Пламен Пенев, SimLogic: Индустриалната автоматизация в България изостава

Пламен Пенев, SimLogic: Индустриалната автоматизация в България изостава

Пламен Пенев, SimLogic: Индустриалната автоматизация в България изостава

Всяка криза, било то енергийна, свързана с пандемия и война или демографска води до повишено търсене на автоматизирани решения, казва Пламен Пенев, изпълнителен директор на SimLogic. Българската компания е с богат, над 20-годишен опит в проектирането и реализацията на инженерингови задачи с висока степен на автоматизация. Експертният ѝ екип притежава сериозни познания за системите и платформите за управление на индустриални съоръжения и машини, реализирани на базата на промишлени програмируеми контролери, системи с разпределено управлние и индустриални роботи.  SimLogic  разполага с висококвалифициран екип, който осигурява цялостно реализиране на проектите - проектиране инсталация на място и пуск, както и осигурява гаранционен и извънгаранционен сервиз. Фирмата има реализирани проекти в Европа, Азия и Африка. Индустриите, в които има изпълнени проекти и натрупано ноу-хау са в производството на строителни материали, енергетика, хранителна, химическа и фармацията.

- Г-н Пенев, как бихте определили нивото на индустриална автоматизация в България в сравнение с това на други страни от Европа?

- За съжаление, нивото на индустриалната автоматизация в България е далеч от това, на което е тя в средно развита страна. Чисто исторически все още имаме добри традиции и специалисти в тази насока, но липсата на сериозно индустриално производство и големи инвеститори е определящо за това изоставaне. Основните чужди инвестиции в България са в производства, свързани с използването на евтината работна ръка, която е трудна за автоматизация - аутомотив индустрията, шивашка и обувна или в IT сектора.

- SimLogic работи в няколко ключови индустрии. В кои от тях възвращаемостта от внедряване на роботи е най-бърза?

- Възвращаемостта на единица инсталиран робот не е по-различна от тази на всяка машина и не е обусловена от вида индустрия, а е свързана с повишаването на производителността и ефективността, респективно и с възможността за повишаване на натоварването на линията. В тази връзка всичко, което работи 24/7 води до висока възвращаемост. Често имаме проблем при клиент, който опитва с един робот да заменим само една смяна (понякога 1 човек) и нещата не се връзват откъм възвръщаемост на инвестицията.

Понякога, обикновено с разрастване на предприятието, процесите просто не могат да се вършат само от хора. В завод за керамични тухли например, производителността може сериозно да се увеличи с автоматизиране на реденето на тухлите за сушене, изпичане и палетизиране. Имаме много клиенти в хранителната индустрия, чиито продукти се изработвят изцяло на ръка или се налагат ръчни операции. При рязко разширяващ се пазар (например сключен договор с Lidl) и ограничен ресурс откъм работна ръка и производствено помещение, без въвеждане на автоматизация понякога е непосилно изпълнението на поръчките.

Нашата фирма работи основно в индустриите за производство на строителни материали, битова химия и хранително-вкусовата промишленост. Имаме и успешно реализирани проекти в металургията.

- Как се отрази пандемията на желанията на бизнеса да инвестира в решения за роботизация и автоматизация? Какви са мотивите за това и за какви бюджети става въпрос?

- Определено всяка криза, било то енергийна, свързана с пандемия и война или демографска води до повишено търсене на автоматизирани решения. Това е естествен процес, защото при криза стопанския субект разбира по трудния начин, че е необходимо да увеличи своята ефективност, за да оцелее. Тази нужда от промяна, както при хората, така и при фирмите трудно се осъзнава, ако няма стрес, което пък е в пряка връзка с кризата, без значение от характера и. Всъщност от началото на пандемията COVID-19, запитванията към нас специално за инсталация на роботизирани системи са нараснали около 3 пъти.

Роботизирана система Fanuc. Снимка: Личен архив

- Може ли да се твърди, че автоматизацията създава безработица?

- Абсолютно не. Това твърдение е направо абсурдно и аз многократно съм го чувал. Това е все едно да се твърди, че производството на коли е довело до безработни кочияши и файтонджии. Няма как във времето една по-ефективна система, организъм или организация да не замени нещо по-неефективно. Това е програмирано в еволюцията ни от елементарни микроорганизми. Винаги става така. Всичко, което се опитва да е срещу този принцип няма как да успее, не и дългосрочно. Примерите са безброй - социализъм/капитализъм; алхимия/наука и т.н.

- Каква е основната пречка пред бизнеса да инвестира в индустриална автоматизация? Дали е само въпрос на финанси, или има и други пречки като липса на обучени кадри?

- Това е, меко казано, въпрос за 1 милион. Бих отбелязал няколко стъпки на самия процес, като във всяка може да се появи “пречка, за да се инвестира” : 1. Важно е самият бизнес да осъзнае необходимостта от такава инвестиция. Много е важно предприемачът да има ясна цел за това какво иска да постигне с тази инвестиция. 2. Да се осигури финансиране за реализация, което за нормално функциониращ бизнес почти винаги не трябва да е най-големия проблем. 3. Да се изпълни успешно задачата, т.е. да се избере доставчик, технология с които да се гарантира успешна инвестиция.

Обучените кадри имат отношение, когато това може да са специалисти за поддръжка на инсталацията или кадри във фирмата интегратор на задачата. Обикновено, за работа с новите автоматизирани линии и системи не се налага да се прави голяма инвестиция в обучение на персонала. За липсата на подготвени кадри основно вина има държавната политика и липсата на връзка между бизнес и учебни заведения. Необходимо е финансирането на учебните заведения да е в пряка зависимост от оценката на бизнеса за тяхната работа. 

- Всяка технология се развива все по-бързо и по-бързо. Как виждате бъдещето развитие на индустриалната автоматизация в хоризонт от 5-10 години?

- Лично аз смятам, че следващата голяма индустриална революция би била, когато изкуствения интелект намери широко приложение в индустриалното производство. В момента не съм убеден, че тази технология е готова за широко приложение. Смятам, че в следващите 5-10 години нещата няма да се променят много. В този период ще има засилено използване на технологии за съхранение на данни от индустриалното производство в облачни услуги и анализа им от AI, като този тренд ще се засили.

Виртуалната реалност също навлиза като технология в нашата индустрия. В момента поне няколко от водещите компании, с които си партнираме - Сименс, Шнайдер Електрик, Емерсон и Ритал предлагат подобен продукт, който в различна степен подпомага при поддръжката и изграждане на съоръженията. С негова помощ човекът може бързо в реално време да възприеме актуална информация или да прочете документация за отделния детайл на съоръжението или машината. За да си го представите ще дам съвсем прост пример - оператор, снабден с очила за добавена реалност е на оглед на площадка на която има монтирани 3 помпи. При поглеждане към една от помпите същата бива “оцветена” в червено поради високи вибрации, добавени са стойностите на консумирана мощност на помпите, коя работи, коя е в ремонт и др. важна информация. Този пример е много опростено онагледяване на съвсем малка частица от реалните възможности на технологията.

"Мениджър нюз"

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ