Незабравими откъси от произведенията на Елин Пелин

Този месец се навършват 139 години от рождението на Димитър Иванов Стоянов, познат на всички с псевдонима Елин Пелин. Неговите разкази остават в сърцата на поколения българи, а приказките му често приспиват децата. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

Следват няколко незабравими откъса от произведенията на „певецът на българското село”:

„Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.”

 – Из „Андрешко”

***

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.”

 – Из „Спасова могила”

***

„Ще се разсърдят, господин съдия! Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа… Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат.”

– Из „Андрешко”

***

„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”

 – Из „Пророк”

***

„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”

– Из „От кал”

***

„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”

 – Из „Пророк”

***

„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.”

– Из „Гераците”

***

„Невидени очи скоро се забравят.”

 - Из „Косачи“

***

„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”

 – Из „Гераците”

***

„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.”

– Из „На браздата”

***

„Еньо обърна кончето и се впусна по нея, като викаше задавено и глупаво:

— Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа.

Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”

- Из „Земя”

***

"Настоещето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и дъшевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”

-Из „Отец Сисой”

***

„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа.”

- Из „Косачи”

***

„И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”

- Из „Косачи”