„Борис Годунов” пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и символите на сцената

27, 28, 29 юни, 3 и 4 юли са датите, на които може да гледате под открито небе операта „Борис Годунов” от  Модест Мусоргски. Мащабната продукция е идея на режисьора Пламен Карталов. Поставянето на спектакъла е посветено на 100 г. от рождението на рождението на знаменития бас Борис Христов, 90 г. от освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски” и 85 г. от рождението на Николай Гяуров и в памет на напусналия ни неотдавна Никола Гюзелев. Трима  световно признати български артисти,  оставили незабравим образ на Борис Годунов на световната оперна сцена.  Освен тези годишнини, има и още една символика, която сякаш по случайност се вписва в този грандиозен проект. Мощите на композитора Модест Мусоргски се намират в манастир на името на „Св. Александър Невски”.

Режисьорът и директор на Националната опера не крие, че за него е много вдъхновяващо да превърне площада, който през последните двадесетина години се свързва предимно с развихрени политически страсти в олтар на едно символично духовно пречистване на пространството с поставянето именно на тази опера.  

Любопитна подробност е, че предизвикателството на огромното сценично пространство – сцената е 50 м., колкото е и Арена ди Верона, е намерило своето сценографско решение също по една случайност,  типична за моментните откровения, когато е налице творческо търсене. Пламен Карталов се вдъхновява от една графика на уличния художник  от ул. „Париж”, Боян Донев. „Той беше направил една графика, в която беше изразил свое емоционално докосване с храма като едни релси към него, които отиват към небето. Когато я видях, си казах: това е моят декор. Взех му разрешението и авторските права и така сцената получи своя център, два странични блока и още два, където поставих един от символите на руската душа – брезата” – казва акад. Пламен Карталов

Друго интересно сценично решение е свързването на брезовата гора с блато – алегоричното, метафорично, а често и физическо блато, в което живее народът от низините. „При коронацията изкарвам този народ от блатото, то изчезва и тогава виждаме тези релси към храма, които са релси към храма. Във всяка част от сцената има действие, свързано със символ”.

Така, този грандиозен проект е решен като сценография с максимално използване на символика и запълване на пространството с действие, вместо с огромна инвестиция за декор. Релсите към небето стават своеобразен „герой с послание” и на финала на спектакъла, който ще порази зрителите със своето величие и простота на визуално решение.

Главната роля се изпълнява от басите Светозар Рангелов и Мартин Цонев. Диригент е Константин Чудовски, известен и като „детето-чудо”. Трибуната за публиката разполага с около 1400 места. Проектът се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен район за европейска столица на културата – 2019 г.

Михаела Петрова