Най-големите развлекателни франчайзи: Трета част

Третата част на тази поредица започва като втората, а именно с франчайз, който е собственост на The Walt Disney Company – гигантският американски развлекателен конгломерат, който стои зад голям част от най-известните имена и най-доходоносните поредици в популярната култура.

„Принцеса на Дисни" (Disney Princess), наричана още „Линия на принцеса" (Princess Line), е медиен франчайз и линия играчки, собственост на Walt Disney Company., който се нарежда на 8-мо място в класацията с приходи от общо 46,3 млрд. долара.

Създаден от председателя на Disney Consumer Products Анди Мууни, той включва 12 героини от анимационните филми на Walt Disney Animation Studios и една от филм на Pixar, като терминът „принцеса“ за франчайза се използва като титла по начин, несвързан с кралската титла, а като термин за конкретни героини, които са показали определени вдъхновяващи качества. Тринадесетте героини са Снежанка, Пепеляшка, Аврора (От „Спящата красавица“), Ариел, Бел, Жасмин, Покахонтас, Мулан, Тиана, Рапунцел, Мерида, Моана и Рая.

Историята на този франчайз започва през декември 1999 г., когато бившият изпълнителен директор на Nike, Inc. Анди Мууни е назначен за президент на отдела за потребителски продукти Disney в The Walt Disney Company. По време на първото си посещение на шоуто Disney on Ice Мууни забелязва, че няколко млади момичета са облечени като принцеси, но не с автентични стоки на Disney. Притеснен от това, Мууни се обръща към компанията на следващата сутрин и ги насърчава да започнат работа по легитимен франчайз Disney Princess през януари 2000 г.

Прозрението на Мууни е, че компанията „пропуска ключов елемент в мърчандайзинга“, като той иска тези на пръв поглед несвързани героини да бъдат обединени в един франчайз.

Племенникът на Уолт Дисни, Рой Е. Дисни, възразява срещу създаването на линията, тъй като компанията отдавна „избягва да смесва герои от класическите си приказки с други разкази, притеснявайки се, че това ще отслаби отделните митологии“.

Въпреки това оригиналният състав на Disney Princesss е официализиран през 2000 г., като той се от Снежанка, Пепеляшка, Камбанка, Аврора, Ариел, Бел, Жасмин, Покахонтас, Есмералда и Мулан. Есмералда е премахната от групата през 2005 г. Камбанка също е премахната през 2005 г., но в последствие тя оглавява сестринския франчайз Disney Fairies, който също създаден от Мууни.

Необичайният подход се оказва изключително успешен, като до 2001 г. Disney Consumer Products (DCP) генерира около 300 милиона долара, а до 2012 г. подразделението увеличава приходите си до 3 милиарда долара.

Освен самите филми с 13-те героини, франчайзът включва редица кукли, , дрехи, козметични продукти, домашни декори, видеоигри и различни други продукти с участието на някоя от „принцесите“. Лицензополучателите на франчайза включват Glidden, Stride Rite (детски обувки), Funko, Fisher-Price, Lego, Hasbro, Jakks Pacific и Mattel (игри и кукли)

Номер 9 в класацията на най-доходоносните медийни франчайзи също е собственост на Disney – „Киновселената на Марвел“ (Marvel Cinematic Universe) с генерирани приходи от общо 45,1 млрд. долара

Освен, че се нарежда на 9-то място сред всички медийни франчайзи, ако говорим само за филмови продукции, то тази поредица е на първа позиция с огромна преднина. Тук става въпрос най-вече за филмите базирани на герои от американски комикси, публикувани от Marvel Comics. Франчайзът включва и телевизионни сериали, късометражни филми, играчки и комикси.

Снимка: Shutterstock

Плановете за споделената вселена започват още преди 2005 г., когато  Marvel Entertainment стартира планове да продуцира свои собствени филми и да ги разпространява чрез Paramount Pictures. Преди това Marvel е съвместно продуцирала няколко филма за супергерои, базирани на Marvel Comics, с Columbia Pictures, New Line Cinema, 20th Century Fox и други. Marvel реализира сравнително малка печалба от тези лицензионни сделки и иска да получи по-голям дял от своите филми, като същевременно запази артистичния контрол върху проектите и разпространението.

Ави Арад, ръководител на филмовото подразделение на Marvel Entertainment, известно като Marvel Films, е доволен от филмовата трилогия за Спайдърмен (2002–2007) на режисьора Сам Рейми в Sony Pictures и Columbia, но не толкова от другите продукции, свързани с интелектуалната собственост. Арад решава да основе Marvel Studios, първото голямо независимо филмово студио в Холивуд, откакто DreamWorks Pictures е основана през 1994 г.

Кевин Файги, заместник-началникът на Арад осъзнава, че за разлика от Спайдър–Мен, Блейд и Х-Мен, които са лицензирани съответно за Sony, New Line и Fox, Marvel притежава правата върху Отмъстителите. Файги е и човекът, който си представя комбинирането на тези герои в споделена вселена, подобна на тази, създадена от Стан Лий и Джак Кърби за Marvel Comics през 60-те години на миналия век.

За старт на MCU се счита „Железният човек“ (Iron Man, 2008), който поставя началото на т. нар. „първа фаза“, която завършва с кросоувър филма от 2012 г. „Отмъстителите“ (The Avengers”. Втора фаза започва с „Железният човек 3“ (Iron Man 3, 2013) и завършва с „Ант Мен“ (Ant-Man, 2015), докато Трета фаза започва с „Първият отмъстител: Войната на героите“, (Captain America: Civil War, 2016) и завършва със „Спайдър-Мен: Далеч от дома“ (Spider-Man: Far From Home, 2019). Тези първи три фази са познати още като The Infinity Saga.

 „Черната вдовица“ (Black Widow, 2021) е първият филм от четвърта фаза, която завършва с „Черната пантера: Уаканда завинаги“ (Black Panther: Wakanda Foreve,  2022), докато пета фаза започва с „Ант-Мен и Осата: Квантомания“ (Ant-Man and the Wasp: Quantumania, 2023) и завършва с „Гръмотевиците* (Thunderbolts*, 2025), като шестата фаза тече в момента.

Топ 10 на най-големите медийни франчайзи с завършва седмичното списание „Шонен Джъмп“ (Weekly Shōnen Jump), на страниците на което се появяват най-популярните заглавия от японската манга,  включително „Уан Пийс“ (One Piece), „Драгън Бол“ (Dragon Ball), „Наруто“ (Naruto), и Убиец на демони (Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba). Приходите, генерирани от „Шонен Джъмп“, се оценяват на 40 млрд. долара.

Shōnen Jump се появява на пазара за първи път на 11 юли 1968 г., публикуван от японска издателска компания Shueisha. Списанеито има за цел да се конкурира с вече успешните Weekly Shōnen Magazine и Weekly Shōnen Sunday. Шонен манга са комикси, които са насочени основно към деца на възраст между 12 и 18 години.

Снимка: Shutterstock

Преди брой 20, списанието Weekly Shōnen Jump първоначално се е наричало просто Shōnen Jump, тъй като първоначално е излизало на всеки две седмици. През 1969 г. Shōnen Book престава да излиза на пазара, след което Shōnen Jump става седмично списание и ново месечно списание, наречено Bessatsu Shōnen Jump, е създадено, за да заеме мястото на Shōnen Book.

Хироки Гото е назначен за главен редактор през 1986 г. и остава на поста до 1993 г. По време на неговото управление тиражът се увеличава значително, както много от комиксите получават и телевизионни екранизации под формата на анимета. Тиражът на Shōnen Jump достига връх от 6,53 млн. бройки през 1995 г. До 1998 г. тиражът спада до 4,15 милиона копия, като този резултати отчасти е  приписан на края на популярните манга поредици Dragon Ball и Slam Dunk.

Новогодишният брой от 1998 г. е първият път от 24 години, в който Weekly Shōnen Jump губи първата позиция като най-продаваното списание за шонен манга, отстъпвайки място на Weekly Shōnen Magazine (4,45 милиона). Едва през 2007 г. списанието отбелязва увеличение на тиража за първи път от 11 години, което се отдава на One Piece.

На 11 юли 2013 г. Namco Bandai Group откри увеселителен парк, посветен на Weekly Shōnen Jump. Наречен J-World Tokyo, той се намира на третия етаж на сградата Sunshine City World Import Mart в Икебукуро.

През август 2013 г. беше пуснато мобилно приложение, наречено „Jump Live“, което предлага ексклузивно съдържание от артистите, чиито серии се излъчват в Weekly Shōnen Jump. На 22 септември 2014 г. в Япония беше пуснато безплатното мобилно приложение и уебсайт Shōnen Jump+, където се продават дигитални версии на списание Weekly Shōnen Jump, едновременно с печатното му издание.

....................................

*Данните са на civixplorer до 30 декември 2025 г. и представляват оценки на база на официално публикувани от компаниите отчети за приходи