Човекът не е най-моногамния бозайник. Най-разкрепостени са шотландските овце

Хората са много по-близо до сурикатите и бобрите по отношение на интимните си взаимоотношения, отколкото до повечето свои "родственици" примати. Това показват данните от ново изследване на Университета в Кеймбридж, което включва таблица с класация на нивата на моногамия при различни видове бозайници.

Предишни еволюционни изследвания са използвали фосилни данни и антропологични теренни проучвания, за да правят изводи за човешкия сексуален подбор. При други видове учените са провеждали дългосрочни наблюдения на животински общества и са използвали тестове за бащинство в опит да изследват системите на чифтосване.

Д-р Марк Дайбъл от Факултета по археология към Кеймбридж прилага нов подход, като анализира съотношението между родните братя и сестри и т. нар. "полубратя" или "полусестри" (които нямат общи двама родители) при множество видове, както и при няколко човешки популации през историята. Именно това се изпорзва и като основна "мярка" за моногамия.

"Видовете и обществата с по-високи нива на моногамия е по-вероятно да имат повече братя и сестри с общи родители", казва Дайбъл, докато при по-полигамни или промискуитетни модели на чифтосване се наблюдават повече полубратя и сестри.

Компютърен модел съпоставя данните, събрани от съвременни генетични изследвания, с известни репродуктивни стратегии, за да изчисли приблизителен показател за моногамия.

Макар и все още ориентировъчен, Дайбъл твърди, че този метод е по-пряк и конкретен начин за измерване на моделите на моногамия в сравнение с много от предишните подходи, когато се разглежда широк спектър от видове и човешки общества през хиляди години.

„Съществува нещо като "висша лига" на моногамията, в която хората също заемат място, докато по-голямата част от другите бозайници възприемат много по-разкрепостен подход към чифтосването. Фактът, че при хората делът на пълните братя и сестри се припокрива с този при социално моногамните бозайници, допълнително подкрепя виждането, че моногамията е доминиращият модел на чифтосване за нашия вид“, казва Дайбъл.

Въпросът за човешката моногамия се обсъжда от векове. Отдавна се предполага, че тя е крайъгълен камък на социалното сътрудничество, което е позволило на хората да доминират планетата.

Въпреки това антрополозите откриват голямо разнообразие от брачни и сексуални норми при хората. Предишни изследвания, например, показват, че 85% от прединдустриалните общества са позволявали полигиния – форма на брак, при която един мъж е женен за няколко жени едновременно.

За да изчисли нивата на човешка моногамия, Дайбъл използва генетични данни от археологически обекти, включително гробища от Бронзовата епоха в Европа и неолитни обекти в Анадола, както и етнографски данни от 94 човешки общества по света – от ловците-събирачи хадза в Танзания до оризопроизводителите тораджа в Индонезия.

„Съществува огромно междукултурно разнообразие в човешките практики на чифтосване и брак, но дори крайните случаи от спектъра все още са над това, което виждаме при повечето полигамни видове“, казва Дайбъл.

Проучването, публикувано в Proceedings of the Royal Society: Biological Sciences, определя хората с общ дял от 66% пълни братя и сестри, което ни поставя на седмо място от единадесет вида в изследването, считани за социално моногамни и предпочитащи дългосрочни двойкови връзки.

Сурикатите имат 60% дял на пълни братя и сестри, докато бобрите леко изпреварват хората със 73%. Както и при хората, това показва значителна тенденция към моногамия, но с известна гъвкавост.

Белоръкият гибон е най-близък до хората в изследването, с ниво на моногамия от 63,5%. Това е единственият друг високо класиран „монотокен“ вид, което означава, че обикновено ражда само едно потомство на бременност, за разлика от котилата при други моногамни бозайници.

Единственият друг примат във висшата категория е мустакатият тамарин – малка амазонска маймуна, която обикновено ражда близнаци или тризнаци и има дял на пълни братя и сестри от почти 78%.

Всички останали примати в изследването са известни с полигинни или полигинандрични (при които и мъжките, и женските имат множество партньори) системи на чифтосване и се намират далеч надолу в класацията по моногамия.

Планинските горили достигат само  6% дял на пълни братя и сестри, а шимпанзетата – едва 4% (колкото и делфините). Различни видове макаци – от японския (2,3%) до резус макака (1%) – са почти на дъното на таблицата.

„Въз основа на моделите на чифтосване на нашите най-близки живи родственици, като шимпанзетата и горилите, човешката моногамия вероятно е еволюирала от немоногамно групово съжителство – преход, който е изключително необичаен сред бозайниците“, казва Дайбъл.

Сред малкото видове с подобна еволюционна промяна са някои вълци и лисици, които проявяват социална моногамия и кооперативна грижа за потомството, докато техният прародител вероятно е живял в групи и е бил полигинен.

Сивият вълк и червената лисица се промъкват във висшата категория с дял на пълни братя и сестри съответно от 46% и 45%, докато африканските видове имат значително по-високи стойности: етиопският вълк достига 76,5%, а африканското диво куче е на второ място по моногамия с показател от 85%.

На върха на класацията е калифорнийската еленова мишка, която остава с един партньор за цял живот след чифтосване, със 100% показател. На дъното пък е шотландската овца Сой, с едва 0,6% пълни братя и сестри, тъй като всяка овца се чифтосва с няколко овена.

„Почти всички други моногамни бозайници живеят или в тесни семейни единици, състоящи се само от размножаваща се двойка и тяхното потомство, или в групи, в които само една женска се размножава“, казва Дайбъл. „За разлика от тях хората живеят в силни социални групи, в които няколко жени имат деца.“

Единственият друг бозайник, за който се смята, че живее в стабилна, смесена по пол и възраст група с няколко изключителни двойкови връзки, е голям гризач, подобен на заек, наречен патагонска мара, който обитава подземни убежища с множество дългосрочни двойки.

 „Това изследване измерва репродуктивната моногамия, а не сексуалното поведение. При повечето бозайници чифтосването и размножаването са тясно свързани. При хората методите за контрол на раждаемостта и културните практики прекъсват тази връзка“, обяснява Дайбъл.

По думите му, хората имат разнообразни партньорски модели, които създават условия за смесица от пълни и полубратя и сестри при силна родителска ангажираност – от последователна моногамия до стабилна полигамия.