Ще стигнем ли скоро света?

- Господин Дулевски, какви ще бъдат мениджърите през 2020 г.?

- Ще имат много по-широки познания и подготовка, ще бъдат по-подготвени за управление на рискове и кризи. Ще запазят позициите си тези, които могат да управляват динамичните процеси в икономиката. Мениджърите през 2020 г. ще бъдат хора с добри познания и в областта на конкуренцията, тъй като България се отваря към света, а глобализацията ще доведе до нови форми на конкуренция. Те ще бъдат и много динамични, защото бизнес средата ще се промени много, особено с развитието на информационните технологии. За да догоним западните компании, нашите мениджъри трябва да са и по-амбициозни от европейските си колеги.

- Как ще се променят условията за бизнес в България в следващите 9 години?

- България през следващите години има предпоставките да стане една от страните в ЕС с най-добри условия за правене на бизнес. Ние трябва да оползотворим един огромен неизползван ресурс – геостратегическото си положение. Досега, за съжаление не успяхме да рентираме това предимство. Знаете, бизнес се прави най-добре

на кьоше и на кръстопът. За да се случи това, в България трябва да се изгради базова, транспортна, енергийна и информационна инфраструктура, да се гарантира сигурност и конкурентна среда за бизнеса. Новите условия за бизнес в България ще се формират при реализирането на политиките и мерките заложени в Националната програма за реформи (2010-2013) и в Национална програма за развитие „България 2020” .

- Какви кадри по отрасли ще са необходими на страната ни?

- Индустрията ще има нужда от технократи, от специалисти в сектори като ВЕИ, енергийната ефективност и др. Новите бизнеси ще изискват наемане на инженерно-технически специалисти с профил във високите технологии. През следващите 10-15 г. ще се очертае недостиг и на други два типа кадри. Първите са в медицинския сектор. Млади лекари и медицински сестри напускат България сега. Ако се проследи възрастовия профил примерно на анестезиолозите, ще видим, че в следващите години много от тях вече няма да са активни в професията. Други специалисти, които няма да достигат, ако навреме не се предприемат мерки, са учителите. Техният възрастов профил е сходен с този на лекарите. Реформите в средното образование не бива да се подценяват, защото системата и проблемите в първите нива на образование се задълбочават.

- Какви мениджъри ще са необходими в икономиката ни, с какъв ценз, знания и опит? Способни ли сме да ги създадем у нас или ще трябва да ги „внасяме”?

- Имаме нужда от мениджъри, които владеят повече езици и неограничените възможности на съвременните комуникации, приели принципа на корпоративната социална отговорност. Нужна е политика по отношение на младите, които напуснаха страната през последните 10 години. Това е вълна от високо образовани хора. Тези хора са българи и вече са натрупали ноу-хау. Поддържам тезата, че не трябва да ги наричаме емигранти. Достатъчно доказателства има в нашата история, че

българинът не е емигрант по душа. Ако се създадат условия, които да ги удовлетворяват, голяма част от младите ще се върнат в страната. Нека не говорим откъде ще вземем хора. България има достатъчен капацитет, разпръснат в развития свят. Нека оценим каква политика и комуникация са необходими, така че след 10 г. част от нашите специалисти по света да си дойдат обратно. Тогава изнесеният човешки капитал, ще се върне с мултиплициращ ефект за страната и икономиката ни.

- В каква насока ще се реформира икономиката? Кои индустрии очаквате най-силно да променят облика си?

- Периодът до 2020 г. трябва да бъде разгледан на два етапа. В първия, през следващите три години, страната има да решава няколко проблема. Трябва да бъдат изградени базовите инфраструктури, да бъдат реновирани системите за професионално обучение и подобрени условията за бизнес. Трябва също да бъдат приключени основните реформи – пенсионна, здравна, образователна, административна, правна. Икономиката трябва да се преориентира към технологично обновяване в традиционните отрасли, към увеличаване дела на високотехнологичните продукти, на секторите с висока добавена стойност и интензивност на иновациите. Ако това се случи, в следващият етап 2014 – 2020 г. България трябва да започне да генерира динамичен икономически растеж.

- В кои области ще са най-сериозните чужди инвестиции?

- Зависи от пазарните сигнали и това как ще се развива световната икономика. У нас има добри условия за чуждите инвестиции. Привличането им трябва да е приоритетно в иновативни и високотехнологични отрасли, с висока добавена стойност, създаващи експортен потенциал, качествени работни места и устойчива заетост. България има нужда от чужди

инвеститори в дълбочинната преработка на националните експортни ресурси. Например, ние изнасяме рафинирана и нерафинирана мед. Добавената стойност е ниска, защото черният процес се извършва тук. След това внасяме скъпи продукти - така добавената стойност излиза извън България. Същото се отнася и за зърнените култури и растителните масла. Трябва да се насърчават и инвестициите в междудисциплинарни производства, обединяващи примерно оптика и електроника, нанотехнологии и химия. Имаме добри възможности за инвестиции и във възобновяемите енергийни източници.

Българските инвеститори могат да се възползват от бъдещето развитие на социалните услуги, т.н.„бели” работни места. Алтернативните видове туризъм в България са потенциален източник на десетки хиляди работни места. Туризмът ни има добър дял в БВП, но той е предимно морски и планински. Същевременно България е уникална с броя на църквите, термалните извори и културно-историческите си паметници на глава от населението. Това са сектори с потенциал за развитие на дребния и средния бизнес. За мен той е гъвкавият бизнес, който винаги оцелява.

- Повече или по-малко ще са регулациите за бизнеса от страна на държавата? Ще се увеличава ли конкуренцията между фирмите?

- По-малко регулации ще има за бизнеса. Това е заявено от нашата и от другите държави в ЕС, свързано е с европейски директиви и изисквания. Реализирането на Програмата за по-добро регулиране (2010-2013) ще създаде благоприятна регулаторна среда за подпомагане и насърчаване на конкуренцията, и създаване на справедлива бизнес среда.

- В стратегията „Европа 2020” е записано постигането на „интелигентен растеж” – какво се има предвид и как ще бъде реализиран?

- „Европа 2020” е стратегия, която предлага три взаимно подсилващи се приоритета за растеж - интелигентен, устойчив и приобщаващ.

Интелигентен растеж означава изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации, както и стимулиране на високотехнологични производства, в които има и високо качество на човешкия ресурс.

- От днешна гледна точка с коя европейска държава може да сравните България след 10 години?

- Много бих искал през 2020 г. да приличаме на Люксембург. Но като реалист бих бил щастлив, ако сме като Словения.

- Какво трябва да знаят бизнес лидерите, които чертаят своите 10 годишни стратегии за развитие?

- Не бих им давал съвети. Щом имат куража и стремежа да правят стратегии за следващите 10 г., те знаят много повече от мен. Само бих приветствал хората, които гледат толкова напред и бих завършил с думите на г-н Барозо за целите на стратегията „Европа 2020”: „За да променим сегашното отношение и практики в ЕС са нужни силно лидерство, ангажираност и ефективен механизъм за достигане на целите, за да постигнем резултатите, обобщени в тези цели.”

--------------------------------------------------------------------

ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ е председател на Икономическия и социален съвет. Професор е в УНСС, където ръководи катедра „Човешки ресурси и социална защита”. Избран е за председател на Икономическия и социален съвет от Народното събрание за първи четиригодишен мандат през 2003 и за втори през 2008 г. Бил е старши съветник по проект “Пенсионна реформа” и проект “Пазар на труда” към Американската агенция за международно развитие, председател на Надзорния съвет на Национална служба по заетостта, консултант по проект на Световната банка за реформа на социалноосигурителната администрация, изпълнителен директор на ПОК “Солидарност” (сега ING ПОД). Завършил е УНСС.