за баща ми. Всеки път, когато любопитството ме подтикваше да прегледам статията за мен, откривах по някоя глупост и накрая се предадох.

Наскоро, приятели ми казаха, че според статията в Wikipedia аз съм женен за дъщерята на мой бивш шеф, италианския издател Валентино Бомпиани. Това не е по никакъв начин обидно, но ако дъщерите му – моите скъпи приятелки Джиневра и Емануела, смятат обратното, трябва да го поправя. В този случай няма как да оправдаем грешката като случайна – както с объркването относно тринадесетте деца, нито пък можем да кажем, че идва от някой слух, който е на мода в момента: на никой никога не му хрумвало, че аз съм женен за някоя от двете жени. Анонимният редактор в Wikipedia беше написал факти, които съществуват само във въображението му/й, без въобще да си даде труда да провери от друг източник дали те отговарят на истината.

И така, всъщност доколко можем да разчитаме на информацията, която намираме в Wikipedia? Когато аз я използвам, винаги прилагам подхода, на който се доверяват всички професионални учени. Прочитам статията по определена тема в Wikipedia и след това сравнявам фактите с материалите, които откривам в три или четири други интернет страници. Ако определен факт се потвърди от три различни източника, има голяма вероятност да отговаря на истината – но трябва да внимавате за “паразити”, които просто преповтарят грешките в Wikipedia.

Друг подход е да прочетете същата статия в Wikipedia, но на друг език – ако Вашият урду* не е в най-добрата форма, винаги можете да опитате да прочете версиите на италиански или френски. Ако те се различават, вероятно става въпрос за грешка. Това, от своя страна, ще ви мотивира да станете от бюрото си и да се консултирате с печатна енциклопедия въпреки непреклонната си вяра във виртуалното.

Това са подходите, които прилага всеки, който знае как да открива невярната информация като сравнява източниците. А какво правят останалите? Тези, които вярват, без да се усъмнят? Децата, които използват Wikipedia за своята домашна работа? Имайте предвид, че това, което казвам тук за Wikipedia, е вярно и за останалите интернет страници. Дотолкова, че от доста време вече призовавам за създаването на надзорен интернет център, чрез който комисия от утвърдени експерти да наблюдава и оценява интернет страниците по отношение на тяхната достоверност и точност.

Но нека да вземем друг пример, който да не се отнася за историческа личност като Наполеон (за когото има 2 млн. търсения в Google), а за млад писател, който работеше в неизвестност допреди година, когато получи “Стрега” – престижната италианска награда за литература (Strega Prize). Имам предвид Паоло Джордано, автор на “Самотата на простите числа”. Ако търсите името му в Google, резултатите са 242 хиляди. Как можем да наблюдаваме всички тези интернет страници?

Смятах да проуча само страниците, посветени на автор, за който учениците сравнително често биха търсили информация. Но ако някой търси с ключова дума името на “Пърс” (философът, който споменах по-горе) резултатите са повече от половин милион.

И така, в момента имаме деликатен проблем, който, засега, няма никакво решение.

* Официален език в Пакистан и един от 23-те езика в Индия. Общо се ползва от над 60 млн. души.