Антарктида започва да прилича все повече на Гренландия – и това не е добре

Още през 90-те години на миналия век, когато ледената шапка на Гренландия и останалата част от Арктика се топяха осезаемо под климатичния натиск на глобалното затопляне, по-голямата част от обширната ледена шапка на Антарктида все още изглеждаше сигурно замръзнала.

Но вече не е така. Физиката си остава физика. Със затоплянето на планетата все повече лед ще се топи и на двата полюса, а последните проучвания показват, че ледените шапки, ледниците и плаващите ледени шелфове на Антарктида, както и морският лед, са също толкова уязвими към затоплянето, колкото и Арктика.

Както сателитните данни, така и наблюденията на място в Антарктида разкриват тревожни признаци за топене, подобно на това в Гренландия, с увеличено топене на повърхността на ледените полета, по-бързо движещи се ледници и намаляващ морски лед. Някои учени бият тревога, предупреждавайки, че бързото „гренландизиране” на Антарктида ще има сериозни последствия, включително ускорено повишаване на нивото на морето и значителни промени в моделите на валежите и сушата.

Ледената покривка на Антарктика обхваща около 13 милиона квадратни километра или площ по-голяма от Европа. Средната ѝ дебелина е повече от 1 километър и съдържа 61% от цялата прясна вода на Земята: достатъчно, за да повиши средното ниво на морето с около 55 метра, ако се стопи изцяло. По-малката западна част на ледената покривка е особено уязвима, като съдържа достатъчно лед, за да повиши нивото на морето с повече от 3 метра.

Един от първите предупредителни знаци беше бързото разрушаване на ледения шелф по протежението на тесния Антарктически полуостров, който се простира на север към върха на Южна Америка.

След поредица от рекордно топли лета, които напълниха плаващия леден блок с размерите на американския щат Род Айлънд с пукнатини и езера от топяща се вода, той се разпадна почти за една нощ. Дебелата, древна ледена преграда изчезна, а седемте големи ледника зад нея ускориха движението си към океана, повишавайки нивото на морето с топенето на леда.

Учените смятаха, че промените в Антарктида се случват в хилядолетни времеви мащаби, но срутването на шелфовия ледник показа, че екстремното затопляне може да доведе до много по-бързи промени. Настоящите изследвания се фокусират върху краищата на Антарктида, където плаващият морски лед и относително тесните изходни ледници забавят потока на ледената шапка към морето. Антарктическия леден щит представлява своеобразен гигантски леден резервоар, задържан от поредица язовири. Количеството лед, попадащо в океана, се е увеличило четирикратно от 90-те години насам.

Антарктида също е обградена от мощно циркумполярно океанско течение, което е попречило на Южния океан да се затопли толкова бързо, колкото другите океански региони. Но последните климатични модели и наблюдения показват, че буферът се разпада и че относително по-топлите води започват да достигат основата на ледените шелфове.

Последните изследвания на плаващите ледени шелфове в Антарктика подчертават важността на взаимодействието между океаните и леда, процес, който не е бил проучен много подробно в ранните изследвания на Гренландия. А Гренландия показва какво ще се случи с антарктическите ледници в по-топъл климат с повече топене на повърхността и по-интензивно взаимодействие между леда и океана.

Изводът е изненадващо прост: Антарктида не е толкова отдалечена и изолирана, както често се представя, и това, което се случва там, ще повлияе на останалата част от глобалната климатична система.