Неизвестно за известните: Мрачно нацистко минало преследва 60 години световната модна къща Hugo BOSS

Дрехите на германската модна къща Hugo BOSS са скъпи, популярни и от световно качество. Звезди от ранга на Райън Рейнолдс и Джаред Лето станаха посланици на марката. Но през годините на своето съществуване модната къща преживява тежки катаклизми и едва се спасява от пълно унищожение. Всичко това е свързано с личността на основателя   - Хуго Фердинанд Бос. В биографиятаси на бизнесмен той има твърде нелицеприятни страни - две години преди Адолф Хитлер да дойде на власт, Хуго Бос се присъединява към Национал-социалистическата партия. През цялата Втора световна война шие униформи за щурмоваци и войски на SS във фабриката си. Освен това използва работна ръка на полски, френски и балтийски пленници от окупираните от хитлеристите територии. Но въпреки всичко компанията Hugo BOSS успява да обърне срамните страници от своята история.

Хуго Фердинанд Бос е роден на 8 юли 1885 г. в малкото провинциално градче Мецинген в югоизточната част на Германската империя, в семейството на Луиз Мюнценмайер и Хайнрих Бос и е най-малкото от пет деца. Родителите на бъдещия моден законодател притежават магазин за текстил на главната улица на Метцинген. Парите не липсват в семейството, така че Хуго получава добро образование в сферите на търговията и индустрията.

След като завършва училище, той постъпва на задължителна военна служба, а след това на работа в тъкачна фабрика в съседния град Констанц. Амбициозният младеж има намерение да изучи целия процес на производството на облекла. През 1908 г. животът на младия търговец се променя радикално - родителите на Хюго умират и той става наследник на семейния бизнес, жени се за момиче от достойно семейство - Анна Катарин Фрайзингер. Ражда се дъщеря им Гертруд Бос.

Благодарение на силната база и опит, Хюго превръща магазина BOSS в Мецинген в процъфтяващ бизнес. Въпреки че не му е писано да продължи дълго. През юли 1914 г. започва Първата световна война и в Германия е обявена обща мобилизация. Хюго Бос е  е принуден да затвори магазина и да отиде на фронта със звание ефрейтор. За този пероид от биографията на Хюго не се знае много, а и той избягва да говори пред пресата за това до края на живота си. Още по-малко за военните години. И ще има доста причини за това поведение. Хюго Бос изкарва цялата Първа световна война и се уволнява от армията през есента на 1918 г. но със завръщането си у дома, 33-годишният бизнесмен заварва плачевна картина. Германия е победена, икономиката ѝ – съсипана и това не е най-благоприятното поле за съживяване на бизнеса. Германската империя е срината, идва Ваймарската република, която продължава да плаща имперските сметки, а страната преминава през дълбока социална криза. Хюго приема всякаква работа, за да издържа семейството си и продължава да поддържа младежките си мечти за начало на текстилен бизнес.

Началото

За 5 години семейство Бос успяват да стъпят на крака и да натрупат необходимата начална сума за бизнес. През 1923 г. Хюго основава собствена компания за облекло в Метцинген, а през 1924 г.  -  фабрика, която се специализира в шиене на работни облекла, мъжки ризи, якета и дъждобрани. Компанията търпи загуби всяка година и до 1930 г. е практически на ръба на разрухата - производството е спряно, а оборудването е продадено за изплащане на дългове към кредиторите. През 1931 г., две години преди Адолф Хитлер да дойде на власт, Хюго Бос се присъединява към Национал-социалистическата германска работническа партия /NSDAP/. По-късно той ще обясни постъпката си със загубата на вяра в съществуващия режим и обещанията на нацистката пропаганда – справяне с безработицата, повишаване на жизнения стандарт и пр. Както сочат проучванията на германската изследователска организация Gesellschaft für Unternehmensgeschichte  от 2011 г. обаче, по-вероятната причина е била получаването на голяма партийна поръчка.

Фабриката Boss започва да шие униформи, първо за формациите на СА и СС, след това за пощенските служби и железопътните работници на Третия райх от провъзгласяването му през 1933 г. В края на 30-те години предприемачът Хюго се присъединява към нацисткият профсъюз Германски трудов фронт и към силите за противовъздушна отбрана. През 1939 г., с избухването на Втората световна война, производството на фирматна Hugo Boss е обявено за стратегически важно военно предприятие и получава държавна поръчка за производство на униформите на Вермахта. Според същото проучване, оборотът на компанията през 1941 г. надхвърля три милиона райхсмарки. Любопитно е, че фабриката Hugo BOSS не се занимавала с разработки на дизайна на униформите за Третия райх, а е само производител. От началото на 1940 г. производството започва да изпитва недостиг на работна ръка. От април във фабриката на Хюго Бос са докарани принудителни работници, предимно пленници. Близо до предприятието е изграден лагер за настаняването им, в който нивото на хигиена и храни е на критично ниско ниво. По време на войната в завода работят 140 принудително докарани работници от Балтийските държави, Полша, Чехословакия, както и 40 френски военнопленници.

Наказание

След капитулацията на Германия позицията на компанията Hugo BOSS се променя драстично и драматично -  тя се опитва бързо да се преобразува в гражданско предприятие и да преговаря с новото правителство. Потсдамската конференция обаче слага край на всички нейни опити за спасение.

При кампанията за денацификация в Германия, Хюго Бос е вписан официално  като поддръжник, активист и възползвал се от националсоциализма. Това довежда до лишаването му от почти всички граждански права, включително право на глас и право на бизнес. Освен това той е осъден на глоба от 80 хиляди марки. Първоначалното решение е обжалвано и Бос е прехвърлен в по-малко тежка категория на последователи на нацизма, но не е възстановен. За да съществува,  бизнесът трябва да бъде прехвърлен на съпруга на дъщерята Гертруда - Юджийн Холи, който оглавява предприятието. На 9 август 1948 г. на 63-годишна възраст, Хюго Бос умира от зъбен абцес. Известно е, че до последните си дни той безуспешно се опитва да обжалва статута си на нацист и да се върне към работата, която обича.

Отстъпление

През следващите 60 години компанията на стария Хюго Бос, отчаяно ще се опитва да скъса със срамното си минало и да отблъсне атаки от целия свят - учени, социални активисти, политици, журналисти. Съдебните процеси и разследванията за приноса на Бос и неговата продукция за фашисткия режим ще продължат до 1999 г. През 2000 г. германското правителство, ООН и Съединените щати и с финансовото участие на компанията Hugo BOSS,  създават фонд от 5,1 млрд. долара за подкрепа на жертвите на принудителен труд през Втората световна война. За да внесе яснота и обективност в обществените дискусии, компанията възлага изследване на същия институт Gesellschaft für Unternehmensgeschichte. Група независими историци през 2011 г. публикуват обемен доклад, на страниците на който има факти за използването на принудителен труд и партньорството на фабриката BOSS с Национал-социалистическата партия. Публикувана е и книгата на историка Роман Кестър „Hugo Boss, 1924-1945. Историята на фабриката за облекло по време на Ваймарската република и Третия райх“. Проучването наистина потвърждава много от неприятните подробности от онова време, но е доказано, че самият Хюго Бос се опитва да подобри условията за работниците в своята фабрика.  В наши дни, компанията Hugo Boss продължава да дарява всяка година пари на фондовете за жертвите на Втората световна война.

Hugo Boss се изправя на крака

Веднага след смъртта на Хюго Бос, дъщеря му и съпругът й пререгистрират фабриката в затворено акционерно дружество Hugo BOSS и продължават да правят униформи по поръчка. Първото предложение за мъжки костюми, продукт, които ще превърне Hugo BOSS в легендарна модна марка, идва през 1950 г. По това време в компанията работят 129 служители. Второто поколение на фамилията Бос е начело на компанията 21 години, но внуците на Хюго Бос  - Уве и Йохен Холи донасят истинска известност и слава на семейния бизнес. Младите хора, през 1969 г. стават мениджъри на малко известна по това време фирма с приблизителен оборот от 4 милиона германски марки.

През 1970 г. BOSS, марка за висококачествено мъжко облекло, е официално пусната на пазара. Нейн флагман става изключително тънко, едноредно ленено яке с две копчета. През 1975 г. дизайнерът Вернер Балдесарини ще се присъедини към модната къща, който ще представи марката с много изтънчени колекции и ще си извоюва името на велик дизайнер. През следващите 15 години модната линия на марката ще бъде попълнена с многоформатни модели. Уве и Йохен Холи ще пуснат ризи, тениски и  анцузи и ще получат лицензи за трикотаж и парфюми. Компанията незабавно започва мощна експанзия. Hugo BOSS привлича вниманието на световния пазар като постоянен спонсор на екипа на Porsche във Формула 1 и като партньор в множество световни първенства по голф и тенис.

През 1985 г. Hugo BOSS става публична компания чрез листване на акциите си на Германската фондова борса във Франкфурт. Отваря маркови бутици по целия свят, придобива лицензи за производство на кожени колани и обувки, стартира линии за дамско облекло. Компания Hugo Boss увеличава обема на износа си и е обявена за световен моден законодател. До 1990 г. продажбите на Hugo Boss достигат 1 милиард германски марки. В същото време Уве и Йохен Холи продадоха своята част от акциите -  през 90-те години. Компанията, както всички европейски производители в премиум сегмента, започва да трупа загуби. След като сменя няколко собственици, през 1993 г. Hugo BOSS в крайна сметка отива при италианския холдинг Mazzoto Group, само срещу 132 милиона долара.

В новата история пред Hugo BOSS се очертава не по-малко трънлив път - през последните 20 години начеро на компанията се сменят не по-малко от десет управляващи мениджъри. Смелите решения, обръщането към азиатските пазари и прехвърлянето на производството в Източна Европа, извеждат марката от кризата.

„Орязахме разходите“

Представянето на компанията след 2000 г. се променя толкова бързо, колкото и топ мениджърите ѝ. Според отдела за корпоративни комуникации на Hugo BOSS, през 2002 г. нетната печалба на марката възлиза на 74,7 млн. евро, през 2004 г. - 88 млн. евро, през 2007 г. тя достига почти 140 млн. евро, а през 2008 г. спада до 112 млн. евро. Подобно пропадане е регистрирано през 2015 г., когато печалбата пада от €334 млн. на €319 млн.

От 2016 г. Марк Лангер е главен изпълнителен директор на компанията, управлявайки финансите й в продължение на години. Той радикално преустройва принципите на работа и стратегията на Hugo BOSS. Решава да затвори нерентабилните магазини, разширява мрежата и в същото време изкупува собствените си франчайзи в най-обещаващите региони - Дубай и Китай. Близкият изток и азиатските пазари. Те, според Лангер, сега са най-обещаващи за развитието на Hugo BOSS. В допълнение, марката се фокусира върху две основни подмарки - Hugo и Boss, като разширява колекциите в по-икономичния сегмент. В същото време луксозните ръчно изработени линии облекла Tailored и Made-to-Measure остават в основната група. Към днешна дата капитализацията на компанията Hugo Boss е около €4,6 млрд.