Манифестът за провъзгласяване на Независимостта на България ще бъде показан в президентството

На 19 септември, събота, президентството отваря врати за граждани с изложба по повод 22 септември. В Гербовата зала на „Дондуков“ 2 от 10:00 до 16:30 часа всички желаещи могат да разгледат документи, фотографии, експонати, свързани с провъзгласяването на Независимостта на България. Първата група посетители ще бъдат посрещнати от президента Росен Плевнелиев, съобщиха от пресцентъра на държавния глава.

Централно място в експозицията заема Манифестът на цар Фердинанд за обявяване Независимостта на Княжество България, изработен от проф. Харалампи Тачев. Обръщението към народа носи подписите на царя и членовете на кабинета, скрепен е с осем висящи восъчни печата на отделните министерства.

Посетителите на изложбата ще могат да видят също ордена „Св. Св. Равноапостоли”, създаден специално за отбелязване първата годишнина от Независимостта. Едва девет души са удостоени с високото отличие.

Сред експонатите е и т. нар. Сребърна конституция, отразяваща промените приети през 1911 г. от V Велико народно събрание в съответствие с новия статут на България след обявяване на Независимостта. В изложбата е включена и черновата на Манифеста, изготвен от министър-председателя Александър Малинов и редактиран от Фердинанд, както и фотографии, писма, ордени и медали, свързани с отхвърлянето на васалния статут към Османската империя и с независимото Българско Царство. Експонатите от изложбата са предоставени от Централния държавен архив и Национален военноисторически музей.

Гостите на президентската институция ще могат да разгледат ордените и медалите, които държавният глава връчва, както и част от подаръците, получени от президента Росен Плевнелиев.

С изложбата по повод Деня на Независимостта Администрацията на президента се присъединява към Европейските дни на наследството, които се организират от Столична община, Министерството на културата и Посолството на Франция у нас.

***

Манифестът към българския народ гласи:

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й̀. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за

независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!”