Специална селекция: Най-кратките разкази в света

Яркият сюжет и неочакваният финал могат да се вместят само в 55 думи. Не ви се вярва, но има и сериозни доказателства. Списание „New Time” провежда преди време конкурс с точно такива условия: участниците в него трябвало да напишат  разказ, състоящ се от 55 думи (на английски език), като при това да има стройна сюжетна линия с развити персонажи и изненадваща развръзка. Конкурсът получил такъв мащабен отклик, че накрая бил издаден цял сборник под заглавие  „Най-кратките разкази в света”. Вижте няколко от лаконичните истории в тази книга.

*****

Нещастна

Дан Андрюс

Казват, че злото няма лице. И действително, неговото лице не отразяваше никакви чувства. Ни най-малък проблясък на съчувствие, а пък болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми, паниката, изписана на лицето ми? Спокойно, може да се каже дори професионално, свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: „Изплакнете си устата, ако обичате!”

****

Рандеву

Никол Уедъл

Телефонът звънна.

-Ало - прошепна тя.

- Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.

- Добре, скъпи.

- И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.

- Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.

- Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.

Тя въздъхна, а после се усмихна.

- Интересно, кой ли беше?

****

Какво иска дяволът

Браян Нюел

Двете момчета стояха и гледаха как дяволът бавно си тръгва. Хипнотизиращият блясък на очите му още замъгляваше ума им.

- Слушай, какво искаше той от теб?

- Душата ми. А от теб?

- Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади.

- Искаш ли да отидем да хапнем?

- Искам, но вече нямам никакви пари.

- Няма страшно. Аз имам много.

****

Съдба

Джей Рип

Имаше само един изход, тъй като нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от блаженство и гняв, че нямаше как вземем решение по друг начин. Доверяваме се на жребия: ези – ще се оженим, тура –разделяме се завинаги.

Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.

Втренчихме се в нея с недоумение.

После в един глас, казахме: „Да опитаме още веднъж, а?”

****

Вечерен сюрприз

Хилари Клей

Лъскавите чорапи стегнато и съблазнително очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От изящните диамантени обеци, до върха на елегантните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шик. Очите, с току-що майсторски нанесените сенки, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се усмихваха доволно. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас:

„Тате?!”

Благодарност

Андрю Хънт

Вълненото одеяло, което неотдавна му бяха дали от благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му стискаха.

Извивката на скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб.

Уличните огньове приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина...

„Благодаря ти, Господи, - помисли си той – животът е просто възхитителен!”

****

Висше образование

Рон Бъст

- В университета  просто търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце.  – След всичките тези бюджетни съкращения, те не ви учат на нещо, просто поставят оценки и нещата си вървят.

- Тогава как се научихте вие?

- Точно в това е работата - не се научихме. Впрочем, можеш да погледаш как работя.

В този момент една медицинска сестра надникна през вратата:

- Доктор Дженингс, викат ви спешно в операционната.

****

Решаващ момент

Тина Милбърн

Тя почти чуваше, как вратата на килията й се захлопва.

Свободата си отиде завинаги, сега съдбата й беше в чужди ръце.

В главата й започнаха да се стрелкат безумни мисли колко хубаво би било да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че вече е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и каза: „Да, съгласна съм”.

****

Криеница

Кърт Хоуман

- Деветдесет и девет, сто! Който се скрил, скрил, тръгвам да търся!

Ненавиждам да броя, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Когато влизам в тъмна стая, прошепвам на този, който се спотаява вътре: „Пу, за мен!”

Крият се и ме дебнат с погледи по дългия коридор, по който вървя, а на висящите по стените огледала се отразява фигурата ми – цялата в черно и с коса в ръцете.

****

Романтична история

Джефри Уитмор

- Внимателно, бейби, зареден е – предупреди той, връщайки се в спалнята.

Тя бе подпряла гръб на таблата на леглото:

- За жена ти ли?
 - Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема килър.

- А ако аз съм килър?

Той се усмихна.

- На кого ще му мине през ум да наеме жена за нечие убийство?

Тя облиза устни и го взе на мушка:

- На жена ти!

В болницата

Барнаби Конрадещи

Тя натискаше здраво педала на газта. Господи, само да успее да стигне навреме!

Но по израза на лицета на лекаря от спешното отделение разбра всичко.

Тя се разплака.

- Беше ли в съзнание?

- Мисис Алертън, - меко заговори лекарят,  - трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!”.

- Благодаря, - произнесе с внезапно спокоен и хладен тон Джудит.

****

Начало

Енрике Кавалито

Тя му беше ядосана. В своя идиличен живот, те имаха всичко, но тя жадуваше само едно – това, което никога не са имали. Но страхът й пречеше.

После ще трябва да се избави от него, но сега все още беше рано за това. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.

- Адам,  - тихо го призова тя.

****

Прозорец

Джейн Орви

Откакто убиха Рита,  Картър стои пред прозореца. Никакъв телевизор, четене, кореспонденция. Животът му е това, което вижда зад пердето. Не го интересува кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напуска стаята. Неговият живот са сутрешния джогинг на бягащите за здраве, смяната на сезоните, преминаващите автомибили, призракът на Рита...

Картър не разбира, че в изолаторите няма прозорци.

****

В градината

Хоуп Ай Торес

Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.

- Тина! Цветето ми! Любовта на живота ми!

Най-накрая го каза!

- О, Том!

 - Тина, моето цвете!

- О, Том, и аз те обичам!

Том се приближи, падна на колене и бързо я отмести встрани.

- Цветето ми! Стъпка любимата ми роза!

****

В търсене на Правдата

Робърт Томпкинс

Най-сетне, в това глухо, уединено селце търсенето му приключи. Във вехтата стаичка, край огъня дремеше Правдата.

Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.

- Вие сте Правдата???

Немощната старица кимна тържествено.

- Е, хайде кажете какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?

Старицата плю в огъня и отвърна:

- Кажи им, че съм млада и красива!

****