Най-големите развлекателни франчайзи: Четвърта част

В четвъртата част на поредицата на МениджърNews за най-големите развлекателни франчайзи ще обърнем внимание на три доста различни вселени  – една с британски произход и две с японски.

Магическият свят на „Хари Потър“ (Wizarding World) на 11-мо място в класацията с приходи от общо 37,7 млрд. долара.*

В основата на този франчайз са романите на Джоан Роулинг за младия магьосник Хари Потър и училището Хогуортс, като той включва и по-късните книги от поредицата „Фантастични животни“.

Историята на този франчайз започва на 26 юни 1997 г. с издаването на първия роман от поредицата „Хари Потър и философският камък“ (Harry Potter and the Philosopher's Stone). Романът печели повечето британски литературни награди, журирани от деца, както и други награди в САЩ. Книгата достига до върха на списъка с най-продавани произведения на New York Times през август 1999 г. и остана близо до неговия връх през по-голямата част от 1999 г. и 2000 г. Романът е преведен на 85 други езика, като продажбите му се оценяват на над 120 милиона копия, което го прави четвъртата най-продавана книга на всички времена.

Останалите романи могат да се похвалят със също толкова впечатляващи резултати, като последните четири книги поставят рекорди като най-бързо продаваните книги в историята при съответните им дебюти. Последният роман –„Хари Потър и даровете на смъртта“ (Harry Potter and the Deathly Hallows) продава  2,7 милиона екземпляра в Обединеното кралство и 8,3 милиона екземпляра в Съединените щати в рамките на двадесет и четири часа след издаването си.

 Освен с литературните произведения, франчайзът е известен и с техните екранизации от 2000 г. насам, като за този период са създадени единадесет филма – осем от тях са адаптации на романите за Хари Потър, а три са част от поредицата „Фантастични животни“.

Филмите са собственост на Warner Bros. Pictures, компанията, която отговаря и за тяхното разпространение. Общите приходи на поредицата от световния бокс-офис надхвърлят 9,6 милиарда долара, което я превръща в четвъртия най-печеливш филмов франчайз на всички времена (след Киновселената на Марвел, „Спайдър-мен“ и „Междузвездни войни“). На коледа тази година се очаква и първият епизод на сериала за Хари Потър, който ще се излъчи по HBO.

Популярността на франчайза е видима и в света на видеоигрите, като най-добрият пример за това е Hogwarts Legacy, която се превръща в най-продаваната видеоигра през 2023 г. с около 22 милиона продадени копия през годината. По последни данни играта е генерирала общи приходи от 1 млрд. долара при продадени 40 млн. бройки.

Снимка: ShutterStock

На 12 позиция в класацията се нарежда една от най-популярните манга поредици – „Драконова топка“ (Dragon Ball) на покойния Акира Торияма, която е генерирала приходи от 31,6 млрд. долара.

Оригиналната манга, написана и илюстрирана от Торияма, се появява в седмичното списание „Шонен Джъмп“ за първи път на 3 декември 1984 г. и остава на страниците му до 5 юни 1995 г. Основното вдъхновение зад Dragon Ball е класическия китайски роман от 16-ти век „Пътешествие на Запад“, като главният герой Сон Гоку е базиран на Сън Укун, известен още като Кралят на маймуните. Друго влияние са хонконгски филми за бойни изкуства, на които Торияма е голям фен. Поредицата разказва за приключенията Сон Гоку в търсене на седем сфери, известни като Драконови топки, които, когато бъдат събрани, призовават дракон, изпълняващ желания. По време на пътуването си Гоку създава множество приятелства, става семеен човек, открива извънземния си произход и се бори с голямо разнообразие от злодеи, много от които също търсят Драконовите топки.

Мангата Dragon Ball е публикувана в над 40 страни, а анимето е излъчвано в повече от 80 страни. Мангата има над 160 милиона продадени копия в Япония и около 250 милиона продадени по целия свят.

Мангата на Торияма е адаптирана и в две аниме поредици, продуцирани от Toei Animation: Dragon Ball и Dragon Ball Z, които заедно са излъчвани в Япония съответно от 1986 до 1989 г. и от 1989 до 1996 г. Освен това студиото е разработило 21 анимационни филма и три телевизионни специални епизода, както и аниме продължение, озаглавено Dragon Ball GT (1996–1997). Студиото създава и две други аниме поредици, които се вписват в рамките на оригиналните сериали, озаглавени Dragon Ball Super (2015–2018) и Dragon Ball Daima (2024–2025). Dragon Ball Z е безспорно най-популярната и влиятелна адаптация от изброените, като тя се смята за един от основните фактори за бума в интереса към японската анимация в глобален мащаб.

С времето на пазара се появяват най-различни видове мърчандайз, свързани с поредицата, включително колекционерски игри с карти, екшън фигурки, колекции от саундтраци и множество видеоигри.

През август 2026 г. дори бяха обявени планове за увеселителен парк на тема Dragon Ball във Франция, като част от инвестиционен проект на Саудитска Арабия.

13-то място отива при още един франчайз, стартирал в Япония, който обаче може би е по-известен в глобален мащаб с американските си адаптации – „Трансформърс“ (Transformers) с генерирани приходи от 30 млрд. приходи.

През 1983 г. представители на американската компания за играчки Hasbro са изпратени на изложението за играчки в Токио в търсене на перспективни продукти, които биха могли да внесат на северноамериканския пазар. По това време японският производител на играчки Takara представя няколко играчки под формата на трансформиращи се роботи от моделните серии Diaclone и Micro Change. Hasbro купува правата за производство на играчките, но решава да ги пусне под една марка, за да избегне объркване на пазара с няколко серии със сходни концепции.

Така през 1984 г. се появяват първите играчки Tranformers, известни днес като Generation 1. Оригиналните роботи на са до голяма степен проектирани от Шоджи Кавамори, създателят на японското аниме с роботи Macross (което е адаптирано във франчайза Robotech в Северна Америка). Кавамори измисля идеята за трансформиране на мехове, докато работи по франчайзите Diaclone и Macross в началото на 80-те години на миналия век (като VF-1 Valkyrie в Macross и Robotech), като неговите роботи Diaclone по-късно осигуряват основата за Transofrmers.

 От Hasbro наемат Marvel Comics за създаването на предисторията на новата фантастична вселена. Главният редактор Джим Шутър написва цялостна история и възлага задачата за създаване на главните герои на писателя Денис О'Нийл.  Така се стига до историята за две извънземни фракции от роботи, притежаващи силата да се трансформират. Тези две фракции произхождат от планетата Кибертрон – героичните Автоботи, водени от Оптимус Прайм, и злите Десептикони, водени от Мегатрон. Недоволен от работата на О'Нийл (въпреки че О'Нийл създава името Оптимус Прайм), Шутър в крайна сметка избира Боб Будянски за разработването на персонажите.

Играчките са последвани от множество адаптации в сферата на анимацията, първата от които се появява на екран през септември 1984 г. Появява се и по-различна линия от модели под бранда „Войната на зверовете“Beast Wars, при която вместо в превозни средства роботите се трансформират в животни.

Може би най-голяма популярност обаче франчайзът добива след 2007 г., когато по кината излиза първият игрален филм от поредицата „Трансформърс“, режисиран от Майкъл Бей. Бей режисира първите пет филма и е продуцент на последните два.  

Въпреки не особено позитивните реакции от критиците, филмовата поредица е изключително успешна в боксофиса, като „Трансформърс: От тъмната страна на Луната“ и „Трансформърс: Ера на изтребление“ (съответно 3-тият и 4-тият филм), реализират реализирали брутни приходи от над 1 милиард долара. Последният е рекордьор по приходи за 2014 г. Така „Трансформърс“ се нарежда на 15-то място сред финансово най-успешните филмови поредици с общо 5,42 млрд. долара от седемте филма.

....................................

*Данните са на civixplorer до 30 декември 2025 г. и представляват оценки на база на официално публикувани от компаниите отчети за приходи